Пълният текст на заповедта, която Иисус нарича първа и най-голяма в Закона (Мат. 22:36-38), гласи: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господ, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили. Тези думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти и в душата ти; внушавай ги на децата си и говори за тях, когато седиш вкъщи и когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш; и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат превръзка над очите ти, и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите си“ (Вт. 6:4-9).
Според тази заповед има само един Бог и ние трябва да Го обичаме с цялото си същество. Да спазваме Неговите заповеди и при всяка възможност да обучаваме децата си според тях. Именно това трябва да стане отличителен белег на нашата ръка – каквото и да правим, във всичко да изхождаме само от този принцип. Същият принцип трябва да бъде като превръзка над очите ни – нашият светоглед и всичките ни мисли да бъдат подчинени единствено на него. Изписването му върху стълбовете на вратите в домовете ни означава пълно съответствие с този принцип на домашния ни начин на живот, а когато го изпишем на портите, това е нашето свидетелство пред хората отвън.
Книжникът, който разпитва Учителя, веднага признава правотата на Неговия отговор: „Добре, Учителю! Ти право каза“ (Марк 12:32). И как да не се съгласиш? Нали точно тази заповед се прогласява всяка седмица в синагогата. Всеки евреин от детството си я е знаел наизуст.
Когато прочитат по-късно предсказанието за звяра и лъжепророка (Откр. 19:20), който „лъстеше земните жители“ (13:14) и „ще направи така, че на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им“ (13:16), Христовите ученици разбират отлично какво означава това. Всеки вярващ има Божия белег и на ръката, и на челото си. Но увлечени от идеите на лъжепророка, хората ще започнат да го заменят с друг знак. И ще направят това съзнателно, по собствена воля, като следват отдавнашното обещание на лукавия: „Вие сами ще станете богове и сами ще решавате кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое – не“.
Въпреки това, от време на време възникват теории, че знакът на звяра е някакъв вид белег, който хората ще приемат поради неразбиране или дори без изобщо да знаят за него. В кредитните карти, идентификационните номера на данъкоплатците, биометричните паспорти и други нововъведения на дигиталната цивилизация хората вече са виждали такъв знак. Най-разпространената версия е, че подобен белег ще бъдат микрочипове, които представители на някакво всемирно тайно общество ще имплантират под кожата на всеки от нас (според последната версия – при ваксиниране срещу коронавирус) с цел пълен контрол над човечеството.
Как мислите, доколко подобно тълкувание би било полезно, поучително или поне разбираемо за съвременниците на ап. Йоан? Да, те не са имали представа за всичко това! Но ние сме толкова увлечени от най-модерните идеи, че губим от поглед непосредствения смисъл на текста, който лежи точно на повърхността.
В някои отношения поддръжниците на теорията за световния заговор, разбира се, са прави. Непрестанното организирано действие на злото в света наистина свидетелства за целенасочено ръководство. Това ръководство обаче надхвърля човешките възможности. Онези, които имат дори елементарен управленски опит, знаят колко деликатно е да ръководиш хора. Всеки има своите интереси, ценности, страхове, цели, приоритети. То не е по-лесно, отколкото да задържите няколко котки заедно или – много хлебарки в отворена кутия. Прецеденти като скандала „Уотъргейт“ показват колко скоро човешките конспирации започват да се „разпадат“, дори ако зад тях стои елитът на обществото и затова историята е внимателно обмислена, а организацията е безупречна. Могат да бъдат измамени или много хора за кратко време, или за дълго, но само малцина.
Да, зад всеки „световен заговор“ на злото неизменно стои врагът на човешкия род. Би било обаче твърде самонадеяно да смятаме, че той води война срещу нас. Ние сме му безразлични. Може би дори в някаква степен ни харесва. Негов враг е Христос, Който живее в нас. Лукавият използва хората само като инструменти. Той си играе с нашите слабости: гордост, страх, ропот, завист, похот, коравосърдечие, гняв, раздори. По думите на Виктор Пелевин: „Светът се управлява не от тайна ложа, а от явна лъжа“. Или както казва Гьоте: „Недоразуменията и небрежността предизвикват повече объркване в този свят, отколкото хитростта и злобата“.
