Родена съм в Западна Украйна, гр. Лвов, в католическо семейство. От малка знаех, че има Бог, всесилен и любещ, за Когото не може да говориш на чужди хора, защото родителите ти ще имат проблеми. Най-радостните и светлите ми преживявания от това време са свързани с гостуванията ми на село при моята баба, която много обичах. Тя беше за мен въплъщение на доброта и любов.
Вечер баба ми отваряше една голяма книга и четеше. Знаех, че тази книга е особена, че е Библия и че съм прекалено малка, за да я разбера.
Но онези думи, онези обяснения на баба ми се вкорениха толкова дълбоко в детското ми сърце, че тогава приех Господ и предадох живота си в любещите Му ръце. И в най-трудните минути винаги съм чувствала Неговата подкрепа. Толкова съм благодарна на Бога за моята баба!
През 90-те години по украинската телевизия постоянно предаваха проповеди на харизматици. От любопитство започнах да гледам. В началото не ми хареса, беше ми чуждо. Нямаше го привичното благоговение пред Бога. Но някак всичко беше „логично”. С времето постепенно се увлякох от предаванията на проповедника Кенет Коупланд ”Победоносния глас на вярващия”. Това беше времето на великото разграбване на народа и обогатяването на отделни хора. Аз също имах проблеми: на старата ми работа не даваха заплати, а нова не можех да си намеря. Исках, разбира се, да стана „победоносна вярваща”.
Докато търсех работа, се преместих в Киев и отседнах при една приятелка. Молих се на Бога да ми посочи Своята църква, където се проповядва Неговото Слово. Осъзнавах, че сама, без Божията помощ, тук няма да оцелея. През различни периоди от моя живот Господ ме беше срещал с баптисти, които уважавах заради верността им към Него. Така се озовах в Централния дом на Евангелието на улица „Щековицка”. Толкова искрена атмосфера имаше на тези богослужения! Сърцето ми подсказваше, че съм у дома. Там се покаях пред цялата църква (февруари 1997 г.). И Господ започна да въвежда ред в моя живот. Намерих добра работа и приятели, върнах заемите.
Всичко беше прекрасно. През свободното си време с удоволствие посещавах и други баптистки църкви. Особено ми харесваше църквата, където проповядваше пастир Давидюк. Колко пъти Господ говореше на моето сърце чрез тези проповеди!
В това време в Киев се появиха множество различни църкви. След дълъг период на атеизъм, изгубили предишните си ценности, хората започнаха да търсят Бога. През 1998 г. една позната ме покани на християнско богослужение в незпозната за мен църква. Альона ми обясни: „Не сме харизматици, не сме и баптисти, нито сме петдесятни. Ние смe просто християни.” По време на богослужението сърцето ми подсказа, че тук нещо не е наред. Но момичето и хората там бяха толкова мили и доброжелателни, че бързо се сприятелих с всички и се оказах на домашна група. Имаше основно младежи, които смятаха, че и баптистите са спасени, но са „младенци в Христос”, а ние сме „напреднали”, имаме „твърда храна”, духовни дарби, за които баптистите не могат и да мечтаят. Разбира се, не ми се искаше да оставам „младенец”: имах висше образование, не можех в духовен план да остана необразована. А и честите свидетелства за изцеления и чудеса…
Продължавах, макар и рядко, да посещавам баптистите, но приех свято водно кръщение в новата църква. Бях подведена от недостатъчното си смирение, гордостта си и глупостта си.
Понякога ходехме и в църквата на Санди Аделаджа, защото тя се славеше с чудесата и изцеленията си. Неговите проповеди бяха много ярки и емоционални. Обикновено се базираха върху една или две фрази от Писанието, на които придаваше свое тълкуване и емоционална окраска. Привличаше не съдържанието на проповедите, а – ексцентричните изяви на Аделаджа. Несъмнено този проповедник има артистичен талант и дар да убеждава.
