Търсете

Четиво за7-8 мин.

По време на Своето земно служение Христос е бил следван от много хора. Многохилядните тълпи с наслада са слушали Неговите проповеди и наставления, търсели са помощ, съвет, изцеление, решаване на лични и обществени проблеми.

Иисус казва: „Но първо търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Мт. 6:33).

Какво е Божието Царство? Как да влезем в Него? Как да живеем в него? Господ казва: „Търсете…“ Но за да търсиш, трябва да знаеш какво търсиш.

Нека попитаме Самия Христос какво е Божието Царство? С този въпрос при Него са идвали фарисеите. „А попитан от фарисеите кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие е вътре във вас“ (Лк. 17:20-21).

И така, какво е Божието Царство? Царството на Бога е Самият Иисус! Той е Царят. Където е Той, там е и Неговото Царство.

Неотдавна съпругата ми търсеше парочистачката, за да почисти банята, но така и не можеше да я намери. Оглеждаше навсякъде, където би могла да бъде, но без резултат! Вече отчаяна, съвсем случайно я забеляза в гаража. Парочистачката беше сложена на най-видно място, тя беше минала покрай нея няколко пъти, но тъй като не очакваше да е там, просто не я забелязваше! Много по-лесно е да търсиш, когато знаеш не само какво търсиш, но и къде да го търсиш.

Тъй като Божието Царство освен всичко друго е Личност, това означава, че става дума за взаимоотношения с тази Личност – с Иисус, със Самия Цар.

Тук стигаме до втория въпрос: как да влезем в Божието Царство? Ако Божието Царство е Личност, тогава какво означава „да влезеш в него“? Какви отговори ви идват наум? Новорождение? Точно така. Ние, християните, знаем, че за да станеш Божие дете, да отидеш на небето, да получиш прошка на греховете, трябва да се родиш отново. Така казва не кой да е, а Самият Иисус Христос. Но след това Той ни призовава: „Търсете първо Божието Царство“.

За да влезем в това Царство, трябва да признаем Иисус за Цар, да приемем Неговото гражданство и да се подчиним на Неговото управление.

Всички сме свидетели на засилващите се миграционни процеси. Хората се преместват от една държава в друга, от един континент на друг. Отказват се от гражданството на една държава и приемат гражданството на друга. Всеки имигрант трябва да приеме законите на новата си родина без значение дали му харесват, или не. Той също така е длъжен да познава нейната Конституция. Тези изисквания са задължителни.

По същия начин, ако някой иска да стане член на църковна общност, той трябва да приеме църковните правила: да бъде новороден, да се кръсти, както и да се съгласи с църковния устав.

Какво е условието за влизане в Божието Царство? Какво казва Иисус за това? Той пояснява това в две притчи. „Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива“ (Мт. 13:44). Веднага след това Господ разказва друга притча, която повтаря и подчертава основната мисъл: „Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, та продаде всичко, що имаше, и го купи“ (Мт. 13:45-46). Притчите имат много проста схема и илюстрират основната идея, с която разказвачът се опитва да достигне слушателите. Какъв е основният смисъл на тези две притчи?

В Божието Царство ние не можем да влезем със свои условия, свои представи и с нашето повърхностно богословие. Бог не се задоволява с частично посвещение! Той изисква всичко! Предайте всичко в Неговата власт! В това е целият смисъл. Няма сфера в нашия живот, която да не Го засяга. Затова, за да влезеш в Неговото Царство, е нужно да приемеш Неговото господство и да предадеш всичко, което си и което имаш, в Неговата ръка. Това потвърждава и текстът от Първото послание на Йоан (4:15): „Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог и той – в Бога“.

Как можем да влезем в Божието Царство, ако то е Личност? Ето го отговорът: „Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и жилище у него ще направим“ (Йн. 14:23). Съвършено конкретно звучи това в Евангелието от Йоан (17:23). „Аз съм в тях и Ти в Мене“ – казва Христос за вярващите в Него и за Бога.

Стигаме и до третия въпрос: как да живеем в Божието Царство?

Три неща, върху които трябва да обърнем внимание и които, съгласно Писанието, имат значение за живота в Царството на Христос. Прочетете 13-та глава от Първото послание към коринтяните. Тук ще отбележим само 13-ия стих: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.

Вярата ни спасява и ни оправдава пред Бог. Тя отнема страха пред Него, защото чрез вяра в Иисус Христос ние познаваме себе си, света около нас и Него Самия.

Надеждата ни дава сили да устоим, защото знаем накъде отиваме и знаем, че сегашният ни живот – колкото и да е прекрасен или труден – е само увертюра, прелюдия към вечността.

Любовта е основният закон, Конституцията на Царството Божие. Тя пребъдва вечно и никога не престава. В Библията е написано, че „Бог е любов“. „И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него“ (I Йн. 4:16). Иисус говори за това също в Евангелието от Марк (12:29-31): „А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила“. Тази е първа заповед. Втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“. Друга заповед, по-голяма от тези, няма“.

Ето я Конституцията на Царството Божие, според която сме призвани да живеем. Призвани сме, но способни ли сме? Ние, хората, дори при най-добрите условия, дадени ни от Бога, не можем да обичаме така, както казва Библията, защото сме егоисти. Егоистът иска само да получава, а не да дава, да властва, а не да служи.

Тогава защо можем да бъдем уверени, че призивът на Иисус да търсим Царството Божие не е напразен? Че можем да го намерим, да влезем в него и… да живеем в него? Става дума за любовта – основния закон на Царството Божие, която идва от Бога. Тя устоява докрай, никога не спира и се справя с предизвикателствата на ежедневието.

Какво казва Божието Слово за това? Този текст би трябвало всички да научим наизуст: „И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се хвалим с надежда за слава Божия. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения нам Свет Дух. Защото още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би някой и да се реши да умре. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас още когато бяхме грешни. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. Защото, ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му“ (Рим. 5:1-10).

Какво означава това на практика за всички нас? За да намерим Царството Божие, трябва да знаем какво търсим. Ние не търсим задоволяване на нашите нужди – здраве, вярващ съпруг или съпруга, благополучие и закрила – търсим Иисус Христос. Неговото присъствие. Неговия живот и Неговата власт. Само Него!

За да влезем в Царството Божие, трябва да приемем Неговите условия. Друг път няма. Иначе това Царство не би било Божие, ако всеки внасяше в него това, което на него му се струва важно. Трябва да се посветим на Иисус Христос изцяло, да се отдадем напълно на Неговата власт. Само тогава „всичко останало ще ви се прибави“.

Да намерим, да влезем и да живеем в Царството Божие можем единствено според законите на това Царство. Те са прости: да обичаме Бога повече от всичко на света и ближния – както себе си. Това е Конституцията на вечното Царство. Бог прави вярващите в Него способни да живеят така, като излива в сърцата им Своя Свети Дух, Който дарява надежда и любов.

Онези, които приемат тази Конституция и живеят според нея, имат „Божия мир, който надхвърля всеки ум“ и който пази сърцата ни в Христос Иисус.