Беше първи април 1951 г. – Денят на лъжата… Бях първа година в университета. След лекцията професора го извикаха по телефона. Тогава нямаше такава техника като днес. За да се обади, трябваше да отиде чак в канцеларията. Върна се уморен и много тъжен – някой от студентите си беше направил шега! Страшно се възмутих и след лекциите излязох навън. Тръгнах покрай Перловската река. Не ми се прибираше вкъщи. Стигнах до улица „Граф Игнатиев“ и продължих по посока площад „Славейков“. Когато минавах край улица „Солунска“, изведнъж чух християнска песен! Влязох да си почина и да послушам. Тук имало църква, а аз не знаех. Темата на проповедта беше: „Почитай баща си и майка си!“ (петата Божия заповед). Беше разтърсващо! Сякаш се видях в духовно огледало и се разридах. Две жени ме утешаваха. Когато проповедта свърши, излязох с решението да променя живота си! Тук имаше надежда, вяра и любов!
Прибрах се вкъщи след известно време и заварих майка си да глади. Прегърнах я и й поисках извинение за всички неприятности, които й бях причинила. Тя се изненада приятно и попита:
Къде си била?!
Разказах й подробно и мама ме насърчи:
Ходи пак там, щом ти харесва!
Скоро се записах на Библейските уроци – курс към църквата (безплатен). Просветна ми на душата! Бях много щастлива, че има Бог и че Той е жертвал Сина Си за нас!
След като завършихме с изучаването на Библейските уроци, проповедникът попита:
Кой ще приеме водно кръщение?
Вдигнах ръка, но той не ме записа. Малко се огорчих. После обаче се примирих. Тогава не приемаха хората да се кръщават толкова бързо, както често става сега и бяха прави!.. Отложиха моя случай за следващата година.
През ваканцията сестра ми Евелина ми каза, че неин познат ни кани през лятото в Бачковския манастир. Семейството на човека беше в Америка и нито той можеше да отиде при тях, нито те – да дойдат тук. По това време се водеше делото срещу Трайчо Костов. Като българско аташе в Италия, познатият на сестра ми бе повикан своевременно в България. И не го пуснаха да се върне. Лишиха го от правото на подходяща за него работа… Едва намери вакантно място в Бачковския манастир като главен счетоводител. Беше атеист, но се примири! Получаваше от време на време писма от САЩ. Скърбеше силно – ридаеше като ранен звяр!
Със сестра ми прекарахме цялото лято там. Когато видя какво съм си донесла за четене, той избухна саркастично:
Дъските ти хлопат!
Не му се разсърдих. Та нали и аз бях доскоро атеист! Народът ни – също! По-късно разбрах, че човекът е повярвал!!!
Попадна ми местен вестник с интересна обява – търсеха геолози за град Мадан. Много обичах природата и подадох молба да участвам в издирването на богати залежи от изкопаеми в този край. Знаех, че рано или късно ще ме лишат от стипендията в университета заради убежденията ми. Трябваше да ги изпреваря, като се прехвърля да уча задочно.
Малко преди да свърши ваканцията, отново в местен вестник попаднах на друга обява. Този път търсеха прогимназиален учител в с. Борово, Асеновградско. Подадох молба и там. Зачаках отговор.
Бях вече в София, когато получих две писма. Приета бях и в град Мадан, и в село Борово! Отговорих положително до Борово. Личната ми карта беше още в Мадан и трябваше да я чакам. Когато заминах да работя като учителка, бях възхитена от природата в този край на България! В с. Лъки (административен център на околните села) ме чакаше човек с катър, защото нямаше шосе, а – само пътека до с. Борово (то е на 5-6 километра от днешната Кръстова гора). Бях много щастлива, а спътникът ми ме гледаше с недоумение.
Тук затова не се задържат млади учители – много е далече от родните им места! – каза той.
Настаниха ме в дома на една добра вдовица. Синът й учеше при мен. Тогава никой не си заключваше къщата, да не говорим за стаите. Срещу мен бе настанена учителката на децата от отделенията.
През декември извикаха всички новоназначени в Асеновград. Там проведоха курсове за обогатяване на знанията ни. Когато трябваше да чуем лекция за организиране на „септемврийчетата“, мен не ме допуснаха, а един инспектор ме заведе при началника на отдел „Просвета“. По пътя ми разкри, че съм пред уволнение, ако не се откажа от религиозните си убеждения.
Откъде знаеха?! Показаха ми пълна папка с доноси! Бяха от моята колежка, която живееше срещу мен – под един покрив. Да се смееш ли, да плачеш ли?!
Щом е за вярата, трябваше да се стегна! Сетих се за Иисус Христос, как са Го мъчили и разкарвали, но Той не се е отказал от мисията Си! Моят случай ми изглеждаше много лек. Никой не ме обиждаше! Само настояваха още днес да се откажа от възгледите си. Поисках документа с уволнението, за да го подпиша и да напусна завинаги учителската професия!
Няма да забравя началника на отдел „Просвета“. Той ми каза, че ме чувства като дъщеря и не иска да страдам в живота! След като не приех да се отрека от вярата си, ме предупреди:
Цял живот след теб ще върви черно досие!
Аз пък нямах такова предчувствие!
Когато се върнах в София след доста перипетии, от Борово ми писаха, че началникът ми е получил удар и е починал! Ужасих се. Бог е благ, но е и огън пояждащ! Цялото ми същество почувства, че Бог е жив и държи сметка за поведението ни.
Освен в отдел „Просвета“ ме викаха и в „Държавна сигурност“:
В срок от 24 часа трябва да напуснете ЦЕЛИЯ ОКРЪГ!
Върнах се в София през декември. Бившият ми добър хазяин каза, че мога веднага да се настаня отново в същата квартира. Никой не беше търсил стая в края на срока. Благодарих на Бога! Няма нищо случайно!
Понеже имах време, отидох да си видя колегите и колежките в университета. Всички в хор настояваха да си продължа образованието! А тогава за три неизвинени отсъствия изключваха. Беше абсурд да ме приемат пак по никое време. Нямах капка вяра, че ще отговорят положително на молбата ми. Подадох я и забравих за нея, но все пак реших да проверя. Отговорът беше: „Да!“ И не само моята молба бе удовлетворена, а и на всички, които бяха подали тогава. Попитах един чиновник:
Как така?!
Той отговори:
Началникът имаше внуче, но то почина този месец!.. .
Щом ме бяха приели, трябваше да доведа нещата докрай. Посетих касиера, за да му напомня, че ще продължа да следвам и имам нужда да се възстанови стипендията ми. Той провери веднага и откри, че стипендията ми е непокътната. Даде ми сумата за четири месеца! Това беше върхът на Божията милост към мен! Направо не можех да повярвам. Чудо след чудо! Облякох се от горе до долу с нови дрехи и продължих да посещавам любимата ми църква. Радостта ни с братята и сестрите беше взаимна! Всички ме приеха с възторг. Минах отново курса с Библейските уроци и този път се кръстих във вода, както е сторил Господ Иисус, преди да изпълни мисията Си.
Колко е хубаво да си искрено вярващ! Бях вече на 20 години и бях щастлива както никога дотогава. Трябва човек да изпита това, за да го разбере. Общата равносметка е, че властите вместо да ми извадят очите, ми изписаха веждите! Разбира се, всъщност Бог прояви огромната Си милост към мен.
Жив е Бог, но ние не Го търсим. А Той не се натрапва. Слава! Слава! Слава на всемирния Творец, Който промисли спасение за всички! Опитайте! Не се бавете. Възползвайте се от любовта на вечния Създател!
