Акад. Евгений Александров
Четиво за14 мин.

Настоящият меморандум на Комисията за борба с лъженауката и фалшифицирането на научните изследвания към Президиума на Руската академия на науките е посветен на хомеопатията. Комисията заявява, че лечението с много малки дози от различни вещества, които се използват в хомеопатията, няма научни основания. Този извод произтича от стриктните анализи на публикации в научните издания и отчети за клинични изследвания, на тяхното обобщение и систематичен обзор.

Комисията потвърждава, че принципите на хомеопатията и теоретичните обяснения за механизмите на предполагаемото й действие противоречат на известните химични, физични и биологични закони, а убедителни експериментални потвърждения на нейната ефективност отсъстват. Затова хомеопатичните методи на диагностика и лечение следва да бъдат квалифицирани като лъженаучни.
Хомеопатията като вид алтернативна медицина съществува повече от 200 години. За това време нееднократно са се предприемали опити тя да бъде обоснована с научни методи. В крайна сметка всички тези опити се оказаха безуспешни:
Многобройните клинични изпитания, направени в различни държави по различно време, не могат да демонстрират експериментално ефективността на хомеопатичните средства и методи на лечение.
Многобройните предложени теоретични обяснения на възможните механизми за действие на хомеопатията са в противоречие с твърдо установените научни представи за структурата на материята, устройството на живите организми и функционирането на лекарствените средства.

Априорно постулираните „принципи на хомеопатията“ по своята същност са умозрителни догматически твърдения, които сочат към началния научен етап в развитието на физиологията и медицината.
Хомеопатията не е безвредна: болните харчат значителни средства за недействащи препарати и пренебрегват средствата за лечение с потвърдена ефективност. Това може да доведе до неблагоприятен изход, включително до смърт на пациенти.
Меморандумът констатира, че в научното общество на този етап хомеопатията се разглежда като лъженаука. Нейното приложение в медицината противоречи на основните цели на здравеопазването и трябва да срещне организирано противодействие на държавно ниво. Предвид на това Комисията е формулирала препоръки към различни лица и организации.

Меморандумът е основан на Експертно заключение, съставено от междудисциплинарна работна група по поръчка на Комисията. В нейния състав влизат специалисти в областта на доказателствената, експерименталната и клиничната медицина, психотерапията, психологията, физиката, химията, биохимията, имунологията, молекулярната биологията, фармакологията, биотехнологията, фармацията и биостатистиката.
Експертно заключение за лъженаучността на хомеопатията
Хомеопатията е алтернативна медицинска практика, която се състои в прилагане на много малки дози от дадено вещество, предизвикващо в големи дози при здрав човек признаци на дадената болест.
Принципите на хомеопатията и основаните върху тях средства и методи за диагностика и лечение противоречат на принципите на научнообоснованата медицина, която се базира върху постиженията на естествените и медицинските науки: химия, физика, биология, физиология и техните подразделения като биохимия, биофизика, имунология, молекулярна биология, патологическа физиология и фармакология. Хомеопатичните методи на диагностика и лечение са лъженаучни и не дават резултат. Убедеността на отделни лекари и пациенти в ефективността на хомеопатията „въз основа на личен опит“ има по-различно обяснение, което не противоречи на казаното дотук.

2. Хомеопатията се гради върху следните основни принципи:
а) „Принцип на подобието.“ Съгласно основателя на хомеопатията Самуел Ханеман (1755 – 1843) „при всеки случай на заболяване трябва да се избира лекарство, способно да предизвика страдание, подобно на онова, което трябва да бъде излекувано“. „Принципът на подобието“ произхожда от практиката на симпатическата магия – форма на магия, която се гради върху идеята, че сходни помежду си предмети влизат в свръхестествена магическа връзка.
б) „Принцип за изпитване на препаратите върху здрави хора.“
Хомеопатичните средства се изпробват върху здрави хора. Анализират се симптоми, които възникват при приема на препарата, и се смята, че той ще подейства при пациентите с аналогични симптоми.
в) „Принцип на малката доза.“ Приема се, че силата на въздействието на хомеопатичното лекарство не намалява, а се увеличава колкото по-разредено е то.
г) „Принцип на потенцирането.“ Смята се, че действието на хомеопатичното средство се усилва, когато то е подложено на „потенциране“ (или „динамизация“) чрез продължително и енергично разклащане (или стриване при неразтворими вещества).
д) „Принцип на индивидуалното лечение“. Според някои хомеопати хомеопатичното средство непременно трябва да се подбира „индивидуално“ при всеки пациент, като се вземат предвид съвкупността от заявените от него „симптоми“ и лични особености. Не всички споделят тази гледна точка: множество популярни хомеопатични препарати се продават масово в аптеките без рецепта.

