Дори не подозирах, че мога да се дразня толкова. Един ден със съпругата ми купихме нов голям килим и го сложихме в хола. Беше времето на рождествените и новогодишните празници и децата ни убедиха да им купим пиратки и бенгалски огън. Няколко пъти предупреждавах всички да не пипат нищо без мене. Бях в другата стая, когато чух пукане, след което усетих остра миризма на изгоряло. Като изтичах в хола, видях кафяво петно върху новия килим. До него лежаха останките от пиратката. Само как крещях на децата си! Аз, пастирът на църквата, който сам неведнъж е учил хората да не се дразнят, да не се гневят…
Защо ние, християните с преобразени от Бога сърца, се дразним? Една от основните причини е недостатъчната любов към Бога. Ние не разбираме, че любещият Бог позволява на хора или обстоятелства да ни дразнят. Той обаче прави това за наше добро. Когато го осъзнаем, сме готови да се смирим пред Него.
В Библията има добър пример. Един ден Давид с част от верните си воини трябвало да избяга от Йерусалим, от сина си Авесалом, който бил завзел властта. Тогава излязъл Семей, синът на Гера от Сауловия род, и започнал да клевети Давид и да хвърля камъни по него. Воините искали да убият Семей, но Давид казал: „Нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давид. А кой може да каже: защо правиш така?… Оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал; може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие“ (II Цар. 16:10-12).
Давид много обичал Бога и в тази ситуация Му се доверил. Колко често ни липсва такава любов, такова разбиране за живота, каквито имал Давид. Ние сме обиждани, клеветени, преследвани, с нас постъпват несправедливо – именно Господ ни изпраща всичко това. Бог, Който ни обича и Когото ние обичаме! И всяко раздразнение тук е преди всичко несъгласие с Бога. Колко важно е при такива обстоятелства да не грешим!
Нека си припомним последната ситуация, в която сме били раздразнени и сме се разгневили. И как би се променила нашата реакция, ако бяхме последвали примера на Давид в този момент? Несъмнено е много трудно да реагираш като Давид. Много по-лесно е да дадеш воля на емоциите си, подобно на Йона, когато Бог му разкрил плановете Си, които пророкът не искал да приеме. „От това Йона се огорчи силно и възнегодува. И се моли на Господ, и каза: „О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото е по-добре да умра, отколкото да живея“ (Йона 4:1-3).
Йона бил раздразнен, защото искал своето, а не Божието. Но това ли очаква Господ от нас? Човек може да знае за всички прекрасни качества на Бога и въпреки това да се дразни, да се бунтува, да бяга от Него. Ако обичаме Бога обаче, както постъпва Давид, ще се смирим под Неговата силна ръка, ще търсим и ще желаем Божието. Нали „Христос умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна“ (II Кор. 5:15).
Той ни дава сила да обичаме и да не се дразним. Любовта не се дразни!
* * *
В детството си бях злопаметно момче. Помнех злото и си отмъщавах. Ако например ме обидеше мой връстник, запомнях това и когато се появеше възможност да му отмъстя, действах. Някои съученици дори казваха, че съм отмъстителен.
Християните също често имат проблем с „търсенето на сметка за злото“ или с непростителността. Ние може да не изостряме някакъв конфликт, но в съзнанието си го „вписваме в сметката“ и ограничаваме или изобщо прекъсваме общуването си с оскърбителя. Подобно нещо може да се случи дори сред най-близки хора, в собственото ни семейство. Съпрузите нерядко си казват: „Винаги правиш всичко по свой начин, никога не се вслушваш в моето мнение“; „Отново пресоли манджата“; „Никога не разтребваш след себе си“; „Винаги закъсняваме заради тебе“ и т.н. Познати фрази?
Може би и Вие помните злото, съзнателно или не. Но това е един от признаците, че не сте простили на ближния си. Така „търсенето на сметка за злото“ води човека до грях. Освен това често разрушава семейства. Защото броенето на недостатъците на ближния може да продължи дълго и един ден да достигне критична точка. Тогава един от съпрузите казва: „Край! Не мога повече така!“.
Истинската любов „не държи сметка за злото“ („не мисли зло“). И Господ ни дава пример за такава любов. „Бог помири света със Себе Си чрез Христос, без да вменява на хората прегрешенията им“ (II Кор. 5:19). А сега си представете какво би станало, ако Господ помнеше всичките ни грехове. Ние сме живи до днес само поради една причина: Бог в Христос не ни е обвинил за нашите грехове, а ги е простил и чрез Своята благодат приписва на вярващите в Христос Неговата правда. „Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). Сега, със силата на Светия Дух, живеещ в нас, ние също можем да не държим сметка за злото на никого и да проявяваме истинската Божия любов към всички хора.
Библията също ни предупреждава за последствията от злопаметността или непрощаването. Иисус Христос разказва такава притча: един господар простил на свой длъжник огромен дълг, но длъжникът не искал да последва примера му и след като се срещнал със съседа си, който му дължал малка сума, започнал да го души. Тогава неговият господар го повикал и казал: „Рабе лукави, аз ти простих целия онзи дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както аз се смилих над тебе?“ И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докато не му изплати целия дълг. Така и Моят Небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брат си прегрешенията му“ (Мат. 18:32-35).
Господи, помогни ни да имаме истинска любов, която не държи сметка за злото, и да прощаваме, както Ти си ни простил!
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
