
Върху израиляните е била възложена голяма отговорност. Те трябвало не само „да слушат и да научават думите на закона“, но също и да „учат своите синове“.
Обучението на децата е всеобщ и неизменен дълг на човечеството, който не може безнаказано да бъде пренебрегван. Бог казва за Авраам: „защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд“ (Бит. 18:19). Тези думи показват, че Бог обръща внимание на семейния живот и на спазването на благочестие в семейството. В Свещеното Писание никъде не срещаме позволение да възпитаваме децата си в невежество, безотговорност и своеволие.
Съвършено вярно е, че не можем да направим децата си християни и че не трябва да ги превръщаме във формалисти и лицемери. Не сме призовани да правим от тях каквото и да било. Трябва само да изпълняваме нашия дълг като родители и да дадем възможност на Бог да се погрижи за резултата.
Ние имаме заповед да възпитаваме децата си в „учение и наставление Господне“ (Еф. 6:4). Кога трябва да започне това възпитание? Разбира се, от самото начало. Не можем да отречем тази отговорност, нито трябва да се опитваме да се освободим от нея. Ако я пренебрегнем, ще жънем плодовете на нашата небрежност.
Всеки от нас има дълг, който е призован да изпълни. Мнозина не харесват тази дума и я свързват със закона. Това е погрешно. Едно е сигурно: можем да разчитаме на Божията помощ само когато неотклонно следваме пътя на изпълняване на нашия дълг. За християнина е недостойно да говори за покорство на Бога и в същото време да избягва да изпълнява своя дълг. Нищо не оправдава такова поведение. Всеки, който пренебрегва своите задължения по отношение на децата, навлича върху себе си и върху тях пагубни последствия.
Християнското възпитание се състои в две неща – да доверим децата си на Бог и да ги учим за Него. Да изпълняваш първото, като пропускаш второто, значи да противоречиш на закона. Да признаваш второто, без да изпълняваш първото, значи да служиш на закона. Съблюдаването на двата принципа заедно е здраво християнство на практика.
Понякога вярващите родители – особено тези, които наскоро са станали такива, са склонни да пренебрегват тези свои задължения. Те предават възпитанието на децата си на други и се стараят да избегнат свързания с това труд и грижи. Но ще дойде време, когато подобна небрежност непременно ще повлече след себе си много неприятности, големи затруднения и огорчение.
За да успеем като родители, трябва всеки ден да търсим подкрепа от Бог и да черпим от неизследимото богатство на нашия Небесния Отец всичко, което ни е нужно – благодат, мъдрост, сила за нравствен живот – всичко, което ще ни направи способни да изпълняваме добре свещените родителски задължения.
Ако в родителството си не прибягваме към дарената ни Божия сила, а търсим личното си удобство и пренебрегваме дълга си, трябва да сме готови за множество скърби, които рано или късно ще дойдат в живота ни: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот“ (Гал. 6:7-8).
Истинското християнско възпитание започва от най-ранната възраст. Малките деца започват да разбират всичко много рано. В ежедневния им живот те трябва да са заобиколени от атмосфера на любов, мир, чистота, святост и справедливост. Това оказва голямо влияние на тяхното нравствено развитие. Много е важно да виждат, че техните родители живеят в любов, в съгласие, грижат се един за друг, държат се добре с другите и са милосърдни към бедните. Дори не си представяме колко лошо влияе на детето гневният поглед, рязка дума на бащата към майката и обратно. Ако целият ви живот минава в караници (както, за съжаление, се случва в някои семейства), ако съпругата постоянно противоречи на мъжа си, а той я оскърбява, това влияе пагубно на децата.
Друг много важен, но често пренебрегван момент е нашето задължение да научим децата си на безусловно послушание. Не може да не настояваме за това. От него зависи редът и щастието в семейството. Послушанието е заповед от Бог: „Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господ, защото това е справедливо“ (Еф. 6:1), „Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно на Господ“ (Кол. 3:20).
Нужно е да настоявате детето да ви слуша от самото начало на възпитанието, т.е. от най-ранна възраст. Необходимо е да му внушите подчинение на властта, която е поставена от Бог, и то „във всичко“, както казва апостолът. Ако не обърнете достатъчно внимание на това от самото начало на възпитанието, ако дадете на детето пълна свобода, неговото своеволие бързо ще нарасне и с всяка година ще става все по-сложно то да бъде управлявано. Затова преди всичко бащата трябва да утвърди своя авторитет, в основата на който трябва да бъдат положени твърдостта и нравствеността. Когато това бъде постигнато, бащата ще може да показва по отношение на детето цялата кротост и любов, от които детското сърце се нуждае.
