Ах, колко е приятно да заспиш, сгушен в удобното си легло и да си починеш след тежкия ден! Тялото се възстановява, силите и свежестта се връщат. Но макар сънят сам по себе си да е нещо добро, ако настъпи в неподходящо време или на неподходящо място, може да има тежки последствия. Така например дори кратка дрямка на шофьор на магистралата може да коства не само неговия живот, но и живота на пътниците му, както и на хората в насрещно движещия се автомобил. Безброй са и случаите, в които хора загиват по време на бедствие, защото са спели и дори не са разбрали, че приближава опасност. Част от жертвите на земетресения, пожари, опасни изтичания на газ и други бедствия са именно хора, потънали в дълбок сън. В този нерадостен списък трябва да споменем и крадците, които най-често действат нощем, когато стопаните спят дълбоко — и ето, хората се събуждат ограбени, а вече е късно да вземат мерки за защита на своя дом.
Скъпи читателю, може би се учудваш, че началото на броя „Светлината на света“ започва с подобни думи. Но това съвсем не е случайно. Защото единственият, който не може да види опасността, е онзи, чиито очи не виждат, чиито уши не чуват и чийто ум е замъглен от съня. А със съня идва тъмнината. Ако сънят на очите в определени ситуации може да бъде смъртоносен, така и сънят на душата може да бъде гибелен за нея. Защото Божието Слово ни казва: „Да не спим като другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото които спят — нощем спят, и които се опиват — нощем се опиват“ (1 Сол. 5:1–7). А този, който спи духовно остава сляп за Божията светлина и глух за Неговия нежен призив.
Днес, според Божията милост, пред теб се разлистват тези благочестиви страници, носещи частица от спасителната светлина на Христос. А Той щедро обещава на всеки: „Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ Това е светлината, която изцелява, оживотворява и донася в сърцето „онзи мир, който никой ум не може да схване“, и която и днес дава надежда и сила на всеки, който отърсил се от съня, трезвен и буден поглежда към Христос с вяра и надежда за спасение.
Никифор Иванов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2025 <<<