3. Хомеопатията е възникнала в епоха, когато най-важните представи в химията и биологията за свойствата на молекулите и съществуването на микробите още не са били общоприети.
Тогава някои учени са смятали, че материята е безкрайно делима, затова не са виждали смисъл да се говори за разреждането на разтворите в каквато и да било степен.
Разреждането в хомеопатията представлява последователно намаляване на концентрацията на активното вещество, нерядко до степен на пълното му отсъствие в приготвения „разтвор“. Задължително условие се смята потенцирането (разклащането) във всички стадии на последователното разреждане. Изследванията в областта на физиката и химията през XVII — XIX в., когато се открива атомно-молекулярната структура на веществото, показват, че възможностите на разреждане са ограничени.
В опита си да заобиколят този предел и да придадат смисъл на високостепенното разреждане хомеопатите създават многобройни умозрителни концепции, които не издържат на научна критика. Такава е представата за „паметта на водата“, която уж предава свойствата на хомеопатичното вещество при отсъствието на негови молекули.

4. Въпреки че някои хомеопатични препарати се приготвят от билки, хомеопатичното лечение не трябва да се бърка с фитотерапията, в която се използват рецепти с високо (измеримо) съдържание на активни вещества, получени от растителна суровина. Всичко казано в Меморандума се отнася за препаратите, в които, както се смята, активните вещества се съдържат в хомеопатични (свръхмалки) концентрации, независимо дали производителят нарича продуктите си хомеопатични, или не.

5. С изключение на ефекта плацебо проявата на лечебен ефект на лекарството е невъзможна без неговото химично или физико-химично взаимодействие с биологични субстрати, които стават негови мишени в органите, тъканите и клетките на организма на болния или причинителя на заболяването.
Междумолекулярните взаимодействия определят по-нататъшното действие на лекарствените препарати на всички нива – от клетъчния отговор до реакцията на целия организъм. Правдоподобни, да не говорим за потвърдени механизми на въздействие на хомеопатичните средства върху отделни молекулярни мишени или върху целия организъм на човека не съществуват.

6. В интерес на пациента съвременната медицина използва основан на доказателства подход, при който решенията за осъществяване на профилактични, диагностични и лечебни намеси се вземат въз основа на наличните обективни и надеждни научни потвърждения за тяхната ефективност и безопасност. Този подход изключва намеси, които не се базират на доказателства. Съответствието на умозрителни принципи, като например „принципа на подобието“, не говори нищо за терапевтичната ценност на препарата.

В научната медицина ефективността и безопасността на препаратите се установява по пътя на сравнението между пациентите в експериментална и контролна група. В най-простия случай изследваните от първата група получават изпробвания препарат (лечение), а от втората – плацебо (имитация, която външно не се различава от препарата). За създаването на максимално сходни групи и еднакъв подход към тях пациентите се разпределят между експерименталната и контролната група въз основа на жребий (рандомизиране). При това нито самите те, нито лекарите, които провеждат експеримента, трябва да знаят кой получава лечение, а кой – плацебо (т. нар. двойно сляпо изследване).
В общия случай клиничните изследвания се провеждат паралелно в множество медицински центрове на различни страни при широк социално-демографски подбор на пациенти, а сравнение се прави не само с плацебо, но и с най-добрите налични методи на лечение. При това само най-строгото спазване на експерименталния протокол позволява да се получат научнодостоверни изводи за ефективността на конкретния метод на лечение.

Обобщените резултати (метаанализи) на клиничните изследвания доказват отсъствието на клинична ефективност при хомеопатичните средства.
Изследователите са стигали до такива изводи нееднократно. Едно от най-убедителните и мащабни обобщения на клинични изследвания е направил Съветът по медицински изследвания в Австралия през 2015 г. Съветът анализира 1800 публикации и стига до следния извод:
„В изследванията на хора не са намерени надеждни доказателства за това, че хомеопатията е ефективна при лечението на разгледаните 61 заболявания: нито едно качествено изследване с достатъчна големина на тестваната група хора не е потвърдило, че хомеопатията предизвиква по-големи изменения на здравето, отколкото плацебото…“.
По-рано, през 2010 г. до аналогично заключение стига Комитетът за наука и технологии към Британския парламент: „Не съществуват никакви правдоподобни свидетелства за това, че хомеопатията е ефективна…“. Същите изводи се срещат в редица обзори, публикувани в рецензираните научни списания. В съвременните обзори, където се изследват най-популярните хомеопатични средства, също се подчертава, че никъде не се потвърждава тяхната ефективност. Единичните изследвания, които уж доказват ефективността на някои хомеопатични средства, или са проведени при нарушаване на научната методология, или се отнасят за препарати, погрешно наричани хомеопатични (несъответстващи на принципите на хомеопатията), или техният резултат не е бил възпроизведен от независими изследователи.

