Въведение – проблематика
През средновековието обикновеният човек е получавал за целия си живот толкова информация, колкото ние днес получаваме за три дена. Може да се каже, че съвременният онлайн потребител се „дави“ в океан от информация. И това сме аз и ти!
Човекът (по Божия образ) и информацията
Човекът е създаден от Бога по Божия образ и подобие (Бит. 1:27) и е създаден да опознава необятния и съвършен Бог и да Го прославя. Колкото повече опознава Бога, толкова повече Го прославя и Му благодари. Това осмисля живота на човека – жаждата за знание, желанието и способността да общува, желанието да прославя Бога и да върши волята Му. Обектът на човешката жажда за знание е самият Творец.
Първата задача, която Бог възлага на Адам в Едем (Бит 2:19), е човекът да даде име на всяко живо същество.
Една от основните характеристики, отличаващи човека от животните, е жаждата за знание, радостта да открива нови знания и умения, нови опитности и хоризонти. Бог е вложил това качество в човека. Предвид броя на животинските видове (десетки милиони) Адам е имал богата възможност да опознае, да се възхищава, да прославя своя Създател и да реализира своя потенциал и жажда за знание.
Но нещата не тръгват в добра посока. В Битие 2:16-17 Бог казва: „непременно ще умрете“, а в Бит. 3:1-5 лукавия казва: „ще станете като Бога“. Бог казва, че ще има фатален край, лукавия обещава светло бъдеще. Бог поема отговорност за думите Си, лукавия не. Това се нарича дезинформация – умишлено създадено невярно или подвеждащо съдържание, разпространявано с цел заблуда, постигане на определени цели или подкопаване на определени институции. Дезинформацията се различава от погрешната информация по наличието на зловреден умисъл. Тя може да има различни форми: лъжа, заблуда, манипулация, пропаганда, фалшиви новини и т.н.
Съмнение
„Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво…“ (Бит. 3:1) – с тези думи Сатана подкопава авторитета на Бога, Който е най-висшата институция във вселената, и посява съмнение у Ева в Божиите добри намерения: „Бог ви е поставил в Едемската градина, но май ви е забранил да ядете от всеки плод“. Всъщност Бог прави точно обратното – създава Едемската градина, за да вкусва човекът плодовете й, да се радва, да благодари и да прославя Бога. Лукавия обръща нещата – той преформатира и напълно деформира възприятието на Ева.
Лъжа
След това, в Битие 3:4, лукавия отива още по-далеч, като открито обвинява Твореца в лъжа. Бог казва: „ще умрете, ако вкусите от плода“, лукавия казва: „никак няма да умрете“. Лъжата е съзнателно твърдение, противоположно на истината.
Манипулация
Нещо повече: „но Бог знае, че в деня, в който ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото“ (Бит. 3:5).
Манипулация е „опит за оказване на влияние върху хора, без те да усещат, че волята им е управлявана от някой с повече знания, и по този начин тези хора биват подтиквани да приемат схващания и действия, които не биха приели и не биха извършили по собствена воля, така че обективно те са станали зависими и са били превърнати в обекти на манипулация“.
Изводът е, че Бог винаги разкрива цялата картина на последствията. Лукавия не просто премълчава, той използва миражни обещания във въображението на човека, за да го накара „да налапа стръвта“.
В Библията думата грях (от гръцки хамартия) буквално означава „да пропуснеш целта“ – непослушание към Бога, отклоняване от поставената от Бога цел, промяна на предназначението.
Луцифер (Сатана)избира да не послуша Бога, пожелава от творение да стане Творец, да бъде „като Бога“. Като ангел на светлината той също е имал своя забранен плод – да бъде като Бога. Знаел е, че в деня, в който вкуси от този плод, непременно ще умре. Смъртта означава раздяла. След като посяга към забранения плод, Луцифер е наказан и низвергнат от небето с една трета от ангелите, които са се разбунтували срещу Бога.
Когато Бог сътворява човека, Сатана си поставя за цел да отмъсти на Бога, като порази човека със същата смъртоносна болест – да пожелае да бъде като Бога.
Самият Христос в Йоан 10:10 дава следната характеристика за лукавия: „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби“. Това е неговото естество. Той не е способен на друго. Нещо повече – да убива и унищожава е станало негова потребност.
Апостол Павел казва в Ефесяни 4:27 „Не давайте място на дявола“. Колкото повече човек дава място на дявола в сърцето си, толкова повече нараства в него „потребността“ да върши зло. При серийните убийци, серийните изнасилвачи и други рецидивисти извършването на тези зверства е станало „потребност“. Насилието, им дава чувство за пълна власт над друг човек, което е компенсация за липсата на контрол в собствения им живот.
