
Учените ще вървят във вярната посока, ако останат в послушание, особено по следните три причини:
- Принципната възможност за заблуда. Думите на Соломон са валидни и за науките: „Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли“ (Премъдрост Соломонова 9:14). Познанието, обявено днес за истина[1], може да се окаже заблуда в утрешния ден. Доказателството за валидността на научните твърдения е един от най-важните и основни проблеми пред науката. Теорията на науката е открила многобройни места, от които се вижда, че дори в идеалния случай науката никога не е онази цялостна и хармонична структура от наблюдение, експеримент и математическо-формални техники, за каквато често се смята. Неслучайно един съвременник казва, че науките живеят с такова доверие към тях, за каквото религиите само могат да им завиждат. Ние ще се съгласим с Макс Борн (1882-1970), нобеловия лауреат по физика (1954 г.), който пише за науките: „Смятам, че идеи като абсолютна правилност, абсолютна точност, окончателна истина и т.н. са утопии, които не бива да се допускат в никоя наука. От винаги ограниченото знание за настоящото състояние човек може единствено да разработва предположения и очаквания по отношение на бъдещата ситуация, като те се изразяват чрез вероятности.“[2]
- Ограничението на научното познание. Ханс Заксе (1906-1992), химик и философ в областта на техниката, окачествява естествените науки като „инвентаризация на наблюдавани зависимости, която не предоставя информация за окончателните причини или за необходимостта от тази даденост, а само изследва редовността на корелациите“. Важно е да се осъзнават границите, в рамките на които се осъществяват всички научни усилия. Става дума за това, да се откриват закономерности и принципи за порядъка в природата, с чиято помощ е възможно поне частичното разбиране на множество конкретни явления. В този смисъл изказването на нобеловия лауреат Юджийн Уигнър (1902-1995) е напълно вярно: „Физиката не описва природата. Физиката описва постоянството на резултатите и нищо друго.“ Разпознаването на взаимозависимости в природата и тяхното уточняване – езиково или чрез формули – е основната задача на научните изследвания. Немско-британският физик Рудолф Е. Пайерлс (1907-1995) пише в списанието „Физически бюлетин“ относно познатите закономерности: „Това са извлечени от нашия опит формулировки, изпитани и потвърдени чрез повторението им при теоретични прогнози и нови ситуации, с уговорката за необходимите в бъдеще подобрения. Те са приемливи дотогава, докато са подходящи и полезни за систематизиране, обяснение и разбиране на заобикалящите ни явления.“[3]
- Ръководните принципи в науката. Научната работа не се извършва нито безусловно, нито безцелно. Затова тук искаме да разграничим два вида употреба на науката (като изследване, теория и приложение), които се различават съществено: първата е повлияна от духа на Библията, а втората е ориентирана в друга насока (например гръцката философия, духът на Просвещението, марксизмът, хуманизмът).
Повлияната от библейските принципи наука можем да характеризираме чрез следните три признака:
а) Предназначение. Тя служи за слава на Бога и е полезна за човека. Такава наука изпълнява двойна задача: от една страна, тя се стреми да подпомогне научното знание, като го подтиква да забелязва в обектите на всички изследвания делото на Твореца, а, от друга, нейна цел е да послужи и на Иисусовата Църква, за да покаже, че на Библията трябва да се има пълно доверие във всички области. В частност важните природонаучни сведения от Библията и проверените чрез опити знания за природата могат да се разглеждат като единство, без да се впускаме в неприемливия интелектуален метод на двойното счетоводство. Много хора са усетили това разбиране като акт на освобождение: „Истината ще ви направи свободни!“ (Йоан 8:32), така че за тях Библията отново или за първи път е станала източник на истинска сила, живот, информация и ценни мисли.
б) Мащаб. Божието Слово е мащабът. Не всичко, което е възможно, би било добро за човека, ако се осъществи.
в) Факти. Прилаганата в съответствие с библейските принципи наука е реалистична и признава всички потвърдени чрез наблюдение на природата факти. Относно публикациите на научните резултати не съществуват никакви ограничения – всички констатации могат да се обсъждат свободно.
При една неприлагаща библейските принципи наука по същия начин можем да разгледаме три точки:
а) Предназначение. Тази наука по-често, отколкото допускаме, служи на дадена философска или идеологическа система. Ето няколко типични примера:
- Науката в бившите комунистически държави беше посветена на концепцията за „диалектическия материализъм“. В онези страни от източния блок не можеха да излязат никакви статии, които противоречат на тази водеща идея. По-късно беше създадена една идеологическа историография, която нагаждаше тълкуванията, пренебрегваше и дори фалшифицираше историческите факти в съответствие с диалектическия материализъм.
- „Германската физика“, както и правораздаването на Третия райх са били предназначени да служат на националсоциализма. Резултатите от изследванията на Алберт Айнщайн и други забележителни еврейски учени тогава са били обявени извън закона и набедени като „еврейска физика“.
- Днешните еволюционни изследвания служат на дарвинизма с безподобна преданост. Повечето от уважаваните специализирани списания публикуват само резултати, които не противоречат на тази водеща идея. Единствено неколцина издатели имат смелостта да включват понякога и статии, критикуващи еволюцията.