През 2016 г. Федералната търговска комисия в САЩ (FTC) стига до извода, че:
„Мненията за ефективността на традиционните хомеопатични препарати, продавани без рецепта, се потвърждават изключително с хомеопатични теории и доказателства, които не са признати от съвременните експерти в областта на медицината и не са надеждни научни свидетелства за тяхната ефективност“.
На това основание Комисията предлага да бъде ограничена рекламата на хомеопатичните средства със следните мерки: при отсъствието на клинични изследвания, които потвърждават ефективността на хомеопатичните средства, потребителят трябва да бъде информиран за това, че препаратът няма доказано терапевтично въздействие.

Аналогични изисквания за маркиране на хомеопатичните препарати са формулирани в решението на Съвета на Евразийската икономическа комисия от 2016 г.: „За утвърждаване на изискванията при маркиране на лекарствените средства за медицинско приложение и ветеринарните лекарствени средства“:
„В маркировката на хомеопатичния лекарствен препарат, вписан по опростената регистрационна процедура, трябва да бъдат посочени най-вече следните (и никакви други) сведения:
<…>
л) Да има надпис: „Хомеопатичен лекарствен препарат без одобрени показания за прилагане“.
м) Да има предупреждение пациентите да се обърнат към лекар, ако симптомите на заболяването не отшумяват“.

7. Опасността при хомеопатията се състои в това, че нейните привърженици нерядко пренебрегват лекарствени средства с потвърдена ефективност. Това може да доведе до неблагоприятен изход, включително до смърт на пациента.
През 2016 г. Управлението по санитарен надзор за качеството на хранителни продукти и медикаменти в САЩ (FDA) предупреждава потребителите да не използват хомеопатични хапчета и гелове за зъби, които могат да застрашат здравето на децата.
Още една опасност се състои в това, че процедурите при производството на хомеопатичните средства обикновено не се контролират толкова строго, както при производството на лекарствата. Затова, въпреки твърденията на производителите, такива препарати могат да съдържат токсични вещества в опасна концентрация.

8. Хомеопатията се основава на теоретични положения, които не съответстват или напълно противоречат на фундаменталните научни принципи и закономерности във физиката, химията, биологията и медицината. Емпиричните данни, получени в независимите клинични изследвания с високо ниво на доказуемост, не потвърждават клиничната ефективност на хомеопатичните средства.
Науката се стреми към построяването на най-правдоподобната и непротиворечива картина на света, която по най-добрия начин съответства на фактите. Съвкупността от фактите, които се отнасят към различни области на знанието – от резултатите на клиничните изследвания до съвременните научни представи за структурата на веществото, химичните основи на междумолекулярните взаимодействия и физиологията на човека – позволяват да се направи изводът, че теоретичните положения на хомеопатията нямат научен смисъл, а хомеопатичните методи за диагностика и лечение не дават резултат.

В стремежа си да спечели доверието на пациентите хомеопатията обикновено поднася своите принципи и методи с претенции за някаква алтернативна научност. Липсата на надеждни научни потвърждения за нейната ефективност в продължение на две столетия традиционно се обяснява с това, че за изучаването на тази област научния класически подход е неприложим.
Съчетанието на външното наукообразие при хомеопатията с нейното противопоставяне на общата система в научното знание позволява да се говори за нея като за лъженаучна дисциплина.

Препоръки

Към Министерството на здравеопазването. Да се разгледа в светлината на актуалните научни данни приетото преди повече от 20 години без достатъчно основания решение за въвеждането на хомеопатията в системата на здравеопазването. Да се изземат хомеопатичните препарати за медицинска употреба от държавните и общинските лечебни заведения. Да не се включва хомеопатията в нови и обновени стандарти за оказване на медицинска помощ и клинични препоръки. Да се допълни изискването за задължителната маркировка „хомеопатичен“ на вторичните опаковки на хомеопатичните лекарствени препарати с изискването за задължително ясно указание, че препаратът няма доказана клинична ефективност и упътване за употреба. Да се задължат производителите да включат това указание в инструкцията към препарата и неговата обща характеристика, а също така там да се посочи фактическият състав на хомеопатичното средство. За препаратите с разреждане C12 и повече, т.е. които не съдържат действащи вещества, да се посочват само съдържащите се помощни компоненти (вода, лактоза и т.н.). Предполагаемото действащо вещество да се посочи отделно под рубриката: „За приготвянето на препарата са използвани“. При всякакво разреждане да се дава на български използваното за приготвяне на препарата предполагаемо действащо вещество.
Когато от Федералната служба по наздор в сферата на здравеопазването се получи информация за несъответствие между данните за ефективността на хомеопатичните препарати с данните, които се съдържат в инструкцията, да се разгледа въпросът за спиране на приложението на регистрираните хомеопатични средства.