Апостол Павел прави следния извод: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по този начин смъртта премина във всичките човеци чрез един човек, в когото всички съгрешиха…“ (Рим. 5:12).
Следователно не световните войни или бубонната чума (през XIV век), а грехопадението е събитието с най-голям брой пострадали в човешката история.
Обратът
Дотук констатирахме смъртта на Адам и Ева – тяхната духовна смърт, отделянето им от Бога. Те стават жертва на дезинформация, но това не е краят на взаимоотношенията между Твореца и творението, между Бога и човешкия род, направен по Божий образ и подобие.
След като непослушанието ражда грях, а грехът – смърт, настъпва духовен мрак. В този безнадежден мрак лукавия тържествува, че планът му е успял и лъжата на отровата действа, нанасяйки тежко поражение.
Но Бог не може да остави лукавия ненаказан за това дръзко посегателство върху венеца на Божието творение – човека. Въпреки всеобхватната трагедия на човешкия род Бог запалва искрицата на надежда за човека, като казва на лукавия следното пророчество (Бит. 3:15): „ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе, то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата“.
Той ще ти смаже главата. Човешкият син, Иисус Христос, със Своята смърт и възкресение смаза главата на лукавия. Христос не само придоби победа и власт над лукавия, но и даде тази власт на нас – Христовите последователи, тези, които сме част от Христовата църква.
Ще му смажеш петата. Лукавия не спира „да обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне“ (I Пет. 5:8). Той винаги е искал да унищожи Христовата църква, в която се сбъдва това пророчество за победата. Още по време на ранната църква той й е нанасял удари чрез гоненията. Да, смазвал й е петата, но Христовата църква продължава да расте и да се развива въпреки гоненията. Тертулиан (богослов от времето на ранната църква, II – III в. сл.Хр,) възкликва: „Кръвта на мъчениците е семето на църквата“.
Божието Слово
Апостол Павел илюстрира много добре оръжията, с които трябва да борави един християнин без значение дали живее в първи или в двадесет и първи век – да вземем ПЪЛНОТО Божие въоръжение, за да можем да противостоим в злия ден, и като победим, да устоим (Еф. 6:13).
За победата е нужен пълен боен комплект.
Павел призовава да вземем меча на Духа, който е Божието Слово. Мечът е основно оръжие на всеки воин и служи както за защита, така и за нападение. От това доколко добре борави с меча, зависи животът както на войника, така и на хората около него.
В цялата човешка история, поради великата Си любов към човека, Бог никога не ни е лишавал от Словото Си. Той знае, че без Божието Слово човекът няма шанс да оцелее в битката срещу лукавия. Там, в Едем, Бог много ясно казва на Адам и Ева какво трябва да правят и какво не трябва да правят, но те не успяват да удържат този меч на Неговото слово.
Нека видим как самият Христос използва меча на Словото в битката Си срещу лукавия, когато е изкушаван в пустинята. На всички изкушения, които лукавия Му предлага, Христос отговаря със Словото, с познаване не само на буквата, но и на духа на Писанието, така че всяко изкушение е отхвърлено и дяволът се оттегля.
Когато изкушава Исус в пустинята, лукавия се опитва да прикрие коварната си цел с привидно добри мотиви. И днес един от основните въпроси пред нас е как да разпознаем източниците на дезинформация, на лъжа, как да разпознаем вълците в овчите кожи.
В проповедта на планината Господ Иисус дава отговора: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители“. Фразата „пазете се“ е заповед, а не пожелание или съвет. Лъжливите пророци претендират, че са авторитети, че говорят Божието Слово. Но те не са носители на истина и живот, а на лъжа и смърт. Техните добри намерения служат само за прикриване на коварните им цели да погубват. Христос обобщава – „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20).
Мечът на Божието Слово – основно оръжие срещу (дез)информацията.
Грешникът рецидивист
Нерядко, когато говорим на хората, че заплата за греха е смърт, чуваме в отговор, че грехът е съществувал винаги в човешката история, следователно е приемлив и днес. Това, че човекът не е спирал да греши, не означава, че е отменил духовния закон „грях – смърт“. Той просто се е превърнал в грешник рецидивист с богато досие. В качеството си на такъв човекът желае да бъде бог, да дефинира кое е добре, кое е зло, да определя границите на морала и да го моделира.