Не ми се отдаде да изкача нито едно духовно стъпало, въпреки че много се опитвах. Не можах дори езици да проговоря. Затова, ако в проповедите нещо не съответстваше на Писанието, смятах, че съм недостатъчно ”духовна”, за да съдя за това.
Но Бог ни говори чрез обстоятелствата, които във всички сфери на моя живот (работа, финанси, приятели…) по това време бавно, а после все по-бързо започнаха да се влошават. Появиха се сериозни здравословни проблеми. Търсех освобождение от тях на харизматичните служения и стремително се спусках към дъното, където оставах в състоянието: ”по-зле няма накъде”.
Господ ме предупреждаваше непосредствено и чрез моето душевно състояние. Изчезна радостта в сърцето, когато се радваш само защото живееш, защото слънцето свети и т.н. Изпитвах радост единствено по време на служенията, не и в реалния живот. Но това не беше истинската радост от Бога, а – изкуствена, някакъв фалшификат. В сърцето си нямах мир. Станах нервна, раздразнителна.
Бог ме предупреждаваше, аз обаче не разбирах. Чувствах в сърцето си, че трябва да бягам от там, но смятах, че това е глупав, старомоден предразсъдък.
Но не беше толкова безобидно, както мислех…
Това стана в църквата на Аделаджа. От Канада пристигна известен проповедник. Тогава видях и „преживях падане в духа“. Вярващите бяха застанали в редица. Проповедникът минаваше покрай тях, докосваше с ръка челото на човека и той падаше назад (където стояха сътрудници, които поемаха падащия, за да не се нарани). Аз също застанах на опашката. Когато проповедникът дойде съвсем близо, погледнах право в очите му. Никога не бях виждала и не бях изпитвала нещо подобно. От ужаса, който усетих, не бях на себе си. Избягах. След това дълго се молих, постих и исках мъдрост от Господ.
Напуснах църквата, която посещавах, спрях да ходя и в църквата на Аделаджа. Господ чу молитвите ми. Струваше ми се, че пелена падна от очите ми. Ето какво разбрах. Да, проповедите при харизматиците са по-ярки и емоционални. Но проповедниците използват фрази, буквално изтръгнати от Писанието, и върху тях строят своя теория. Или, още по-лошо, понякога изопачават напълно смисъла им.
Например пастирът на Месианската църква, която се намира близо до „Майдана” в Киев, каза на службата, че всички трябва да викаме с цялата си сила. Хората крещяха в буквалния смисъл на думата. Това приличаше на масова истерия. После той ме погледна строго – мен, която не виках, и каза:
- Напразно някои не се подчиняват на Светия Дух, защото в Исая (58:1) е казано:”Викай високо, не се въздържай; вдигни гласа си като тръба.”
Нямах Библия, но когато се прибрах, намерих този стих. По-нататък там прочетох: ”…и посочи на народа Ми беззаконието му и на дома Яковов – греховете му”. Тоест Исая трябва да извика към народа, да вика за техните грехове, а не ние – да викаме към Бога!
При харизматиците има служения, на които хората се търкалят по пода от безпричинен смях. Тяхното обяснение е, че Светият Дух дава такова веселие и такава радост в сърцето. Но радостта от Господ е светла, човешка и здрава.
Има и друга радост – например когато човек е в състояние на силно алкохолно опиянение. Той се опитва да танцува от радост, въпреки че не може да стои на краката си. Зрелището е отвратително. Или радостта на наркомана, когато е получил доза, или безпричинният смях на психичноболния човек. Такава радост не може да бъде наречена здрава.
Харизматиците обещават благосъстояние, разцвет, изцеление, т.е. онова, което е толкова нужно на хората. Именно така ги привличат.
Всички проблеми според тях са от сатана, когото тъпчат с крака (любимото занимание на пастир Аделаджа), и по този начин нахлуват в духовната сфера. В Писанието обаче е казано: „А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе хулна присъда, а рече: „Господ да ти забрани” (Юда 1:9).
