Обсебване, демонично обременяване, служение на освобождение… По тези теми искрено вярващи християни може да имат различни мнения и опитности и дори различни теологични позиции. Зададохме някои въпроси по тази тема на братя, които имат опит както в теологията, така и в душегрижителската практиката. Предлагаме на вашето внимание техните отговори:
Александър Тарасенко
– Александър, Вие сте експерт по религиозния живот в Палестина по време на Втория храм. Защитили сте докторска дисертация, изследваща живота и учението на фарисеите, на апостол Йоан, а също и историческия контекст на служението на Иисус Христос. Автор сте и на няколко книги по тази тема. Защо, според Вас, по времето на Иисус Христос толкова много евреи са били обладани от демони, както ясно свидетелстват евангелията?
– За да отговорим на този въпрос, трябва добием представа за общия исторически и културен контекст в еврейския свят.
Съдейки по факта, че евангелистите обръщат специално внимание на изцелението на обладаните, можем да заключим, че екзорсизмът е бил едно от важните служения на Иисус Христос. Това означава, че проблемът наистина е съществувал. Следователно въпросът е как е възможно да се случва това сред „избрания народ“?
Според мен отговорът се крие в действителното неверие на много евреи. В библейски времена то понякога е било под формата на тайно отричане на съществуването на Бога (Пс. 13:1; 52:2). Забележете, че Библията без всякаква политическа коректност нарича атеиста луд. Но откритото изразяване на атеизъм би било много опасно, защото всички общества от онова време са били много религиозни. Следователно този, който отхвърлял Бога, чието име е Господ (Тетраграматон), за собствената си безопасност бил принуден да се присъедини към поклонниците на други божества. При евреите неверието в истинския Бог се изразявало в служене на идоли, което за пръв път се появило сред хората по време на Изхода. Освен това се споменава неведнъж както в историческите, така и в пророческите книги. Дори богонадареният цар Соломон, който разделял свободното си време между библиотеката и харема, в края на живота си разделял сърцето си между истинския Бог и други богове (III Царе 11:4-8).
И така, има две тъжни явления – неверие в истинския Бог и служене на божествата на други народи. При първото всичко е ясно – атеистът се обрича на лудост, тъй като губи Божия мир шалом или душевната си хармония. Можем да го кажем и така: Бог не пази душата му.
Нека обърнем по-специално внимание на второто явление. Библейските писания и други източници ни показват тъжната картина на поклонението на идоли – разярени, полудели свещеници и жрици (както в III Царе 18:26,28), пиянство (особено в култа към Дионис), сексуален разврат (в източните култове), които засягат, както пише Херодот, дори омъжени жени, които веднъж в годината, на територията на езическия храм (!) е трябвало да се отдадат на който и да е чужденец за пари.
По различни причини някои евреи, включително тези в Израел, били привлечени от живота на езичниците. Ето защо в Новия завет и в равинската литература има многократни призиви за отделяне от грешниците, които са наричани деца на тъмнината. Съзнателно или несъзнателно, волно или неволно, те служели на чужди богове, което означава, по определението на апостол Павел, че са били участници в чашата и трапезата на демоните и с целия си живот са разгневявали Господ (I Кор. 10:21-22).
А сега си отговорете сами: Би ли било лесно за такива хора да спасят душите си от нападението на жестоката тълпа, наречена „легион“?
Михаил Чернявски
– Михаил, Вие сте посветили няколко години на изучаване практиката на екзорсизма в първата църква – от апостолите до ранното Средновековие. Написали сте чудесна книга по тази тема. До какви общи изводи стигнахте? Защо въпросът за освобождението от демонична зависимост остава актуален и днес?
– Целта на моето изследване беше да открия какво е учила и практикувала ранната църква относно демоничните обременености и освобождението от тях. Освен това разгледах този въпрос в динамика, тоест в хронологичните рамки на първите три века от историята на християнството. Изключително важно е да разберем какво остава същото и какво се променя в това отношение, като започнем от Иисус Христос, продължим с апостолите, след това с техните ученици и следващите поколения християни до епохата на Константин Велики. Книгата е озаглавена „Екзорсизмът в ранната църква от предникейския период“ (Санкт Петербург, Мирт, 2016).
Можем да различим три степени на духовно обременяване. Първата степен може да се нарече общо влияние на дявола. В него попадат всички духовно мъртви хора, които не вярват в Христос. Втората степен е духовна зависимост или обремененост. Тогава става дума за жертви на греховни навици и окултно обременени хора, които са подложени на демонично влияние отвън. Третата категория включва обладаване от демони или обладаване от нечисти духове. Това е силно демонично влияние, при което умът и волята на човека са частично или напълно потиснати, тоест демонът контролира човека отвътре. В този смисъл християнинът не може да бъде обладан (Рим. 6:4,11,14).
