Възрастен свещенослужител грижливо подготвил интересна тема за своите пасоми и започнал както обичайно словото си. Когато обаче изрекъл името Иисус Христос, лицето му се озарило и с блажена усмивка избутал настрана своите записки, минал пред амвона и възкликнал: „О! Иисус! Нека ви разкажа за моя Иисус…“.
Има няколко основни групи хора, ясно обособени в зависимост от отношението им към Христос.
В първата са онези, които въпросът: „Бог ли е Иисус Христос?“ изобщо не ги интересува. Те стават все повече в нашия секуларизиран век.
Втората група откровено мразят Иисус – те може да са сатанисти, агресивни спрямо религията атеисти или демонизирани хора. Многото последователи на Ню ейдж пък Го възприемат само като един от пратениците на „Вселенския Разум“.
Други смятат Христос за Човек с добро влияние върху нравствения климат на човечеството през вековете. Те Го виждат само като велик Учител, основател на полезно религиозно движение.
По нашите земи са най-много онези, които се наричат християни, но дори най-простичко препитване ще ги разкрие като „православни атеисти“ (какъв оксиморон!), защото имат много объркана представа за християнството и неговия Основател. В живота на тези българи по нищо не личи някога да са имали лична среща с възкръсналия Христос.
Срещат се и посветени на своята религия хора, за които въпросът: „Бог ли е Иисус Христос?“ има положителен отговор, но така и не са поставили Него за център на своя живот. Изглежда в тяхното съзнание Той е нещо като Бог, ама не точно.
И накрая остават малцината, към които принадлежи и възрастният свещенослужител от примера в началото.
Нека обаче да махнем представката от толкова дистанцираното „въз-приемат“. Всеки може да възприема Иисус както иска, но така и никога да не Го приеме като „Господ МОЙ и Бог МОЙ!“.
Преди да възкликне към Иисус с тези думи, Тома Неверни (или Невярващият Тома) получава ярко прозрение кой е Той. Този апостол се прекланя пред Него с ясното съзнание, че ако направи Иисус свой пълновластен Господар, животът му ще има съвсем друга основа и той никога вече няма да е същият. И нека си признаем – нима това не е главната и дълбока причина да се дистанцираме от вечно живия Иисус?!
Въпросът: „Бог ли е (за мене) Иисус Христос?“ е абсолютно съдбоносен. Независимо как възприемаш Иисус към момента, един ден аз и ти ще се срещнем пред Него. Тогава много ясно ще си спомниш, че си държал в ръце това списание. И така ми се иска да ми кажеш, че си го бил прочел и осмислил дълбоко…
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
