
„Твоите следи са незнайни.“
Пс. 76:20
Всеки човек, който живее на този свят, оставя следи. Те могат да се отпечатат в калта, върху мокър пясък или току-що паднал сняг. Такива следи се виждат добре, но са нетрайни – или ще бъдат стъпкани от случайни минувачи, или ще бъдат отмити от дъждовете, или ще се разтопят под топлите слънчеви лъчи.
Един мой стар приятел казваше: „Добре е да вървиш по стъпките на родителите си, ако те са оставили следи“. Той имаше предвид, че ако родителите са успели в живота, направили са кариера и са изградили полезни връзки, то дори и най-мързеливият и неспособен наследник може да се „издигне“, да постигне успех и да върви напред. Но следите на такъв човек водят към места за развлечение – нощни клубове, кръчми, ресторанти, стадиони и други подобни. Това са бледи, сиви, безполезни следи, в които има много празнота, самохвалство и надменност.
Има и друг вид следи, които са пълни с живот, съдържание и смисъл.
Майка Тереза, основателка на ордена Мисионери на милосърдието, посвещава почти 70 години от живота си на бедните, болните и онеправданите. Макар по-голямата част от служението ѝ да преминава в Индия, нейното монашеско дело оставя трайни следи в повече от 120 страни по света.
Следите на Дейвид Ливингстън се простират на десетки хиляди километри из африканския континент. Способен да научава бързо езиците на местните племена и народи, той довежда хората до християнската вяра заедно с техните вождове и владетели. Нито болестите, нито гладът, нито тежките рани, нанесени му от нападнал го лъв, успяват да спрат този изследовател и мисионер. Той преминава през пустини и блата, прекосява буйни реки, преодолява трудности и лишения, за да проповядва Христос на африканските народи.
Хъдсън Тейлър усърдно се молел Господ да го утвърди в призванието му да стане мисионер в Китай. Искрено вярвайки, че Бог подготвя духовно пробуждане в тази страна, Тейлър, без да завърши медицинското си образование, с голяма упоритост изучава китайските йероглифи и едва на двадесет и една години заминава за далечната и непозната страна. Нито смъртта на любимата му дъщеря, нито разклатеното му здраве, нито заплахите за живота му отслабват неговото жертвоготовно служение. В резултат на повече от половин век безкористен труд и чрез основаната от него мисия над 125 хиляди китайци се обръщат към Бога.
Има и трета категория следи. Това са следите от куршуми, снаряди, телесни рани, неизразима човешка скръб, непоносими душевни мъки и нелепа преждевременна смърт. Пепелище на мястото на дом, кратер на мястото на детска площадка, купчина развалини на мястото на училище… Това също са следи – от насаждана омраза, средновековно мракобесие и открито презрение към човешкия живот. Това е разяждащата киселина на една мъчителна безпомощност, самоубийствено безумие и незаличим многогодишен позор.
„Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Йн. 14:27). Нека тези думи на нашия Спасител бъдат като елей и балсам за всяка измъчена душа, познала парещата болка от невъзвратимата загуба, горчивата участ на раздялата с близки хора и мъчителната загуба на уюта и мира на домашното огнище.
Където и да се появяваше Иисус Христос, Той непременно оставяше следи – по водата, в пустинята, в планините или в Гетсиманската градина. Той остави следи, водещи към дома на Закхей, Яир, Симон, Марта и Мария. Камъните на Йерихон, Витсаида, Витания и Капернаум помнят звука на Неговите стъпки. Неговите следи завинаги останаха при гроба на Лазар и при Голготския кръст, в душата на Мария Магдалина и на самарянката при кладенеца. И накрая, следите на Неговите дела се простират до всички краища на необятната вселена. Всеки християнин, който следва Иисус Христос, върви по незримите следи, напоени с Неговата пот и кръв. Техният ход отеква по целия свят и води към крайната точка на Неговия земен път – Голгота.
Скъпи приятелю! Каквато и да е твоята националност, какъвто и да е произходът или положението ти, ако върху теб са се стоварили бомби и снаряди, ако от дома ти не е останала и следа, ако близките ти са заминали, загинали или безследно изчезнали, ако всичко, което ти е скъпо и свято, е потъпкано, поругано и разрушено, тогава днешният ти живот е твоята Голгота. Ако вървиш по следите на своя Господ, нека те утешава това, че Иисус Христос стана немощен, за да ти даде сила; беше наранен, за да бъдеш изцелен; беше увенчан с трънен венец, за да ти даде венец на слава. Той прие мъчителна смърт и възкръсна победоносно, за да ти даде победа; за да изгрее светлина над тъмнината; за да победи доброто над злото и за да придобиеш, още докато си на тази скръбна земя, вечен и неувяхващ живот.
Всички тези дела на Господ Иисус Христос са следи от Неговите незрими стъпки – неподвластни на бури и сътресения и на неумолимия ход на времето.
Александър Сибилев
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2026 <<<



























