Юрий Грицан
Четиво за2 мин.

Моля ви, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас.

Гал. 4:12, Ревизиран превод

 

Замисляли ли сте се някога защо нашето благовестие често остава неприето и неразбрано? Предлагам да се обърнем към Посланията на Павел и да извлечем няколко истини от живота и благовестването на апостола.

Първата истина е любещо сърце. Павел нарича галатяните „братя“. Защо апостолът е бил в Галатия, на стотици километри от своя дом? Какво го е накарало да отиде там? Сърцето на Павел е пламтяло от любов към Христос, Който го е спасил, и към хората, които не познавали Господ. Така апостолът отишъл в Галатия. Плодотворното благовестие идва от сърце, което обича Бога и хората.

Втората истина е, че благовестването на Павел не започва с прогласяването на Евангелието, а със снизхождение към хората. Апостолът казва, че преди да започне да призовава галатяните да станат като него, т.е. да повярват в Христос, той самият е станал като тях. Павел винаги се е стараел да познава хората, да ги разбира и да говори на техния език. Ние също постъпваме така в живота си. Например, за да обясним на едно дете опасността от електричеството, му показваме как работи всичко на разбираем за него език, като слизаме на неговото ниво. Не прави ли и Христос същото, когато „понизи Себе Си, като прие образ на слуга и се уподоби на хора, и по вид се оказа като човек“ (Фил. 2:7)? За да ни спаси, Бог също първо става като нас. И постъпва така, за да можем ние да се уподобим на Него.

Нека преди всичко да благодарим на Бога, че е слязъл при нас чрез Христос и общува с нас на разбираем език. Второ, нека се научим да благовестваме, като обичаме хората и се стараем да ги разбираме. Амин.

Юрий Грицан

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2022 <<<


СПОДЕЛИ