И накрая – за изцеленията, които толкова щедро раздават на своите служения харизматиците. Известният екстрасенс Лазарев от Москва спря практиката си да лекува хората, защото разбра, че неговото лечение носи повече вреда, отколкото полза. Например излекувал е бъбреците му, а след време пациентът се връща с нова болест, да речем, на черния дроб. Лазарев излекува черния му дроб и скоро човекът идва със сериозни проблеми в сърцето.
Моята позната Зоя от Месианската църква получи изцеление от нелечима болест (нещо като прищипване на нерва на бедрото). Но след това се сдоби с цял букет други болести. Тя мисли, че са ”изпитания от врага”.
Аз знам, че Бог може да изцелява. Познавам човек, който се е молил в затворена стая, и Господ е излекувал дъщеря му от тежка болест. Днес тя е жива, здрава, щастлива и в живота й няма „последствия” от това изцеление. Господ е суверенен в Своите решения. Той няма нужда от представления. Бог чува нашите молитви и постъпва според Своята воля. Ако Той изцелява, го прави без последствия.
Подобни чудеса и изцеления стават не само на харизматичните служения. Моя приятелка, която за съжаление и досега е невярваща, ми разказа за свое посещение при народна лечителка, която „изцелявала с молитви”. Това станало в Киев, в някаква концертна зала. Възрастната жена била със забрадка и с Библия в ръка. По време на сеанса станало нещо странно с публиката. Едни хора въртели глава, други се гърчели и се смеели… Приятелката ми успяла да напусне залата, тъй като изходът се оказал наблизо. Своето мнение за такива изцеления тя изрази с две думи: „Нечиста сган!” И определи много точно демоните, които са в дъното.
Когато посещавах харизматични църкви, неусетно бях променила отношението си към Бога. Вместо благоговение и страх от Господ у мен се появи някакво фамилиарно отношение към Него. Никога не съм виждала харизматици да се молят на колене. Вместо безкористна любов към моя Създател изпитвах желание да намеря в Писанието места, които обещават изгода за мен и семейство ми. Харизматичните проповеди са концентрирани върху отговора на обещания. Всичко е простено и за всичко е платено. Само вярвай, изисквай и дръж на своите права. В молитвите им никога не съм чувала думите: „Нека бъде не по моята, а по Твоята воля, Господи! Не както аз искам, а както Ти искаш.”
Отношение като тяхното е отвратително. Не мога да си представя да се налагам и да пренебрегвам волята и мнението на другия човек, например на моя съпруг. Това е невъзможно, ако обичаш и уважаваш човека. Още повече, ако обичаш и почиташ своя Творец.
Както вече споменах, когато посещавах харизматичните служения, обстоятелствата в моя живот и в живота на роднините ми (баща ми беше в болницата с инсулт, сестра ми изчезна някъде в Русия) във всички отношения (не само материално) се влошиха, въпреки че не бях активен член на тази църква, не достигнах някакви „духовни висоти”, а само я посещавах.
Покаях се пред Господ. Благодарна съм Му, че ме спря и ме опази. Баща ми, за учудване на лекарите, напълно оздравя, сестра ми се върна след няколко години, въпреки че никой от роднините освен мен вече не вярваше, че това е възможно. Здрава съм. Изгубих работата си в Киев, но Господ ми изпрати чудесен съпруг от Щутгарт.
Запознах се с много мили хора от харизматичните църкви в Киев, които искрено обичам и за които ми остава само да се моля. Веднъж се опитах да разкажа за опита си на приятелката ми Альона – тя се ужаси и не поиска да ме слуша. Но каквото не е възможно за човека, е възможно за Бога. Продължавам да се моля за тези хора.
Ето моя съвет към всички братя и сестри в Христос и всички, които търсят Бога. Бъдете внимателни! Защото в последните времена мнозина ще се заблудят. Ако искате да посетите непозната за вас църква, молете се на Господ да ви даде мъдрост, за да разпознаете каква е същността й.
Ако в живота си имате трудности, при това във всички сфери, ако в сърцето ви няма мир, паднете на колене пред Господ и се молете! Молете се като Давид: „Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; и виж дали не съм на опасен път” (Пс. 138:23-24).
