Призив – обръщение на учени
Четиво за6 мин.

До

проф. д-р Светослав Георгиев

Ректор на Медицинския университет, Варна

проф. д-р Добри Ярков

Ректор на Тракийския университет, Стара Загора

 

Уважаеми Господин Ректор,

През последните години в редица големи държави, а напоследък и в Европейския съюз настъпи определена промяна в официалното отношение към хомеопатията – от търпимост и безразличие към активно неприемане и ограничения за разпространението на тази лъженаучна практика.

През март 2015 г. Съветът за обществено здраве и медицински изследвания към австралийското правителство (NHMRC) публикува обширен доклад, в който се констатира, че „въз основа на оценката на доказателствата за ефективността на хомеопатията няма заболявания, за които да съществуват сигурни доказателства, че хомеопатията е ефективна. Хората, които избират хомеопатията, могат да изложат на риск своето здраве, ако отхвърлят или забавят лечението, за чиято безопасност и ефективност има сигурни доказателства“.

През април 2015 г. Националният институт за здравеопазване (NIH) към Министерството на здравеопазването в САЩ публикува доклад, озаглавен „Хомеопатия“, в който се констатира наличието на малко доказателства, че хомеопатията е ефективно лечение, както и фактът, че някои хомеопатични продукти съдържат значително количество ефективни съставки, които могат да причинят странични ефекти и лекарствени взаимодействия, а ключовите концепции на хомеопатията са несъвместими с основните понятия на химията и физиката. През 2015 г. Федералната агенция за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) обръща внимание на потребителите, че не могат да разчитат на хомеопатичните продукти за лечение на астма.

През септември 2016 г. Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) стига до извода, че твърденията за ефективността на традиционните хомеопатични препарати, „продавани без рецепта“, се подкрепят само от хомеопатичните теории и няма валидни проучвания, използващи съвременни научни методи и способни да докажат ефективността на тези продукти. Препоръчва се рекламата на хомеопатичните препарати да информира потребителите, че няма научни доказателства за въздействието на конкретния продукт и твърденията за лечебния му ефект се основават само на „теориите“ на хомеопатията от 1796 г., които не се приемат от съвременните специалисти по медицина.

На 6 февруари 2017 г. Комисията за борба с лъженауката и фалшифицирането на научните изследвания при Руската академия на науките публикува Меморандум за лъженаучността на хомеопатията. Основните изводи в Меморандума са: 1) Многобройните клинични изследвания, проведени в различни държави, не са успели да докажат ефективността на хомеопатичните средства и методи за лечение. 2) Теоретичните обяснения за възможните механизми на действие на хомеопатичните препарати са в противоречие със съвременните представи за строежа на материята, строежа на живите организми и действието на лекарствените средства. 3) „Принципите на хомеопатията“ са догматични твърдения, произхождащи от донаучния етап в развитието на физиологията и медицината. 4) Хомеопатията не е безвредна, защото болните пренебрегват методите на лечение на научната медицина с доказана ефективност и това може да доведе до неблагоприятен изход, включително до смърт. В Меморандума се отправят препоръки да се ограничи максимално ползването на хомеопатията и тя да се постави под контрол, на какъвто са подложени конвенционалните лекарствени средства.

През септември 2017 г. Научният консултативен съвет на европейските академии (EASAC) публикува Меморандум със заглавие „Хомеопатични продукти и практики: оценка на доказателствата и осигуряване на съгласуваност при регулирането на медицинските изисквания в Европейския съюз“. Основните изводи в този Меморандум са: 1) Твърденията за механизмите на действие на хомеопатичните препарати са неправдоподобни и несъвместими с установените научни концепции. 2) Не са известни заболявания, при които да има възпроизводими доказателства, че хомеопатията постига резултат, надхвърлящ ефекта плацебо. 3) Съществуват опасения доколко е осигурено информираното съгласие на пациента и е съхранена неговата безопасност поради лошия или липсващ контрол при изготвянето на хомеопатичните продукти. 4) Дължащото се на използване на хомеопатия забавяне в търсенето на медицинска помощ, основана на научни доказателства, може да доведе до значителни вреди при пациента. 5) Прилагането на хомеопатични продукти във ветеринарната практика е особено обезпокоително.

