Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Джим Елиът изглежда видимо развълнуван, защото по всичко личи, че съвсем скоро ще се осъществи дългоочакваната среща. Откакто през 1952 г. стъпва на еквадорска земя като мисионер, не минава и ден без Джим да мечтае за този миг – когато ще срещне очи в очи индианците от племето аука, за да им разкаже за Този, Който е умрял на кръста за техните грехове и е възкръснал за тяхното оправдание. И ето че след дългото чакане тази възможност ще се осъществи съвсем скоро. Информацията, която пилотът Нейт Сейнт току-що предаде, е обнадеждаваща. От въздуха, малко преди да кацне, Нейт беше видял група мъже от аука да вървят с бързи крачки към Палм Бийч.
Палм Бийч е красиво парче земя, заобиколено от гъсти екваториални гори, което получава името си на шега от участниците в необичайната операция. Петимата мисионери: Джим Елиът (28-годишен), Пийт Флеминг (27-годишен), Ед Маккъли (28-годшен), Роджър Юдериън (31-годишен) и Нейт Сейнт (32-годишен) установяват базовия си лагер на 2 януари именно тук, защото в този участък от река Курарай се е оформила достатъчно просторна пясъчна ивица, която Нейт може да използва за самолетна писта. Уникалното е, че Палм Бийч се намира сред територията на едно племе, всяващо ужас в сърцето на всеки, който е чувал за него. Името на този изолиран от останалия свят народ е уаорани, но той е по-известен като аука, което на езика кичуа означава „диваци“.
Джим поглежда натам, откъдето вероятно ще се появят индианците. Вълнението се усилва. Той е сред първите представители на цивилизования свят, които имат възможността да установят контакт с народа аука на негова собствена територия. Със сигурност предстои вълнуващо и… и може би малко страшно приключение. Но Джим не съжалява за нищо. От мига, в който реши да стане мисионер, той е наясно, че рано или късно, ще трябва да се сблъска със страховете си. И ето че днес, неделя, 8 януари 1956 г., всичко това ще се осъществи.
Какъв път беше изминал само, за да стигне до това красиво, диво и зловещо място! Път, който започва някъде там, в Портланд, Орегон. Закърмен с непоколебимата християнската вяра, която родителите му предават, Джим отрано осъзнава, че единственият смислен живот е посветеният на Бога. Именно в Портланд един ден той присъства на църковна служба, където мисионери разказват вълнуващи истории за далечни земи, споделят за съдбата на диви народи, които се нуждаят да чуят вестта за Спасителя. В края на събранието момчето е пленено от мечтата да стане мисионер. Това не е някакъв мимолетен копнеж за приключения. Не. Става въпрос за съвсем осъзнато желание да достигне хората, недостигнати с благата вест за Божия Син Иисус Христос.
И житейските избори, които Джим Елиът прави, докато преследва своята мечта, съвсем логично го отвеждат до датата 2 февруари 1952 г. – деня, в който младият мъж се качва на кораб и заедно с Пийт Флеминг, негов сътрудник в мисионерското поприще, се отправя на 18-дневно пътуване от Сан Педро, Калифорния, до Кито в Еквадор, Южна Америка. Пътуване, което ще го отведе завинаги далече от родния Портланд.
Джим и Пийт прекарат първата година в Кито, за да се научат да говорят испански, след което се преместват в Шандия – малко селце на индианците от племето кичуа. Тук двамата усвояват езика кичуа, организират християнски събития, представят благовестието на местните жители и с очите си виждат как за около две години много индианци от кичуа се обръщат към християнската вяра.
След като постига този успех, в сърцето на Джим се заражда усещането, че е дошло времето да достигне с благата вест и племето аука. Проблемът е, че никой до този момент не е успявал да осъществи контакт с тях, защото те са крайно агресивни и убиват всеки, който навлезе в територията им или дори само я доближи. В ушите на мисионера предупредително кънти зловещата новина за онези няколко работници от сондажна площадка на петролна компания, които са убити безмилостно близо до границите на уаорани. След този жесток акт на насилие петролната компания спира дейността си, защото служителите й се страхуват да работят на места, където опасните диваци могат да се появят.
Джим Елиът обаче е решен да намери начин да установи контакт с хората от аука. С помощта на Нейт Сейнт той организира срещи с Пийт Флеминг, Ед Маккъли и Роджър Юдериън, на които споделя намерението си да достигне диваците от уаорани. Не след дълго петимата мъже подготвят план за реализиране на смелото начинание. Операция „Аука“ включва първоначално демонстриране на приятелско отношение от страна на мисионерите. Нейт Сейнт трябва да прави със самолета си редовни курсове над селището на индианците и да пуска подаръци. Ефектът от този първи етап на операцията е обнадеждаващ. Членове на племето редовно прибират спусканите дарове, а видимо радостните им реакции Джим и приятелите му тълкуват като проява на добронамереност.
Това развитие на събитията кара мисионерите да предприемат следващата стъпка. А тя е петимата да влязат в територията на аука, за да осъществят реален контакт с племето. Нейт Сейнт ще превози мъжете един по един до Палм Бийч, където те бързо ще трябва да изградят заслон на някое дърво, за да бъдат в безопасност, когато настъпи нощта. Акцията незабавно е приведена в действие, тъй като наближава дъждовният сезон и само след няколко седмици „пистата“ на Палм Бийч на практика ще бъде неизползваема.
