
Съществува ли в хомеопатичната практика нещо, което да предизвиква въздействие със свръхестествен характер и произход, или това въздействие е естествено, макар още да не е обяснено от науката?
1. Хомеопатичното лекарство не съдържа лекарствено вещество.
– „Разреждането на „лекарственото вещество“ в хомеопатичното лекарство е от толкова висока степен, че на един атом от него се падат милиони атоми от разтворителя – главно вода. Това означава, че пиещият такова лекарство поглъща почти 100% само вода“[ Тинчев, В. Възможно ли е квантово обяснение на хомеопатията? – Църковен вестник, №8, 2002, с. 4.].
– „Като се има предвид високата степен на разреждане в хомеопатичния препарат, може да се заключи, че той не е нищо друго освен захарче, купено на твърде висока цена“[ Иванова, М. Хомеопатични лекарства и аптеки. – Църковен вестник, №8, 2002, с. 5.].
– „При много от използваните потенции… в разтворителя не би трябвало да има нито една молекула от изходната субстанция“[ Основни принципи в развитието на хомеопатията. – Църковен вестник, №8, 2002, с. 5.]. Нещо повече, според създателя на метода, Самуел Ханеман: „Тези лекарствени средства действат върху нашето здраве, без да предават на организма материалните си частици“[ Ханеман, С. Органон на лечебното изкуство. С., 1996, с. 75.]. Колкото по-малко е лекарственото вещество в разтвора, толкова по-силно е въздействието на лекарството. Това е доказано опитно и многократно, твърди Ханеман.
2. Ако с разтвора не бъде извършено действието, наречено „динамизиране“, или „потенциране“, той не проявява лечебни свойства.
Обективно погледнато, от физико-химична гледна точка „потенцирането“, изразяващо се в последователно разтърсване и разреждане на разтвора, не само не е в състояние да създаде такива лечебни свойства, но напротив – поради степента на разреждането би трябвало напълно да ги унищожи. (Сравнете лечебния ефект от таблетка аспирин, когато бъде приета от един-единствен пациент и когато се раздели между един милион пациенти.) Тоест според хомеопатите след „потенцирането“, противно на известните научни закони, разтворът на хомеопатичното лекарство придобива способността да въздейства лечебно върху човешкия организъм.
3. Засега причините за това въздействие са научно необясними.
4. Възможно ли е източникът на хомеопатичното лекарствено действие да бъде търсен в сферата на свръхестествените, духовни и както изглежда, небожествени сили?
Според авторите на статиите няма основание да се търси такъв източник, защото:
– „Трябва да се има предвид, че хомеопатията по собствените си изявления не е свързана с магични действия, ритуали и заклинания. Това трябва да бъде отчетено, когато търсим основните проблеми“[ Шиндаров, М., А. Величков. Хомеопатията – опит за духовен анализ. – Църковен вестник, №8, 2002, с. 4.].
– „Очевидно е, че динамизирането се извършва механично, и е пределно ясно, че никой нито бае, нито изрича заклинания“[ Иванова, М. Цит. съч. ]. Приготвянето на хомеопатичното лекарство е чисто механична и вече почти изцяло автоматизирана процедура, в която не намират място и не участват никакви нематериални, свръхестествени, духовни сили. Затова:
– „Много по-лесно е хомеопатията да бъде освободена от мистификациите в своята практика, отколкото от идейно-философските си възгледи“[ Шиндаров, М., А. Величков. Цит. съч.].
Ето защо, като не виждат причина в хомеопатията да бъде търсено въздействие с духовен произход, особено при видимата липса на духовни отклонения у пациентите след приема на лекарството, авторите приемат хомеопатичното лечение за още неизяснен от науката феномен, а за основен духовен риск смятат опасността пациентът да възприеме противни на Православието пантеистични, езотерични и окултни идеи.
– „Така че, ако са отпаднали съмненията относно използването на магия при приготвянето на лекарствата, все пак чрез хомеопатията човек може да бъде въвлечен в чужди на християнството идеи“[ Иванова, М. Цит. съч.].
Дадените по-нататък цитати са взети от дигиталното издание на Енциклопедия Британика от 1999 г. и от „Органона“ на С. Ханеман. За удобство преди всеки цитат ще бъде обозначаван неговият източник.
Британика: „Магията оказва влияние върху човека и природните явления чрез (нематериална) външна и безлична мистична сила“.
1. Приема ли хомеопатията съществуването на подобна сила?
Ханеман: „Човешките болести не са причинени от никакво вещество, от никаква разяждаща, т.е. болестотворна материя, а са само духовни (динамични) разстройства на духовната сила (жизнения принцип), която оживотворява човешкото тяло“.
Ханеман: „Материалният организъм, лишен от жизнена сила, е неспособен да чувства, да функционира и да се защитава. Той дължи всичките си усещания и изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнения принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест“.
2. Съществува ли в хомеопатията действие, което да предизвиква влияние на тази сила върху човешкия организъм?