Към Федералната служба по надзор в сферата на здравеопазването. Да се проследяват и пресичат опитите за продажба на препарати, съдържащи значително количество активно вещество под формата на хомеопатични средства. Да се контролира предаването в упълномощения орган на медицинските организации на известия за странични ефекти, нежелани реакции или отсъствие на очаквания терапевтичен ефект от хомеопатичното средство. И ако се открие подобен проблем, да се наложат съответни санкции. При получаване на информация за несъответствие на данните за ефективността на хомеопатичните препарати спрямо данните, съдържащи се в инструкцията, да се уведомява Министерството на здравеопазването.

Към Съвета на Евразийската икономическа комисия.
– Да се въведе задължителна маркировка на хомеопатичните препарати, която да посочва отсъствието на показания за приложение и на доказателства за ефективност.
В инструкцията към препарата и неговата обща характеристика да се посочва, че той е хомеопатичен и няма доказана ефективност, нито указание за прилагането му.
– Да се изисква в инструкцията да бъде посочен фактическият състав на хомеопатичните средства, т.е. за препаратите с разреждане повече от С12, които не съдържат действащи вещества, да се посочват само фактически съдържащите се в тях помощни компоненти (вода, лактоза и т.н.).
– Да се изисква посочване на предполагаемото действащо вещество в отделен списък под заглавието: „При приготвянето са използвани“.
– Да се посочва използваното в приготвянето предполагаемо действащо вещество на български език.

Към Федералната антимонополна служба. Да се осигури защита на гражданите от недостоверната реклама на хомеопатията, където се говори за наличие на лечебни свойства в хомеопатичните средства. Подобна реклама заблуждава потребителите и ги подтиква да използват неефективно лечение, което може да навреди на здравето им.

Към организациите, които подготвят образователни програми в сферата на здравеопазването. Да се съкратят програмите за повишаване на квалификацията по хомеопатия и други курсове, които включват хомеопатия. Да се запознават бъдещите медици и лекари, в рамките на тяхното следдипломно обучение със съдържанието и критиката на разпространените лъженаучни представи в областта на медицината, включително и хомеопатичните.

Към застрахователните компании. Да се придържат към стандартната практика, която не предполага застрахователно покритие на услугите на хомеопатите. Да се разгледа възможността хомеопатичните лечения и лекарства да се изключат от „разширените“ застрахователни договори, както се е случило с услугите на народните лечители и „екстрасенси“.

Към аптеките. Да се откажат от съвместна продажба на лекарствени и хомеопатични препарати, като по възможност преминат към продажба на хомеопатични средства на отделен щанд с данни за препаратите на отделна витрина.

Към фармацевтите. Да не препоръчват на пациентите хомеопатични средства. Да информират клиентите, които купуват подобни препарати, че няма научни потвърждения за клиничната ефективност на хомеопатията.

Към лекарите. Да информират пациентите за неефективността и лъженаучността на хомеопатията. Да избягват сътрудничество с организации, които пропагандират и разпространяват хомеопатия, да се откажат от неетичната практика да предписват хомеопатични препарати за постигане на плацебо ефект. Да способстват за отказ от използването на хомеопатия в тяхната медицинска организация.
Да помнят необходимостта да се придържат към стандартите на лечение, които не предполагат прилагане на хомеопатия, както и да не пропускат свикването на консилиум за назначаване на лечение, което не фигурира в медицинските протоколи.

Към хомеопатите. Да се запознаят със съвременните научни данни за ефективността на хомеопатията. Да се отнасят критично към недоказани твърдения на производителите на хомеопатични средства за тяхната ефективност.
Да не използват хомеопатични препарати като единствена терапия при болни, които се нуждаят от медицинска помощ. Да препоръчват на пациентите да посетят и нехомеопатичен лекар, за да получат научно обосновани препоръки. Ако при даден пациент има опасност от тежки последствия, да се откажат от опити да го лекуват с хомеопатични препарати, а да го насочат към официалната нехомеопатична медицина.

Към медиите. Да не се представя хомеопатията като ефективна или предполагаемо полезна медицинска практика. Тя да се разкрие като лъженаука в областта на медицината, наред с магията, лечителството и „екстрасензориката“. Да се противопоставят на пропагандата и рекламата на хомеопатията.

Към преподавателите в учебните заведения. Да обучават студентите по въпросите, свързани с методологията на научните експерименти и основните принципи на доказателствената медицина.

Към пациентите и всички отговорни граждани. Да се откажат от употребата на хомеопатични препарати, да информират лекарите за своята позиция, също така да разпространяват достоверна информация за хомеопатията и да подкрепят усилията за нейното организационно-административно отделяне от държавната и общинската система на здравеопазване.

Акад. Евгений Александров

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<


СПОДЕЛИ