Във възпитанието не трябва да се прилага жестокост и излишна строгост. Бог е поверил на бащата управлението на семейството, дал е в ръката му жезъла на властта. Но когато бащата прекалено затяга юздата, прекалено често прилага своята власт, той само показва своето безсилие. Когато някой прекалено много тръби за своята власт, можете да сте сигурни, че злоупотребява с нея. Истинската нравствената сила се проявява в спокойното достойнство.
Сериозна грешка допуска онзи баща, който противоречи на детето си в дребните неща. Подобно поведение по-скоро ще потисне всяка инициатива на детето. Основата за добро възпитание не е потиснатата инициативност, а покорната воля. Детето трябва да разбира, че бащата му желае само доброто и ако му отказва нещо, то е за негова полза, а не защото иска да го лиши от някакво удоволствие.
За постигане на успешно възпитание е важно да се грижим всеки член на семейството стриктно да изпълнява своите задължения и справедливо да ползва своите преимущества. Господ заповядва на децата да живеят в послушание, а родителите са длъжни да ги научат на това.
Детето става непокорно и упорито вследствие на лошото възпитание и това нарушава мира в семейството. Разбира се, има различни характери, различни наклонности. Някои деца се отличават с особено упорита сила на волята и рязък характер, което значително усложнява тяхното възпитание, но това не освобождава бащата от задължението да ги научи на подчинение. В това си усилие той може винаги да разчита на помощта и благодатта на Бог. Вдовицата, която уповава на Господ, също може да управлява децата и дома си не по-лошо от липсващия глава на семейството.
Понякога криворазбрана нежност подтиква родителите да отстъпват на децата си, но така те сеят в плътта и действат във вреда на детската душа. Любовта, която отстъпва пред своеволието на детето, не е истинска любов. Такава проява на любов не съдейства за истинското щастие. Разглезените и упорити деца са нещастни. Те трябва да бъдат научени да мислят за другите и да служат на другите.
За да царува мир, съгласие и взаимно разбирателство в семейството, всички негови членове трябва да се грижат един за друг. Ние сме длъжни да се грижим за благото и щастието на ближните, а не само за себе си. Ако всеки постъпва така, нашите домове ще са съвсем различни и Господ ще се прослави несравнено повече в нашите семейства.
Върху всяко християнско семейство трябва да лежи Божият отпечатък – то е длъжно да живее в атмосфера на небесна любов. Как можем да постигнем това? – Чрез съзнателните усилия на всеки член на семейството: бащата, майката, децата.
Ние сме призовани да вървим по стъпките на Иисус Христос, като изявяваме Него във всичко. Той не търсел Своето и в нищо не се опитвал да угажда на Себе Си. Той винаги се стремял да угоди на Своя Отец. Той дошъл на земята, за да служи, за да дава. Той вършел добро на всяко място, където отивал – изцелявал тези, които се намирали в робството на Сатана. Той бил царственият Приятел на всички слаби, ощетени и скърбящи, откривал им Своята благост, Своята любов, Своето състрадание.
„Ти и домът ти“ – това е един чудесен принцип, който проследяваме през цялата Божия книга. В дните на патриарсите, в дните на закона и в епохата на християнството, личната преданост на Бог и истинското благочестие на цялото семейство винаги са имали Божието благоволение и са служили за прослава на святото Господно име. Това е радостен факт. Особено голямо значение той придобива днес, когато светът се потапя в неверие, а светската суетност е толкова силна, че хората, които с цялото си сърце се стремят да бъдат покорни на Божието Слово и да опазят в единство Христовото тяло, срещат много трудности.
Когато виждаме отделни хора или цели семейства да вървят по пътя на истинското благочестие и святост независимо от обстоятелствата, можем с цялата си душа да прославим Господ за това. Нека действието на Светия Дух да се проявява мощно във всеки от нас, за да се прослави нашият Господ във всичко, чрез всяко възлюбено Негово дете както в личния, така и в семейния живот.
Чарлз Хенри Макинтош
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<