
„Представете си, че вашата болест е като змия, която лежи на гърдите ви. Бавно се увива около врата ви и примката се затяга все повече. А сега си представете, че махате тази змия от себе си и тя вече не ви задушава. Силата на мисълта ще ви изцели.“
Тези думи бяха дали поредната надежда на момичето, което познавам отблизо. Споделеното в следващите редове не е събирателен образ, а лично изстрадана история.
Жанета искаше да бъде слаба и да прилича на куклата Барби от детството й. Често стоеше пред огледалото и се взираше в тялото си с неудовлетворение. Беше на 13 години, когато предприе решителни действия за постигане на своята мечта. Спря да яде за цели 17 дни. Щом огладняваше, си представяше неприятни гледки, за да притъпи чувството на глад. Когато това не помагаше, просто се държеше за леглото, за да не се озове в кухнята. Постепенно загуби всякакъв апетит и това я радваше, защото не осъзнаваше колко сериозно е състоянието й. Не се притесняваше и от молбите на нейните близки. Искаше само да е слаба и да не бъде повече момичето, „затворено“ в дебелото си тяло. До известна степен мечтата й беше постигната. Вече бе отслабнала с 20 килограма и имаше одобрението на някои от съучениците си.
Един ден припадна и тогава разбра, че нещата вече са извън нейния контрол. Макар с отвращение и страх, започна насила да се храни.
В продължение на три години почти всяка седмица гладуваше по няколко дни. Когато не се хранеше дълго време, сякаш спираше да мисли и нямаше сили за нищо. Когато ядеше нормално, раздробяваше храната на най-ситни парченца. Харесваше й да готви за другите, без дори да опитва приготвеното от нея, защото предпочиташе да се храни чрез очите си. Чрез всички тези действия се стараеше да излъже ума си.
На 16 години нейна съученичка й сподели, че има начин да яде всичко и да е слаба. Така се запозна с булимията. Това толкова й хареса, че в продължение на 10 години двете с болестта бяха неразделни приятелки. Срещаха се по 5 пъти на ден. След известно време другата й приятелка – Анорексия, също си спомни за Жани. Сякаш двете с Булимия се състезаваха коя да й бъде по-близка.
Въпреки усилията, които полагаше, Жани не постигаше желания резултат. Всичко това беше изтощително и тя разбираше, че няма силата да спре. Нито разранените й (от повръщане) пръсти, нито отблъскващата миризма, която оставаше след това, нито проблемите със зъбите, хранопровода и стомаха успяваха да я спрат. Понякога си представяше, че „маха змията от гърдите си“, както беше чула в телевизионното предаване… но на следващия ден змията отново беше там и отново я задушаваше.
Срамуваше се да сподели с близките си и се беше превърнала в специалист по прикриване на следите, които биха могли да подскажат какво се случва. Родителите й не живееха заедно, баба й беше болна и Жанета се страхуваше, че ще я загуби. Три години по-късно се разболя и баща й. Примката на страха, че нищо не е под неин контрол, се затягаше все повече. Тревогите за неизвестното я подтикнаха да търси надежда за по-добро бъдеще в обещанията на възрастна гадателка. Колкото повече харесваше думите, които чуваше, толкова по-често я посещаваше. Получаваше временно успокоение от притесненията си, а след няколко дни отново имаше нужда да отиде при нея. Постепенно се запозна и с други окултисти – астролози, баячки, врачки. С някои комуникираше само по телефона, с други – на живо. След две години тя самата се занимаваше с такива практики. Паралелно с това булимията ставаше все по-агресивна, а безсилието да спре я терзаеше. Понякога си мечтаеше да яде като обикновен човек – без да се притеснява, че храната, която поглъща, ще й навреди. Тогава все още не разбираше връзката между здравословните й проблеми и досега й с тъмния духовен свят.
Безуспешната битка с булимията и анорексията я измъчваха. Всичко това я тласна към депресия и така цели 13 години. На 26-годишна възраст борбата приключи успешно. Но как, ще разберете в края на статията.
Идеалите, които се налагат в обществото ни, допринасят за разпространението на болести като анорексия, булимия, орторексия (патологична обсесия към здравословното и биологично чисто хранене) и други. Всички те имат общо название „невроза“, което показва, че тези разстройства за породени от вътрешноличностен конфликт.
Все повече млади момичета са зависими от желанието да изглеждат като своите идоли. Самочувствието им се определя от формата на тялото и теглото. Непрестанното сравняване с недостижими стандарти за красота води до възникване на хранителни разстройства. Някои споделят, че стремежът да контролират всички събития в живота си стои в основата на този тип неврози. Осъзнаването, че това е невъзможно, ги води до опит да контролират поне една сфера от него и това е храненето. Други го правят като механизъм за самозащита, борейки се с депресията и натиска на общественото мнение за това как трябва да изглежда успешният човек. Има такива, които се самонаказват, защото не се чувстват достойни или са повярвали на лъжите, че не са достойни да получат внимание и любов. Има и други, за които гладът е като наркотик, а всеки килограм отгоре ги наранява. При повечето от тях битката изглежда като доживотна присъда без шанс за амнистия.
Историите като тази на Жанета към днешна дата са много. Световни звезди като Ейми Уайнхаус, Лейди Гага, Деми Ловато, Никол Шерцингер, Тес Холидей, Холзи и много други също споделят за своите тежки битки с хранителни разстройства. Всяка от изброените личности изтъква различни душевни страдания, които са я подтикнали към болестта.
