Защо се усмихват?

Четиво за3 мин.

В наши дни усмивките са все по-малко. Клоуни, които ни разсмиват и забавляват, има много, но простите, естествени усмивки са малко.

Това е така, защото усмивката е проявление на умиротворената душа, а умиротворението на душата е възможно само за онези, които са приели Божия мир в сърцето си.

Сред многото аргументи на атеистите срещу християните има един особен: „Те винаги са тъжни, гледат мрачно, недоверчиви са и никога не се усмихват“.

Дали наистина е така? Това мнение за християните идва от Средновековието, когато, въпреки учението на Евангелието, се поощрявало монашеството, проповядвал се аскетизъм и себебичуване. Тогава хората търсели спасение на душата чрез самоизтезание и вършене на добри дела, макар че Светото Писание утвърждава: „… защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът“ (Римл. 3:20). Казано е също, че Бог дава спасението като дар, по благодат, „не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Еф. 2:9).

Благодарни сме на Бога, че Той свали катинарите от Евангелието. Светото Писание започна да се разпространява сред народите и хората, просветени от Неговата светлина, започнаха да се обръщат към Бога и да приемат чрез вяра вечното спасение, извършено от Христос.

Първият признак на възраждането на душата, на нейното примирение с Бога е радостта. Как да не се радва освободеният затворник?! Как да не се радва длъжникът, чийто дълг е напълно изплатен от благодетел?! И, естествено, тази радост не може да не се види на лицето на човека, в чието сърце царува Божията любов, мирът и благата надежда за вечно спасение.

Атеистите не искат да признаят, че истинското християнство е религия на радостта, макар че вярващият не е застрахован от скърби и болезнени преживявания, причинени от врага на неговата душа.

Християнинът, който е поверил живота си на Бога, излиза победител от всички изпитания. Затова истинските християни не ходят с намръщени лица, а се усмихват просто и естествено дори когато носят своя житейски кръст. Колко жалко, че невярващите смятат тези усмивки за лицемерни, какъвто беше случаят с Иов: „Случваше се, усмихна им се – те не вярват“ (Иов 29:24).

Казват, че очите са огледало на душата, а усмивката – термометър на любовта. Неслучайно в една песен се пее: „Капитане, капитане, усмихнете се, защото усмивката е знамето на кораба“. И ако ние сме не само вярващи, но и любящи, нека усмивката бъде нашето украшение при всички обстоятелства.

А на невярващите ще кажем: не поставяйте всички християни под един знаменател. Има християни само по име, има традиционни християни, има потомствени християни. Именно те се мръщят. Но има и живо, спасително християнство! Има християни, които основава вярата си на Светото Писание, а спасението си – единствено на жертвата и възкресението на Господ Иисус Христос. Те умеят да се усмихват.

Християнин без усмивка прилича на сирак, който е останал без защита, без убежище, без опора. Но Божиите деца имат в Христос всичко, което им е нужно за живота и благочестието. В Него имат убежище в дни на скръб. В Него черпят сила, за да преодоляват препятствията по жизнения си път.

В наши дни препятствия не липсват, но в преодоляването им е духовният растеж на християните. Затова те умеят да се усмихват дори през сълзи и въпреки бръчките на старостта.

Братко, сестро, вдигни глава високо и се усмихни: Господ е близо!