Адолф Новак
Четиво за3 мин.

Под тежестта на греха

В Манхайм са арестувани две момчета на четиринадесет и седемнадесет години и момиче на тринадесет, обвинени, че са изтезавали свой познат инвалид и са ограбили апартамента му. Престъпниците са преровили всички стаи, хвърлили са шестнадесетгодишния инвалид във ваната, пълна с вода, счупили са в главата му няколко бутилки и са го измъчвали с ток, като са пускали във водата включен електроуред.Откъде у тези млади хора такава жестокост?

Библията ни дава отговор на този въпрос: нашата греховна природа е следствие от живота ни без Бога и, нещо повече, животът без Бога се е превърнал в наша същност.

Хората се различават по думите и делата си. По природата си обаче всички са еднакви. Нашите дела са само резултат от греховността ни.

Любовта и справедливостта на Бога

Бог не може да се примири, че ние живеем своеволно, а и за нас самите такъв живот не е сладък. Грехът води до наказание от Бога, защото Той е справедлив. А наказанието би трябвало да бъде смърт за грешника. Най-лесно би било за Бога да постъпи така, а за нас?

В едно от многобройните кавказки племена зачестили кражбите. Вождът дълго се чудил как да ги спре и издал указ: всеки, когото заловят да краде, получава двадесет удара с камшик на голо. Няколко дни всичко било спокойно. Но ето че слугата съобщил на вожда за нова кражба. “Двадесет удара с камшик!” – отсъдил той. Излязъл от палатката си, за да види крадеца, а пред него стояла собствената му майка. Всички замрели в очакване какво ще бъде решението му. Указът е издаден, отнася се за всички, но пред вожда стои неговата майка… Той обявил, че наказанието ще се изпълни вечерта.

Събрало се цялото селище. Слугата замахнал с камшика и… изведнъж вождът се хвърлил напред, избутал майка си, оголил гърба си и заповядал да започват. Указът бил изпълнен, справедливото наказание – приложено. Но победила любовта!

Бог е изпратил на земята Иисус, Който става наш Посредник и Застъпник, защото поема върху Себе Си нашата вина. В Библията пише, че всеки, който вярва в Иисус, няма да отиде на Божия съд. Който вярва в Иисус Христос, има вечен живот. Ние можем да общуваме с Бога само чрез Христос, защото Той е “пътят, истината и животът” за всички хора. Съществува едно-единствено условие: да приемем Иисус Христос, т.е. да повярваме в Него.

Новите перспективи

По време на парад конят на Наполеон се хвърлил встрани. Редови войник, който бил наблизо, спасил генерала да не падне. Наполеон му казал: “Благодаря Ви, капитане.” След това войникът вече не се върнал на своето място, а застанал до офицерите. Думата на императора го произвела в звание капитан. Разбира се, нужен му бил нов мундир, трябвало да се научи на офицерски обноски, но той вече бил офицер. Когато се опрощават нашите грехове, ние ставаме нови хора. Бог трябва да ни учи на “новите маниери”, които ни се “присаждат” от Светия Дух. Това е дълъг процес и за него е нужен цял живот – нещо, което за съжаление не всички християни разбират.

Заключение

Ние сме грешници. Животът ни го доказва. Прошка можем да получим и да сложим ново начало само чрез Иисус Христос. Единствено този, който се покае за греховете си и повярва в Застъпника, ще се помири с Бога.

Християнинът, т.е. човекът, приел Христос, стои пред нова задача – обновяване на живота си. Условие за това е прошката от Бога и Неговото обещание да ни възроди за Своето царство. Такива, каквито сме сега, там няма място за нас. Тъмното ни минало може да бъде осветено само чрез смъртта на Иисус Христос на кръста. Неговото възкресение ни гарантира чудесно бъдеще. Това, което трябва да направим, е да приемем Бога от цялото си сърце, от цялата си душа, с целия си разум.

Адолф Новак

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2026 <<<


СПОДЕЛИ