Ханеман: „Нашата жизнена сила като духовен двигател не може да бъде атакувана и изменена… освен по духовен (динамичен) начин, т.е…. с помощта на духовните, по същество динамични лекарствени средства“.
Ханеман: „Това се постига с разтриване и разтръскване, но ако се използва индиферентен носител в определени пропорции“.
Ханеман: „Чрез тази механична процедура, ако се изпълнява точно в съответствие с изложените препоръки, настъпват промени в медикамента, който в необработено състояние се изявява просто като вещество, понякога дори като нелекарствено вещество, и вследствие на все по-високата и по-висока степен на динамизация се променя, като накрая се пречиства до подобна на дух лекарствена сила, която наистина сама по себе си не е сетивно доловима, но на която сухата, а още повече разтворената във вода лекарствена гранула става носител и при това условие проявява целебните свойства на невидима сила в болното тяло“.
3. Задължително ли е при „потенцирането“ на хомеопатичното лекарство с цел повлияване на нематериалната, духовна жизнена сила да присъства заклинание, за да се превърне то в проява на магичен акт?
Британика: Според Бронислав Малиновски (1844 – 1942) „в магическото действие може да има три основни елемента: заклинание, ритуал и ритуално състояние, като е достатъчен и само един от тях“.
Британика: „Магичният акт… съдържа външна манипулация, а не толкова молитва и вътрешно благоговение“.
Британика: „В религията… има непосредствено отношение между човека и духовната сила, докато магията се разглежда повече като безличен и технически акт, в който личната връзка не е толкова важна или отсъства – дори когато се вярва, че силите, участващи в религиозното и магическото действие, са едни и същи“.
Британика: „Практикува се само в правилно и внимателно дефинирана ритуална ситуация“.
Сравнете:
Ханеман: „Ако процедурата се изпълнява точно в съответствие с изложените препоръки, настъпват промени в медикамента“.
Британика: „Основната черта на магическите ритуали… е вярата на практикуващия ги, че те са инструментални, т.е. предназначени да постигнат определен ефект в природата и държанието на други хора“.
Обърнете внимание на следната характеристика:
Британика: Според Емил Дюркем (1858 – 1917) „около религиозния практик се създава общност, докато около практикуващия магия се събира клиентела“.
4. Как се е появила идеята за потенцирането?
Ханеман: „Едва ли могат да се разпознаят признаците на скритата магнитна сила… Чак след като стоманената пръчка бъде динамизирана с тъпа пила посредством триене в едно направление, тя може да стане истински мощен магнит… при това толкова по-успешно, колкото преди е била трита. По същия път при разтриването на лекарственото вещество и разтръскването на неговия разтвор (динамизация, потенциране) то разкрива скритите в себе си лекарствени сили и ги изявява все повече и повече или, ако може да се каже така, материалното вещество се одухотворява“.
Британика: Едуард Тейлър в своя труд „Примитивната култура“ (1871) пише: „Магията е „псевдонаука“, която постулира неправилно пряка причинно-следствена връзка между магическото действие и желания ефект“.
Накрая е необходимо да се припомни, че още преди век Джеймс Фрейзър в световноизвестното си съчинение „Златната клонка“ (1890) разграничава при някои от магическите практики като специфичен принцип т. нар. „закон на подобието“, според който „подобното произвежда подобно“. Практиките, при които се среща този принцип, той назовава именно „хомеопатична магия“ (Британика).
Ако трябва да обобщим, в основата на всички хомеопатични школи лежи схващането, че чрез точно определено, специфично действие, каквото е „потенцирането“, може да бъде постигнато опосредствано влияние върху една невидима, нематериална, безлична духовна сила, крайната цел на което е излекуването на човека.
След казаното дотук изводите се налагат от само себе си!
Целта и смисълът на „потенцирането“ на хомеопатичния лекарствен разтвор, въпреки механичността и автоматизирането на процедурата, превръщат целия процес в чисто магичен акт, като същевременно и самата хомеопатия, както изглежда, притежава всички основни характеристики на магическа практика.
Тревожно е, че в живота ни трайно навлизат все повече подобни феномени, които се издигат до ранга на наука и зад които се крие напълно реалното действие на тъмните сили. Но още по-обезпокоително е, че мнозина се затрудняват и дори вече не чувстват необходимостта да изпитват духовете (I Йоан 4:1), а това е твърде показателно за времето, в което живеем, и неволно ни отвежда към думите на Спасителя: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). На друго място обаче Той казва: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от репеи?“ (Мат. 7:16). А какви са плодовете, които се отглеждат в градината на хомеопатията, това авторите на статиите в „Църковен вестник“ са разкрили достатъчно добре, за да е необходимо тук да го правим отново.
И така, основният духовен риск при лечението с хомеопатични средства се крие в опасността чрез продукт на магическа дейност пациентът да получи „помощ“ от демоничните сили и по този начин да отстъпи от Христос.
Разбира се, такова „лечение“ трябва да бъде изповядвано като грях.
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (I Йоан 4:1).
Свещеник Сергей Павлов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<