Стародавната змия успява да измами Ева, като посява недоверие спрямо любовта на Бога към тях двамата с Адам. Веднага след като нарушават Божията заповед очите им се отварят. Разбирайки, че са голи, те имат нужда да се прикрият. Аналогично е и с човешката душа. Никой не желае да оголи своите мисли и чувства, защото се срамува и страхува от това, което ще разберат другите. Всячески се старае да прикрие своите несъвършенства. Хранителните разстройства са именно такъв опит да се поставят смокинови листа върху душата, така че никой да не види болката, страданието, липсата на любов и приемане.
Сатана успешно убеждава хората, че ще бъдат по-щастливи, ако са по-слаби или влязат в стандартите за красота, които са наложени в обществото. Той „отваря“ очите им, за да виждат различни несъвършенства в своите тела. Ако не влизат в наложения шаблон, те се чувстват оголени и беззащитни. Веднъж повярвали на лъжите, че не са достатъчно „приятни за очите“, търсят начин да влязат в рамките на актуалното „красиво“. Колко по-лесно би било човек да повярва на своя Творец, Който го обича не поради външния вид, а поради това, че е Негово творение.

Днес лукавия не спира да казва своята „истина“ по същия начин, по който го прави в Едем. Заблудата е една от векове, а хората продължават да попадат в тази примка. Като баща на лъжата дяволът е способен е да изопачи дори това, което човек вижда в собственото си огледало. Неслучайно болните от анорексия споделят, че се виждат дебели, въпреки ниските килограми, които поддържат.
В Първото послание до Тимотей ап. Павел предупреждава за опасностите от бесовските учения, едно от които е въздържането от храна:
„А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение…“
(I Тимотей 4:1-5)
Измамните духове, за които ап. Павел пише в този пасаж, са тези, които подтикват хората да вярват, че храната е техен враг, а гладът е приятел, който ще ги направи щастливи и ще ги избави от страданията им. Независимо от вида на хранителното разстройство целта на лукавия винаги е била да погуби човека, преди да познае истината и тя да го направи свободен.
Поначало човек търси и жадува за правдата. Изключения са тези, които предпочитат да бъдат лъгани. Докато продължават да вярват на бесовските учения и лъжи, такива хора не могат да се измъкнат от болестите и страданията, през които преминават.
Змията, която Жанета трябваше да си представи, че маха от себе си, за да оздравее, всъщност бе онази стародавна измамна змия. Чрез всеки досег с тъмнината силата, с която тя я задушаваше, ставаше все по голяма, но Жани още не го знаеше.
В Евангелието от Йоан Господ Иисус казва: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Това е обещание, дадено на всеки истински ученик – че ще познае истината и истината ще го направи свободен. Хората, които не познават духовната реалност, се намират в ужасно робство на невежество, грях и предразсъдъци. Тези, които лично познават Господ Исус, ходят в светлината и са водени от Бога.
Именно тази истина освободи Жанета от оковите на болестта. Тя позна любовта на своя Спасител. Повярва, че Христос отдаде живота Си на кръста, за да бъде тя спасена. След като Иисус отвори духовните й очи, тя вече можеше да разпознае бесовските лъжи, които толкова години я бяха подтиквали да измъчва тялото и душата си.
Днес Жанета е свободен човек, който се радва на свободата в Христос. За да достигне желаната пълна свобода, тя премина през акт на отричане, воден от свещенослужител. Отхвърли всяка окултна практика и съзнателен досег с тъмните сили. Врагът се опитваше да я погуби физически, да я съсипе душевно и да я изпрати в ада на вечни мъки. Но Христос прояви милост към нея и я изведе от тази духовна тъмница. Днес тя е щастлива майка, има съвсем различни представи за себе си и за живота, друг модел на поведение и съвършено различна ценностна система.
В книга Еклисиаст 3:11 проповедникът казва, че Бог е положил вечността в душите на хората. Както тялото изпитва глад, така и душата гладува, когато е прекъснатата връзка й с Бога. Падналият грешен човек не разбира, че духът му е мъртъв, докато не се докосне до Божието Слово, което го оживотворява. Когато осъзнае истината, че душата му е вечна и се нуждае от спасение, той започва да прави крачки към своя Създател. Но винаги Творецът е Този, Който прави първата крачка към нас.
Страшно е, когато болестта се е развила до такава степен, че тялото не усеща нужда от храна. Но колко по-страшно е, когато душата не усеща липсата на духовна храна. Грехът притъпява нуждата на творението да търси връзка с Твореца. Ако човек осъзнае, че само Бог има силата и способността да контролира неговия живот, тогава с доверие може да предаде живота си на Христос, молейки Го Той да поеме властта. Когато ранената душа приеме любовта на своя Създател, тя започва да се чувства истински обичана независимо от външния вид. Оковите и лъжите са разкъсани.
В Едемската градина Бог пита Адам: „Къде си?“, макар отлично да знае отговора. Той знае къде се намираш и ти. Познава твоите страдания, болки и страхове и протяга ръката Си към теб, питайки: „Къде си?“. Знаейки всеки избор на човека, Той промисли Спасител в лицето на Месията. Можеш да потърсиш истината, която да ти дари така жадуваната свобода, и да получиш амнистия от всяко страдание и зависимост, които те измъчват.
Протегни ръка към плода от дървото на живота – Господ Исус Христос!
Любомира Стойчева
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2026 <<<



























