Първите стихове от петата глава на Евангелието от Матей са началото на удивителното учение на Господ Иисус Христос, Неговите живи уроци. Те са известни като Проповедта на планината. Тази проповед съдържа неизмеримата дълбочина на истинска любов към човечеството, идеално наставление за живот и благочестие.
Мнозина не вярват в божествеността на Иисус Христос, не приемат Неговата жертва на Голгота като изкупителна цена за своите грехове и се съмняват във възкресението Му, но почти всички здравомислещи хора смятат Проповедта на планината за несравним шедьовър на алтруистичната философия с практическо приложение.
Големи религиозни и философски фигури като Григорий Савич Сковорода, Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и други са били очаровани от това неземно учение и са се опитвали усърдно, макар и невинаги успешно, да го претворят в живота си. Милиони днес смятат Проповедта на планината за единствената светлина, осветяваща смисъла на живота – истинската любов към ближния.
Защо търсещите истината се възхищават толкова много от Проповедта на планината? Защото показва възможността за постигане на щастие и блаженство. В сърцето на човека се появява радостно чувство на удовлетворение от временните успехи и късмета, но то бързо изчезва. А в Проповедта на планината Христос говори за такова необичайно щастие, което не зависи от материалните придобивки и външните успехи в живота.
„Блажени са бедните по дух… блажени са плачещите… блажени са гладните и жадните… блажени са гонените.“
Може ли обикновен човек да намери дори сянка от щастие в такова състояние или при подобни преживявания? Христос отговаря на този въпрос категорично: „Да!“. От Неговото учение виждаме, че това блаженство е гарантирано на хората не само във вечността, а и в този земен живот.
Господ Иисус не казва, че бедните и плачещите, които са осъзнали своите недостатъци и духовни нужди, ще бъдат блажени. Той казва, че те са блажени сега, в този земен живот. За това обаче има определено условие.
Постигането на подобно блаженство не зависи от изпълнението на морални предписания или постигането на духовни и религиозни стандарти на живот. Проповедта на планината не е новозаветен закон. Ако се приеме като закон, това учение би било непостижима мечта, нищо повече.
Проповедта на планината е добрата новина за великата Божия спасителна благодат, достъпна за всеки човек. Божият закон, праведен по природа, не е способен да спаси нито един грешник, тъй като всеки го нарушава, престъпва го и така си навлича проклятие.
Законът само разкрива греха и го осъжда справедливо заедно с грешника. Божията благодат в Христос Иисус се разкрива там, където Законът свършва, а Проповедта на планината е началото на откровението и обяснението на тази благодат, нейните живи уроци. С помощта на благодатта, чрез вяра всеки човек може да бъде щастлив и блажен.
В първото блаженство Господ заявява: „Блажени са бедните духом, защото е тяхно Небесното царство“ (Мат. 5:3). Разбирането и разпознаването на духовната бедност е необходимо условие за получаване на Божията благодат. Тази бедност се разкрива на грешника чрез Закона, Божието слово и Светия Дух. Изразът: „бедните духом“ говори за безнадеждното духовно състояние на човека: той не просто има малко, а е лишен от всичко. Не притежава абсолютно никаква праведност, святост, чистота, доброта, истинска любов, няма жива надежда. Той няма най-важното – спасението.
Но духовната нищета поставя човека в позиция, където той може да получи голямо богатство – богатството на блаженството. Грешник, който няма, но жадува за правда, спасение, святост, духовно обогатяване, ще поиска това от Господ и Христос никога няма да откаже на такава молба. Той е дошъл на тази земя, за да потърси и спаси изгубените грешници. Умрял е за грешниците, за да даде законно прошка и спасение на покаялите се грешници.
Много хора не могат да приемат истината за абсолютната поквара на човешката природа. Те се опитват да оправдаят злото, което действа в целия свят, като житейска необходимост, породено от законите на борбата за съществуване. Привидно така тези хора защитават човешкото достойнство, но всъщност принизяват човека до нивото на бездушно същество, като го поставят наравно с животните. Всъщност в падението си човекът стига дори по-ниско от хищните зверове. Никое животно никога не е проявявало толкова жесток садизъм и яростна омраза към индивиди от собствения си вид, както човекът е проявявал и проявява.
Единствено хората, които съзнателно си затварят очите за тази истина, не я виждат и разпознават. Това е неразбиране на тяхната духовна бедност. Те никога не могат да приемат благодатното блаженство в сърцата си.
Когато грешникът осъзнае своето окаяно положение, когато се покае и приеме Христос в сърцето си, всъщност приема Царя на вечното Божие царство. Господ, очистил сърцето на вярващия с изкупителна кръв, го обогатява със съкровището на спасението, издига престола Си в него и установява в него Своето свято Царство, Своето водителство и Своето управление. Неговата постоянна близост, Неговата любов и благословенията Му изпълват сърцето на спасения грешник с неописуема радост, истинско и непреходно блаженство и богатство.
Ще дойде време, когато Господ Иисус Христос ще сложи край на земната история на човечеството и ще съди справедливо света. Тогава Той ще установи Своето вечно и непоклатимо Царство в цялата новосъздадена вселена. Тогава онези, които имат Небесното царство в себе си, ще влязат в чудните жилища на Христос, в Небесното царство на своя Спасител.
Пьотър Колибаев
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