На 2 януари Нейт Сейнт превозва един по един мисионерите заедно с нужния за изграждане на заслон материал, радиопредавател, храна и други провизии, които биха влезли в употреба. Започват дни на изчакване. Нищо не се случва, а очакването сериозно опъва нервите на младите мъже. Една сутрин обаче трима представители на аука се появяват по пясъчната ивица на Палм Бийч. Младеж, възрастна жена и момиче на тийнейджърска възраст от всяващото страх племе се приближават до базовия лагер на мисионерите. Следва много забавно и вдъхващо надежда общуване с „гостите“. Когато първоначалното опознаване е вече факт, Нейт Сейнт решава да предложи на младежа да го повози на самолета. Развълнуван, индианецът приема и когато Нейт насочва самолета над основното селище на аука, двамата с викове канят и другите жители на племето да дойдат на среща в базовия лагер.
Денят е неделя, 8 януари 1956 г. Мисионерите очакват посетители от аука, но някакво странно мълчание се е спуснало над Палм Бийч. Вече са изминали два дни от първото и единствено посещение на хора от племето. Оттогава не се случва нищо. Никаква вест, никакъв знак, че срещите ще продължат. Най-после Нейт съобщава, че е видял от въздуха как група мъже идват към базата. В 12:30 ч. Нейт се обажда по радиото на съпругата си Мардж, за да й предаде добрата новина. Той обещава да се свърже отново в 4:30, за да даде повече информация как е минала срещата. След три часа Джим забелязва три жени от аука, застанали на отсрещната страна на реката. Той дава знак на Пийт и двамата тръгват към жените, за да ги посрещнат. Мисионерите произнасят приятелски фрази на езика на аука, но жените не реагират. Лицата им остават безизразни.
И точно в този момент Джим и Пийт чуват смразяващ вик зад себе си. Обръщат се и виждат как воините от аука тичат към тях с готови за битка дълги копия. Джим остава неподвижен за момент. В дясната си ръка държи пистолета, който носи в джоба си. Трябва ли да го използва? Ледена тръпка минава през цялото му тяло, защото много добре знае отговора на този въпрос. Участниците в операция „Аука“ предварително са си обещали, че дори ако трябва да умрат, няма да стрелят по индианците, защото няма как да убиват онези, при които са дошли с вестта за любовта на Иисус.
В 4:30 следобед Бети Елиът, съпругата на Джим, очаква новини. Тя, както и всички останали съпруги на мисионерите от операция „Аука“, разчитат, че Мардж ще се свърже с тях, за да им разкаже подробности за срещата на мъжете им с индианците. Стрелките на стенния часовник обаче безмилостно препускат, а радиото остава безмълвно. Вече е 4:30, след малко става 4: 40, после – 4: 45. Накрая се спуска нощта. Тогава Бети се обажда на Мардж Сейнт. Усещането, че нещо ужасно се е случило, вече е завладяло и двете жени.
В четвъртък, 12 януари 1956 г., четири дълги денонощия след последната радиовръзка с мъжете, майор Нюрнберг, участник в акцията за установяване на станалото в Палм Бийч, влиза бавно в къщата на Мардж и Нейт Сейнт, където са събрани съпругите на Джим Елиът, Пийт Флеминг, Ед Маккъли и Роджър Юдериън. С тих глас майорът кани жените да отидат някъде, където децата не могат да чуят разговора им. С треперещи ръце Мардж посочва съседната стая. Там майор Нюрнберг потвърждава това, което всички вече знаят. Петимата мъже са мъртви.
Неделя, 8 януари 1956 г. Този ден никога няма да бъде забравен, защото тогава се случва нещо, което ще отекне не само в горите на Еквадор, но и до краищата на света. На този ден петима млади мъже дават живота си, за да споделят любовта на Бога с хора, които никой не смее да доближи. Животът на тези мъже обаче не е пропилян напразно. Хиляди младежи по целия свят са вдъхновени от героизма на участниците в операция „Аука“ и решават да станат мисионери.
Две години след драматичните събития Елизабет Елиът, съпругата на Джим, заедно с дъщеря им Валери и сестрата на Нейт, Рейчъл Сейнт, успяват да се заселят на територията на аука. Там те споделят с индианците вестта за Онзи, Който е умрял на кръста за техните грехове и е възкръснал за тяхното оправдание. Прошката на жените и фактът, че приемат хората от племето, всъщност карат индианците да повярват в Иисус Христос. Християнките ги научават да прощават безрезервно и да обичат неимоверно, което завинаги променя начина им на живот. Един от първите мъже, приели Иисус като свой Господ и Спасител, е Минкай – човекът, който е убил Нейт Сейнт и Ед Маккъли.
Години по-късно Стив Сейнт, синът на Нейт, посещава племето. В юношеските си години той е кръстен от Минкай – убиеца на неговия баща. В крайна сметка индианците канят Стив да дойде да живее при тях. И той се премества със семейството си при народа уаорани.
Елизабет Елиът умира през 2015 г. Тя вдъхновява вярата на мнозина чрез своите издадени книги и многобройните си изказвания на различни конференции.
Ще завършим с цитат от дневника на Джим Елиът, който отразява духа в сърцата на него и съпругата му в стремежа им да достигнат недостигнатите от благовестието:
„Не е глупак онзи, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби“.
Явор Костов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<