Освен това в изследването си разгледах причините за демонично обременяване, основните от които, както през I, така и през XXI век, си остават окултните практики. Много хора участвали в служението на освобождение в ранната църква, но не всички. Една от най-важните духовни дарби за това се смятала дарбата за разпознаване на духовете (I Кор. 12:10).
Господ Иисус, Неговите апостоли и огромният брой служители в ранната църква правели разлика между обсебването от демони и невропсихиатричните заболявания. Това ясно се вижда в Новия завет и в други ранни християнски произведения. По времето на апостолите в случаите на обсебване са известни четири основни средства за освобождение: заповед, или изгонване в името на Иисус, молитва, пост и четене на специални текстове (най-често от евангелията), прогласяващи победата на Христос на Голгота.
Очевидно темата за духовната война ще остане актуална до Второто пришествие на нашия Господ. Сатана все още не е вързан, все още „обикаля като ревящ лъв“. Той, бидейки баща на лъжата, държи хората в мъгла и сее много заблуди и изкривявания в тази област. Йоан Златоуст казва: „Сатана не се интересува толкова от това хората да съгрешават, колкото от това да не виждат греха и да остават грешници“.
Демоните се опитват да сплашат този, който води духовна война с тях, и да му навредят по някакъв начин (I Пет. 5:8). Но Божиите деца знаят, че в тази конфронтация е важно да можем да се защитаваме и да атакуваме (Еф. 6:10-18). Имаме всичко необходимо, за да успеем – солидно и ясно библейско учение за човека и духовния свят, богатия опит на църквата и най-важното – силата на Светия Дух.
Иван Вълков
– Иван, за Вас служението на освобождение е не само тема, която изучавате, но и практика в продължение на много години. Вие сте пастор, епископ на църква, автор на много книги, някои от които са посветени на темата за освобождаването на хора от демонично робство. Бихте ли споделили кои са основните причини за такова заробване? Как хората, родени със свободна воля, стават зависими от злите духове?
– Хората стават окултно обременени не само по собствена инициатива, но и поради различни обстоятелства извън техния контрол. Мнозина се оказват поробени от демонични сили независимо от волята си. По принцип това са хора, които нямат защита чрез благословията, която децата получават от своите родители и църковни служители още от раждането си. Тоест думите на апостол Йоан че „целия цвят лежи в злото“, са актуални и днес. Причините обикновено са прости – завист, алчност, жажда за контрол над съдбата на другите.
Всичко това тласка хората да прибягват до инструменти на окултизма като клетви, зло око, магьосничество, магия и др. Има много такива инструменти, но основата е една и съща – демонично влияние върху хората. Хората прибягват до такива практики независимо от възраст, произход, социално положение и интелектуално ниво. Попадането под такова влияние също не зависи от тези фактори. Проблемът е, че понякога такива незащитени хора попаднат в полезрението или интересите на гореизброените злонамерени хора, които са си поставили за цел да им навредят. За съжаление, те често успяват. Ако не проработи от първия път или окултистът се окаже „недостатъчно вещ“, хората ще потърсят друг. Дори за много пари. Такава е реалността. В това отношение, макар че живеем в нашия технологичен и просветен век, ние сме в тъмното Средновековие.
Има и друга, при това немалко, които просто са любопитни, искат да научат своето бъдеще, своята „съдба“. Водени от това на пръв поглед „невинно“ любопитство, те попадат в капана на дявола чрез хороскопи, предсказания на астролози, ясновидци и др.
Следващата група са онези, които търсят изцеление и възстановяване на всяка цена. Те се обръщат към екстрасенси, магьосници и различни видове лечители.
Има и такива, които решават да се „усъвършенстват“ и се обръщат за помощ към учения и учители, които преподават придобиването на свръхестествени способности.
Не можем да не споменем и религиозния окултизъм. Някои религии се основават на окултното, други, особено някои християнски деноминации и конфесии, са създали окултни практики чрез свръхестественото проявление на измамни духове, имитиращи действието на Светия Дух.
Така преминаваме от невинни жертви, изпаднали в окултна зависимост, към онези, които доброволно са подчинили волята си на съблазнителни духове. За съжаление, там най-често попадат искрени и духовно търсещи, но неутвърдени във вярата християни. Неможещи, както казва апостол Павел, да различат дясната си ръка от лявата. Такива, които не са били научени да развиват дарбата за разпознаване на духовете. В своята детска духовна наивност те приемат всичко, без да изпълнят заповедта на апостол Йоан „изпитвайте духовете“. Те се доверяват на шарлатански авторитети и фалшиви учители, които имат егоистични цели.
За съжаление, това знамение на последното време се изпълнява, както Христос предупреждава – че ще се появят лъжехристи и лъжепророци и че мнозина ще ги последват. Апостол Павел също предупреждава: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения“ (I Тим. 4:1).