На европейските политици Меморандумът на EASAC дава следните препоръки: 1) За всички лекарствени продукти, включително хомеопатичните, трябва да има еднакви изисквания за ефикасност и качество. Ако даден продукт не отговаря на тези изисквания, той не трябва да бъде одобряван и официално регистриран. 2) Твърдения с рекламна цел за ефикасност, безопасност и качество на всички лекарствени продукти, включително хомеопатичните, не може да се правят без наличието на възпроизводими научни доказателства.

Висшите медицински училища в България се радват на широко обществено признание както у нас, така и в чужбина, защото подготвят висококвалифицирани специалисти, които практикуват модерна, базирана на съвременната наука медицина. В медицинските университети у нас се провежда висококачествена и световно призната научно-изследователска работа в най-модерните области на научната медицина. Поради всичко това преподаването на хомеопатия в медицинските университети под формата на свободно избираеми предмети или специализации трябва да се разглежда като недопустим анахронизъм в медицината. Очевидно е, че дори само предоставянето на лекционни зали в медицинските университети у нас за т. нар. преподаване на хомеопатия от външни или вътрешни „специалисти“ се използва от разпространителите на хомеопатичните продукти за подсилване на авторитетността на търговската им дейност. Неприемливо е лъженаучните „принципи“ на хомеопатията, противоречащи на основните положения във физиката и химията, да се предлагат за изучаване от студенти или дипломирани специалисти по медицина и фармация, и то след като са минали задължителните курсове по медицинска физика, биофизика и химия, в които се преподава съвременна наука. При това неизбежно възниква и морално-етичният въпрос: допустимо ли е дипломиран лекар да предписва за лечение на пациенти хомеопатични препарати, след като добре знае, че в тях практически липсва активно лекарствено вещество и ефектът им не е по-силен от евентуалния ефект плацебо.

 

Уважаеми господин Ректор и колега,

Ние, долуподписаните медици, биолози, химици и физици, общественици, академици, член-кореспонденти, учени от БАН, се обръщаме към Вас с призив да вземете решение за прекратяване на всички форми на обучение по хомеопатия във Вашия университет. Освен всичко казано силно основание за това наше предложение е действащият Закон за здравето. Съгласно чл. 169 от този Закон се забраняват всички форми на реклама на неконвенционални методи за лечение (изрично е посочена хомеопатията), както и свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация. Очевидно е, че преподаването на хомеопатия в един Медицински университет, като храм на научно обоснованата медицина, е не само реклама, а дори нещо повече – много силна подкрепа и пропаганда на самата хомеопатия.

Във връзка с всичко, казано дотук, искаме да Ви уведомим, че през 2022 г. ректорите на медицинските университети в София, Пловдив и Плевен, оценявайки вредите от хомеопатията и нейното преподаване, прекратиха всички форми на преподаване на хомеопатия в своите университети, за което заслужават най-горещи адмирации.

Надяваме се, че нашият призив ще бъде чут и разбран правилно, тъй като той цели укрепване на ефективността и авторитета на българското висше медицинско образование. Крайната ни обща цел е нашата здравна система да се освободи от паразитиращите лъженаучни практики, да се повиши здравната култура на обществото ни и милиони българи да получават винаги само научно обосновано, ефективно и качествено лечение.

 

Подписали

Акад. д-р Богдан Петрунов, акад. д-р Лъчезар Трайков, акад. д-р Чавдар Славов, акад. д-р Ангел Гълъбов, акад. д-р Петя Василева, акад. д-р Дамян Дамянов, акад. д-р Григор Горчев, акад. Васил Големански, акад. Иван Юхновски, акад. Красимир Атанасов, акад. Румен Панков, акад. Иван Иванов, акад. Иван Загорчев, акад. Христо Цветанов, акад. Константин Хаджииванов, акад. Ячко Иванов, акад. Олег Мушкаров, акад. Васил Николов, акад. Чавдар Руменин, акад. Петър Атанасов, акад. Николай Витанов, акад. Атанас Атанасов, акад. Александър Александров, акад. Светлана Куюмджиева и още 51 професори, доценти и член-кореспонденти.

Февруари 2024 г.

Призив – обръщение на учени

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2023 <<<


СПОДЕЛИ