Благодат на вас и мир от Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос, Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на нашия Бог и Отец…
Гал. 1:3–4
Тези стихове са част от краткото встъпление в доста строгото Послание на апостол Павел към галатяните. Проблемът е там, че галатяните започнали да се съмняват в истината. Промъкналите се лъжеучители поучавали, че вярата не е достатъчна за спасението, необходими са и делата според Моисеевия закон.
От самото начало на писмото си Павел защитава евангелието, като показва целта на пришествието на Христос – да даде Себе Си за греховете и да избави Своя народ от лукавия век. Думата „да избави“ може да се разбира и като „да изтръгне“ или „да вземе“. Тоест нищо друго на света, освен Христос, не може да освободи човека от духовните окови на безбожния свят. Тази истина по чуден начин се изпълни и в моя живот.
Родена съм и израснах в казахско семейство. Моят живот, образно казано, беше „стегнат“ от три обръча. Първият е религиозният обръч – всички казахи по определение трябва да бъдат мюсюлмани. Следващият е родовият обръч – определени традиционни ценности. Третият е семейният обръч – отговорността за по-малките братя и сестри. Тъй като бях най-голямата в многодетно семейство, не можех да оставя по-малките си братя и сестри, докато не пораснат. По човешки, тоест със свои сили, аз никога не бих могла да оставя всичко това и да последвам Христос. Но Словото на Христовата благодат ме освободи (изтръгна!) от тези окови. И днес се радвам на спасението и се старая да Му служа, както мога.
Защо това е важно за мен? Защото ми помага правилно да подредя приоритетите в благовестието. Не е възможно хората да бъдат избавени от лукавия век без проповедта на евангелието. Никаква материална помощ или добри дела не могат да спасят хората от злото. Разбира се, трябва да помагаме на тези, които са в нужда. Но избавлението от лукавия век е дело на самия Христос. Тук трябва с търпение да се уповаваме на силата на Неговото Слово.
Асет Умиржанова
Алмати, Казахстан
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<