Михаил Черенков
– Михаил, Вие сте доктор по философия, занимавате се с изследвания в областта на религията, социалната психология, историята на протестантството, не само миналото, но и настоящето. Вие сте автор на четири монографии по тези теми и много книги с интригуващи заглавия. Като цяло Вие сте признат експерт по съвременното религиозно евангелско християнство в Източна Европа. Каква според вас е ролята на служението на освобождение в съвременното евангелско християнство? Търсено ли е и защо?
– Ако сравним християните днес с учениците на Иисус и ранната апостолска църква, виждаме, че много важни елементи от служението са били изгубени или изоставени през вековете. Това трудно може да се обясни с теорията за прекратяване или заместване, сякаш чудесата са били необходими само в началото на църковната история, а след това са били заменени с поучение, основано на библейския канон и църковната традиция. Знаем, че поучението винаги е било основното нещо, но то е било подкрепяно от знамения и чудеса.
Наскоро препрочетох историята от книгата Деяния на апостолите 13:6-12 и забелязах, че проконсулът повярва едва след като Павел го освободи от влиянието на магьосника Елима. С други думи, дори най-интелигентните хора не са в състояние да се вслушат в здравото учение, докато са под въздействието на тъмни сили. А това означава, че можете да проповядвате безкрайно, можете да намирате нови и нови аргументи, но без духовно освобождение умът на човека ще остане затворен в плен.
Това, изглежда, са очевидни истини. Ние разбираме, че служението на освобождение е толкова важно за съвременната църква и нейната мисия, колкото е било и в дните на апостолите. Но, уви, нямаме такова. И проблемът не е само, че то липсва. Проблемът е, че намираме оправдание за това и се успокояваме с думите: „Няма го, но не ни и трябва“. Въпреки че дълбоко в себе си знаем какво е необходимо, ние избягваме тази тема. Защо? Ще спомена само една причина – страхуваме се да се изправим пред реалността на злото. Чувствайки слабостта на вярата си, ние предпочитаме да стоим далеч от онези места, хора, събития, неща, в които злото показва своята сила и с това отправя предизвикателство към нашето християнство.
Съвременното християнство е станало част от една земна цивилизация, управлявана от разума, науката и технологиите. Това е на пръв поглед, но ако се вгледаме внимателно, ще видим, че тъмните сили са вградени в цивилизационния ред, че древното зло е напълно съвместимо с постиженията на съвременността. Ако се замислим и свалим розовите очила, ще разберем, че много съвременни „играчки“ и забавления никак не са безобидни; че информационното влияние е неделимо от духовното; че много могъщи хора в бизнес костюми се покланят на дявола; че идолите изобщо не са изчезнали, те просто са променили имената и формата си.
Когато си затваряме очите или слагаме розови очила, злото не изчезва – то се надсмива над нас, над нашия страх и липсата на вяра. Не смятам, че трябва умишлено да търсим среща със злото. Също така не мисля, че всеки християнин трябва да има опит в служението на освобождение. Но съм уверен, че когато злото предизвика нашата вяра, ние не можем просто да отвърнем поглед или да избягаме – трябва да се изправим срещу него в името на Иисус. Освен това трябва да познаваме, благославяме и по всякакъв възможен начин да подкрепяме онези, които имат специален дар от Бога в това служение – да разобличават тъмните влияния и да освобождават хората от духовна зависимост.
Василий Давидюк
– Василий, Вие служите като епископ в евангелски църкви. Но вярващи от различни деноминации и дори вероизповедания се обръщат към Вас, ако в живота им се случват неразбираеми, странни или дори ужасни неща. Знаете не само на теория, но и на практика, че вярващите понякога попадат под съблазняването и измамата на дявола и стават зависими от неговите демони. Как е възможно вярващ, на когото Бог е простил всичките грехове чрез жертвата на Христос, все още да има проблеми в тази област и да трябва да бъде избавян? Можете ли да дадете пример, който да илюстрира това?
– Всички човешки същества са създадени по образ и подобие на Бога. Създадени сме по удивителен начин, защото сме създадени за истинска връзка с Бога, която Той вижда само като връзка на любов. Това означава, че Той не потиска, не пречупва, не принуждава човек да се подчини на Неговата воля. Той предлага само добро в отношението ни с Него и човек или приема предложението за любов, или го отхвърля.
