Какво е човешкият живот под слънцето? Как съм създаден, защо съм тук, какво ще правя през целия си земен живот и къде ще отида накрая, след като свършат отредените ми години? Дали всичко се изчерпва с това – раждаме се, преминаваме през детството, влизаме в пубертета, евентуално завършваме висше образование, тръгваме на работа, създаваме семейство и накрая просто си отиваме, без да помним нищо от всичко, което сме постигнали?
Това бяха въпросите, които ме глождеха години наред. Роден съм през 1995 г. в София и израснах в много добро семейство, със статус над средната класа. Живeeх в изобилие – моите родители са дали много, за да бъдем със сестра ми винаги добре. Често пътувахме до различни страни и успях да видя немалка част от света. Завърших училище и когато започнах висшето си образование, вече бях пристрастен комарджия. Започнах да посещавам казината още на 16 г. с фалшива лична карта, защото това, което имах, все не ми стигаше – бях алчен за повече и повече. Проиграх доста пари, натрупах заеми, залагах вещи в заложните къщи. След известно време тръгнах на работа и лека-полека спрях с хазарта. Започнах да чета книги за личностно развитие от мотиватори, които учат как да живеем добре, в хармония и мир със себе си и как да се чувстваме удовлетворени и щастливи. Аз не откривах мир в тези книги, затова се обърнах към учението на Буда. Занимавах се с йога и медитация, излизах с будисти. Обаче, уви, и там не намерих онова, което търсех.
През цялото време бях самотен. Имах всичко, от което се нуждае един младеж на моята възраст – тренирах редовно, ходех по дискотеки да „се забавлявам“, бях в „най-добрите си години“. Изкарвах си прехраната с труд, имах дом и добро семейство. Какъв оксиморон – имах всичко, но нямах нищо, защото отвътре бях празен. Започнах да търся решение на проблема със самотата във връзки с момичета. Смятах, че имам нужда от момиче до себе си, за да запълни дупката у мене. Опитах с няколко кратковременни връзки, но нищо не се промени. Разбрах, че трябва да търся по-дълбоко решение.
По това време мой близък приятел, с когото си приличахме поради общите ни интереси и търсенето на смисъла, се обърна към Христос и сподели с мене благата вест. Каза, че е открил истината, намерил е мира, който преди не е имал, и сега е нов човек. Сподели, че от всички книги, които е чел, единствено Библията му е дала отговор на „големите въпроси“. Беше убеден, че живее нов живот и е щастлив и благодарен. В началото аз се противях на думите му и му казвах, че това е поредната „истина“, която е открил, и след година ще ми говори за нещо друго. Той обаче беше много твърд по отношение на вярата си в Господ и наистина не се разколебаваше. Често спорех ожесточено и го обиждах с държанието си. Той обаче не се гневеше, напротив, виждах в очите му любов към мене, дори когато го нападах.
Дойде моментът, когато Христос докосна и моето твърдо, непоклатимо сърце. След дълъг разговор с моя приятел реших да отида с него на църква. Той не ме беше канил да ходя там, просто усетих, че трябва да отида. Една неделя се озовах на богослужението и много се зарадвах. Имаше трима гости проповедници. Единият от тях беше бивш затворник, лежал четири пъти в затвора, а сега прославяше Бога и имаше семейство. След края на службата хората започнаха да се поздравяват. Всички бяха много усмихнати и изглеждаха наистина щастливи. Това ме учуди и поисках да бъда като тях. Мнозина се запознаха с мене и проявиха искрено желание да си поговорим. Не беше лицемерно, просто видях една голяма любов от страна на тези хора към мене, непознатия.
Вече нямах търпение да дойде следващата неделя, за да отида отново на църква. Започнах да чета Божието слово – Библията – и там наистина намерих невиждана мъдрост. Всичко, което бях чел досега, бледнееше пред тази Книга. Разбрах, че тя не е писана от човек, а от самия Бог чрез Неговото трето Лице – Светия Дух. Към църквата имаше и библейски групи, където се изучаваше Словото. Често ходех и се задълбочавах в това изследване. Минаха около два месеца и в един момент Бог проговори на сърцето ми, че съм грешен човек, изпълнен с грях. Бях лъгал и крал, мразех и ненавиждах немалко хора. След като четях и четях Библията, Бог често ме изобличаваше заради тези мои грехове. Осъзнах, че родителите ми никога не са ме учили на такива лоши неща. Чрез Словото разбрах, че се раждаме грешни и наследяваме грях още от първите хора – Адам и Ева. Разбрах, че именно заради това съм вървял против Бога през всичките си 22 години.
И ето, че дойде моментът на моето покаяние – най-доброто нещо, което съм направил през живота си досега! Изповядах се искрено пред моя Създател и Спасител. Тогава от раменете ми падна целият товар, който бях носил през годините. Тонове товар. Сякаш съм бил като вързано на синджир куче. Бог ми прости – знам го със сигурност, защото ме новороди (това духовно новораждане е обяснено в 3 глава на Евангелието от Йоан). После настъпи огромната промяна, която е най-ценният ми подарък. Всичко се промени за мене. Бог ми даде любов към хората, каквато преди нямах. Спрях да обиждам, да мразя, да се гневя на Господното творение – човека.
Истинската хармония вече я имаше – защото тя дойде от мира с Бога. Не се чувствах самотен! Всеки ден разбирах и усещах съвършената любов на Христос към мене – толкова голяма и неописуема с думи. Осъзнавах, че Той е умрял на кръста лично за мене и заради моя грях. Често братята и сестрите от църквата ме питаха как се чувствам след покаянието и отговорът ми беше една дума – МИР. Това бе вътрешното спокойствие, че независимо къде съм, какво правя или как ще протече остатъкът от живота ми, аз вече познавам моя Спасител и Господ – Иисус Христос, Който никога няма да ме остави, нито ще ме забрави. Започнах да оценявам и да благодаря за всичко, което имах – дома, семейството, храната, работата, приятелите. Преди за мене това беше даденост и не се замислях, че доста хора нямат много от тези неща.
Дълго търсех своя среда – хора, сред които да бъда себе си и те да оценяват това, без да упрекват или да роптаят. Сред братята и сестрите нямаше подигравки, клеветения, караници. Те обичаха своя Създател и Му се покоряваха. Сега, когато и аз съм част от тях, любовта между нас е голяма, защото извира от Христос, а Той я дава изобилно на всеки, който я поиска.
Бог ме спаси не само за вечен живот в рая. Той ме спаси и от света, в който живеех. Откакто чета Библията, очите ми са отворени и виждам ясно, че богът на този свят наистина е дяволът. Цялото разочарование, омраза, гняв, хули, изневери и т.н. са следствие на това и на греха. От Първото послание на ап. Йоан и от личен духовен опит разбрах, че всичко, което властва в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота – не е от Отец, а е от света, подчинен на сатана. В 10 глава на Евангелието от Йоан Иисус Христос казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в ИЗОБИЛИЕ!“. Това е и моят живот – на истински вярващ християнин, който избира да бъде верен на Христос, а не просто се е родил в християнска страна. Вече нямам съмнение, че вярата и следването на Христос не са резултат от някаква традиция, а са избор по собствена воля!
