Търсих Го на небето – там Го няма –
от празнотата му смутен останах.
Търсих Го в земния Му дом, но в храма
аз ликът Му видях.
Подирих Го в сърцата – срещнах тамо
не Бога благи – други бог жесток;
дирих Го в разума – той каза само
„Не знам какво е Бог!“
Заглъхна в бурен Твойто Слово живо
и Твоя благ завет за братство, мир,
Теб химни пейм, а служим послушливо
на други, лют кумир.
Къде Си, Бог на любовта, живота,
на истината извор вечен, свят?
И чух аз вик: „Търси Го на Голгота:
Той пак е там разпят!“
Потърсих Го в душата человешка –
там името Му беше, а не Той,
дирих Го вред… и викнах в мъка тежка:
– Къде си, Боже мой?
Не виждам Те в небето и в чолякът,
земята пуста е сега без Теб
и пълна с кривди, зло, синджири звякат,
цари Ваал свиреп.
Иван Вазов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2025 <<<