Днешното поколение не е по-добро от това в дните на Ной, нито от жителите на Содом и Гомор. То умело използва онлайн мрежата, за да дезинформира, да разпространява лъжи, на които вярва, и да налага добре познатото морално падение от времето на Ной и на Содом и Гомор. През вековете лукавия умело опакова най-гнусните и мерзки неща в най-привлекателната и грабваща окото/сърцето опаковка.
Словото като скенер
Християнинът трябва да познава добре Божието Словото и да борави с него подобно на скенерите на летищата. Да не се подлъгва по опаковката, а да сканира цялото съдържание, за да разпознае всичко зловредно. Най-добрият начин е запаметяването на Божието Слово – така наречените златни стихове, които са внимателно подбрани. Речникът на Светия Дух е Божието Слово, което сме запаметили. Колкото повече го научаваме, толкова повече Светият Дух го употребява в различни ситуации.
Словото като филтър
Съвременните християни живеят в силно замърсена среда. Лъжите, грехът и смъртта са навсякъде около нас. Единственият начин да оцелеем е да използваме Словото като филтър. Ако не познаваме и не боравим свободно със Словото, лесно можем да станем жертви на дезинформация – на работното място, в учебния процес и във всяка друга сфера на живота ни. Да се нагълтаме със зловредно съдържание и така да навредим на себе си и на другите около нас, като станем носители на лъжата.
Да отделиш скъпоценното от нищожното
В Еремия 15:19 четем: „Затова така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мене. И ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста“.
„Ако се върнеш от тоя си ум“ – това са думите на самия Бог. Мейнстриймът – мнението на мнозинството, често е най-голямото оръжие срещу истината. Човекът, създаден от Бога, е социално творение. Ако обаче се поддаде на социален конформизъм, като започне да се съгласява с мнозинството, за да избегне конфликти или социална изолация, това се обръща срещу него.
Апостол Павел разкрива същата истина: „Не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Рим. 12:2).
Само въз основа на Божието Слово ние можем да определим кое е скъпоценно и кое е нищожно за нас, за да не „засмукваме“ всичко, което ни се предлага, и да не се задръстваме като прахосмукачка. Защото „нищожното“ заема място в сърцето и ума ни, занимава мислите ни и изчерпва и без това ограничените ни ресурси.
Ако гледаме филм, ставащото на екрана занимава ума ни. И ние преработваме нищожното, вместо да полираме скъпоценното. Сърфирането в интернет не ни оставя време за размисъл. Медиите може да не са много успешни в това да ни казват какво да мислим, но са изключително успешни в това да определят за какво да мислим.
Човекът не е създаден да се тъпче постоянно с „плява“, да преживя цял живот и да задоволява плътските си инстинкти като животно. За съжаление, това е успешният начин, по който лукавия смачква Божия образ в човека и вместо да бъде „като устата Му“ – да говори Божиите истини, да върши Божията воля, човекът се превръща в животно, което мучи доволно и живее с мисълта, че това е най-доброто за него.
Божието Слово като антидот
Има ли антидот, известна ли е противоотрова срещу греха, смъртта и робството? Отговорът е ДА. Апостол Йоан го разкрива много ясно: „Ако пребъдете в Словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:31-32).
Вече споменахме, че мечът се използва не само за защита, а и за нападение.
Апостол Павел казва: „Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а силни пред Бога за събаряне не крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос“ (II Кор. 10:4-5).
Да завоюваме нови територии. Да пленяваме всеки разум и помисли, които се издигат високо против познанието на Бога. Тези стихове разкриват духовната битка, която се води на бойното поле на човешкото сърце. Божието Слово е способно да събори дългогодишни представи, бунт, схеми и крепости в ума на човека. То не само събаря лъжите, които човек е трупал в ума си и на които е робувал. Божието Слово изгражда плода на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).
Изграждане на нови схващания в обществото можем да очакваме преди всичко при ускорени социални промени, а ние живеем във време на свръхускорени такива. Когато хората не намират стабилна опорна точка за укрепване на убежденията си, те търсят своите авторитети, които да им помогнат. Нека не пропускаме времето, в което да издигнем авторитета на Божието Слово и Господ Иисус Христос, за да намерят мнозина опора и надежда.
Изводът, който можем да направим, е, че ако пребъдваме в Божието Слово, няма опасност да станем жертви на дезинформация. Интернет не е проблем, а възможност Църквата да изпълнява своята мисия на езика на съвременния човек. Днес е златното време за Църквата Христова и от изключителна важност тя да се събуди и да не се ограничава само до защитната си функция.
Призовани сме да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос и да изпълним великото поръчение на Господ Иисус, Който е глава на Църквата: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:9-20).
п-р Николай Ужаков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2025 <<<