б) Мащаб. В науките, отхвърлящи Библията, „човекът е мярка за всички неща“ (Протагор). Той е напълно независим и не търпи никакъв авторитет над себе си. Неговата воля и неговото мнение са решаващи за всичките му дела. Но Божият съд над тази арогантност на човека при строежа на Вавилонската кула е двоен (Бит. 11:6-7):
- Лингвистичен: объркване на езика.
- Съд над определените от човека цели: „И няма да се откажат от онова, което са намислили да правят“ (Бит. 11:6).
Вторият съд е по-страшен от първия, защото така се отваря пътят да се „решават“ без Бога големите въпроси на човечеството. Чарлс Дарвин (1809-1882), Карл Маркс (1818-1883) и Зигмунд Фройд (1856-1939) са пионерите на една, в този смисъл загубила мащабите си наука. Нейните плодове имат днес много имена: еволюционистични мисловни схеми в почти всички науки, дори в богословието; материалистичен образ на човека в биологията, медицината, психологията и обществото. Широкото легализиране на аборта също е логично следствие от еволюционното мислене.
в) Факти. Налице е идеологическо влияние, дори изопачаване и пренебрегване на определени факти. В кой учебник са поместени илюстрации за онези вкаменени стволове на дървета (открити например в Сент Етиен, Франция, и Нова Скотия, Канада), преминаващи вертикално през голям брой скални пластове? Тези факти крещят против общоприетата теория за стотици милиони години еволюция и точно затова просто се пренебрегват. Херман Шнайдер с право пише: „Ако някога чекмеджетата се отворят… скоро би могло да се намери добро решение за някои загадки.“[4]
Все още неизследвано (област 3)
Библиотеките по света са препълнени с невероятно количество знания, поместени в книги и списания. В момента съществуват над 50 000 научни списания. В интернет – най-голямата световна библиотека – са на разположение над 500 милиарда страници, с тенденция към все по-бързото им увеличаване. През 2007 г. 1,1 милиард души използват интернет. А най-често употребявани са следните езици: английски, китайски, испански, японски, немски, френски, португалски, корейски, италиански, арабски. Но този невероятен информационен поток не бива да ни заблуждава, тъй като повечето сфери все още остават неизследвани. Например кацането на Луната постави много повече нови научни въпроси и проблеми, отколкото реши.
Американският писател Амброус Биърс (1842-1914) обобщава: „Знание наричаме онази малка част от незнанието, която сме подредили и класифицирали.“ Ето как Соломон говори за същия факт: „Ние едва можем да постигнем и това, което е на земята, и с мъка разбираме това, което е в ръката“ (Премъдрост Соломонова 9:16). От изобилието на все още непроучените въпроси ще споменем само няколко:
- Физиците се стараят да открият структурата на материята. Списъкът с новите елементарни частици нараства постоянно. Въпреки това човекът още не е излязъл от стадия да разработва концепции за модела.
- При фотосинтезата светлинната енергия се преобразува във високоенергийни химични съединения. Въпреки някои известни подробности все още цялостният процес остава до голяма степен неразбран. Що се отнася до техническото му възпроизводство, човекът е на километри от него, както и от познанието по какъв начин необходимата информация се записва в живите клетки.
- Растежът на организмите в биологията е една от най-големите загадки. Как става комуникацията между клетките? Как те се обединяват в органи с точно определена големина и как милиардите клетки образуват единство като творчески дизайн и функция? По какъв начин е съхранена информацията за разклонената и строго подредена, с цел реализиране на една функция, система на кръвоносните съдове, при човека – 1500 километра артерии и вени?! Как и къде са заложени плановете за изграждане на окото, ухото и бъбреците?
- Начинът на функциониране на човешкия мозък е до голяма степен неизвестен. Как е обусловена генетично схемата на тази най-сложна мрежа при най-комплексното образувание, което познаваме? Как точно са свързани с мозъка нематериалните функции на съзнанието, психичните усещания и мисловните процеси?
- Никой биолог не разбира тайната на онзи цвят орхидеи, които имат формата и цвета на женска оса, а и ухаят по същия начин.
Следователно знанията остават ограничени. В този смисъл Алберт Айнщайн пише на Макс фон Лауе (1879-1960) през 1955 г., когато е поканен в Берлин по случай 50-годишния юбилей на два от известните му трудове: „Ако съм научил нещо от размишленията през дългия си живот, то е, че ние сме много по-далеч от едно по-дълбоко вникване в основните процеси, отколкото повечето наши съвременници мислят.“[5]
Ясно е колко малко знаем и колко трябва да знае човек, за да разбере колко малко знае всъщност. Научният теоретик Карл Попър (1902-1994) пише: „Сентенцията на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам“ е изключително актуална днес, може би дори по-актуална, отколкото е била тогава.“ Нашето знание в действителност е само един остров в океана на незнанието.
[1] В науките би трябвало вместо за истина да се говори по-скоро за правилност, точност и валидност. Б. а.
[2] Born, M. Symbol und Wirklichkeit I Ein Versuch, auf naturwissenschaftliche Weise zu philosophieren – nicht eine Philosophie der Naturwissenschaften. – Physikalische Blätter, 1965, № 21, 53-63.
[3] Peierls, R. Wo stehen wir in der Kenntnis der Naturgesetze? – Physikalische Blätter, 1963, № 19, 533-539.
[4] Schneider, H. Der Urknall und die absoluten Datierungen. Neuhausen-Stuttgart, Hänssler-Verlag, 1982, S. 88.
[5] Einstein, A. – Physikalische Blätter, 1955, № 11, 228-230.