А по отношение на напълно контролиращия „чип“ ентусиастите, които разпространяват тези ужасяващи истории в интернет, явно са се заблудили. Всички ние, включително и те, отдавна сме се сдобили с такива чипове, като сме взели в ръцете си смартфони, регистрирали сме се в социалните мрежи, абонирали сме се за всякакви онлайн услуги. Отсега нататък понятие като „поверителна информация“ не съществува! Ние излагаме постоянно цялата информация за себе си: къде отиваме, за какво говорим, от какво се интересуваме, какви сайтове посещаваме, какви видеоклипове гледаме, какво и колко купуваме.
Самолетът Ви току-що е кацнал в чужда страна и телефонният оператор вече Ви поздравява с пристигането. Можете да се абонирате – и навигационната услуга ще ви изпрати по електронната поща отчет за всичките ви придвижвания и местата, които сте посетили за един месец. Току-що сте казали, че би било хубаво да купите пелмени за вечеря, и в лентата Фейсбук вече ви очаква контекстна реклама от производителите на този продукт. „Сири“ („Siri“), „Алис“ („Alice“), Гугъл и други електронни помощници непрекъснато анализират Вашата реч, като отбелязват ключовите думи. Технически не е трудно да сканирате информация от видеокамерата на смартфона, която улавя Вашите действия и разпознава лицата на всички, с които имате работа. Цифровите технологии все още не разпознават само нашите мисли. Но с това самите ние се справяме успешно, като споделяме всичко, което ни хрумне, в Инстаграм, Туитър, Фейсбук и други социални мрежи.
С Вашия мобилен номер са свързани картата за заплатата Ви и пропускът за фитнес залата, кодът Ви за пощенски доставки и картата Ви за библиотеката, акаунтът Ви за отстъпка в супермаркетите и за достъп в социалните мрежи. Практически всички онлайн услуги са обвързани с телефонния Ви номер. И когато „лъжехристи и лъжепророци се появят и покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“, когато „се яви на небето знамението на Човешкия Син“ (Мат. 24:24,30), новината за тези събития веднага ще се разпространи до краищата на земята.
Но белегът на звяра няма нищо общо с това. Онзи, който не вярва в Христос, „е вече осъден, задето не е повярвал в името на единородния Божи Син“ (Йоан 3:18). Хората, които наистина са в Христос, нямат какво да крият или от какво да се срамуват. За тях цифровите технологии са само инструмент за резултатно разпространение на Божията слава, средство за изпълнение на Божията заповед: „И така, не се бойте от тях: защото няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. И не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; бойте се повече от Онзи, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:26-28).
От покривите се е провъзгласявало това, което е трябвало да бъде чуто от колкото е възможно повече хора. Съвременните технологии позволяват тази задача да се изпълни много по-ефективно, отколкото да разчитаме единствено на собствените си гласови данни. Светът на интернет не се различава много от древната агора, където и местните, и чужденците „с нищо друго така и не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или да слушат нещо ново“ (Деян. 17:21). Как можем, по примера на апостола, да занесем благата вест точно там, където хората идват за новини?
Докато не разберем колко абсурдно е да представяме вечната вест за спасение на хората от XXI век, като им разказваме за проблемите на XX век с помощта на понятия от XIX век, светът ще възприема Църквата като анахронизъм, а информационните технологии ще бъдат заплаха за нея. Всъщност Църквата трябва да бъде заплаха за света, защото тя е „стълб и крепило на истината“ (I Тим. 3:15), и „портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18).
Всичко, създадено от Бога, е много добро (Бит. 1:31). Нито храната, нито питието, нито сексът, нито властта, нито парите са благословение или проклятие сами по себе си. Те стават едното или другото в зависимост от това, дали ги използваме според Божията воля, или против нея. Това важи и за чипа във Вашия смартфон. От превръзката над очите ни зависи дали той ще служи като белег на звяра, или като оръдие на истината.
Сергей Головин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2022 <<<