Господ не принуждава никого и също така не позволява на дявола (който има една цел – да краде, да убива и да погубва) да измъчва човека, създаден по Божие подобие. Ето защо Сатана, както в райската градина, отправя към човека „привлекателни“ предложения – например, да разбере бъдещето си, да стане богат, да има власт, да оздравее, да намери добър брачен партньор и т.н. Някои хора избират да се възползват от услугите му, като по този начин му дават позволение да се намесва в живота им. Когато човек се възползва от такива предложения, той всъщност отваря врата за врага, който започва да унищожава всички области както в духовния, така и във физическия живот на човека. И ако този човек съзнателно, чрез покаяние и отричане от неговите услуги, не лиши врага от правото да нахлуе в живота му, тогава ще преживее поражение във всички области – духовен упадък, отслабване на молитвения живот, липса на радост в Бога, проблеми във взаимоотношенията с Божиите деца, раздори в семейството и т.н.
Може ли животът на новородените хора да бъде унищожен, ако са имали окултни практики в миналото? Да. Никой не се съмнява в спасението на истинските Божии чеда, тъй като те са повярвали в изкуплението чрез жертвата на Христос, обърнали са се към Бога и чрез вяра са получили опрощение на греховете и дара на вечния живот. Но ако човек чрез някакъв ритуал съзнателно или несъзнателно се отвори за нашествието на някой, който идва да „краде, убие и погуби“, тогава той, без да осъзнава, влиза в сделка с дявола. И ако този човек, с помощта на служител, не разруши тази сделка въз основа на жертвата на Иисус Христос, отричайки се от всички дела на Сатана, назовавайки по име всичко, с което е отворил врата пред врага, тогава той ще живее живот на поражение. Това не означава, че не е простен, че не е християнин, че Господ няма да го вземе в определеното време като Свое дете. Спасението на всеки се основава само на приемането чрез вяра на това, което е изработено на Голгота, но нашата свобода и победоносен живот зависят от много неща, записани в Писанието, включително отхвърлянето на делата на тъмнината.
Бях много близък приятел с един ревностен християнин, добър проповедник, който заемаше определено положение в църквата. Той имаше проблеми в семейството си – провалени отношения с децата му и понякога бурни скандали с жена му. Въпреки всичките си ревностни усилия да води правилен живот, той не успяваше да устои на гнусните грехове. И така, изоставен от жена си и децата си, абсолютно съкрушен след поредния скандал, той се съгласява в името на Иисус Христос да се откаже от окултните практики, които продължавали да му влияят пагубно. Беше ми известно, че при раждането му е извършено окултно действие върху него, за да го запази жив, тъй като петима от братята му, родени преди него, били починали на възраст между една и пет години. След този ритуал той останал жив, но последствията се проявявали не само в неговия живот, но и в живота на неговите деца и внуци.
Известно време след като се отрече от всичко това, съпругата му сподели: „Ако в младостта си бяхме живели толкова добре, както сега, щях всеки ден да стоя на колене пред Бога и да Му благодаря за това“.
Друг християнин, студент, издържал с отличие всички изпити в продължение на четири години, изведнъж забелязва отклонения в психиката си. Вече не можел да се явява на тестове или изпити. В разговор с мен той призна, че може би има шизофрения, тъй като някои от близките му вече са били диагностицирани с това заболяване. Както се оказа, преди да стане вярващ, той се е занимавал сериозно с окултни практики. Когато се отрече от всичко това, той успя да вземе всичките си изпити с отлични оценки и нямаше и следа от психическото разстройство.
Когато Сатана предлага услугите си чрез практикуване на окултното, той има една цел – да спечели правото да унищожи всичко в живота на човека, което е отворено за него. За да бъде животът на всеки вярващ „живот в изобилие“, пълно тържество в Христос, предлагаме преди кръщението всеки да прегледа живота си и ако е имало грехове на мерзост, да се отрече от тях. След това да използва свободно всички средства на благодатта: изучаване на Писанието, посвещение на молитва, общение със светиите в местната църква, евангелизиране, наслаждаване на мира в семейството.
Бих могъл да дам стотици примери за това как хора са намерили свобода и дръзновение в служението си, отричайки се от делата на тъмнината. Да се отречеш от всичко дяволско означава да напуснеш територията на поражението и да живееш в свободата на Христос.
Валери Антонюк
– Валери, Вие сте водач на най-големия съюз на ЕХБ (Евангелски християни баптисти) в Европа. Това е огромна отговорност. Често посещавате конференции на служители, както и религиозни училища на вашето общество, и имате опит в работата с хора като пастор на местна църква. Защо според Вас в църквите се обръща толкова малко внимание на въпроса за отхвърлянето на всичко окултно, освобождението от окултна зависимост и пр.?
– Проблемите, свързани с окултизма и като следствие – с практиката на освобождение от демонична зависимост, включват доста широк спектър от вярвания в нашите християнски среди. Съответно имаме различни разбирания за практическото им приложение. По този въпрос няма консенсус сред църковните служители.
Бих искал да определя няколко основни причини за това състояние на нещата:
1. Първо, темата за окултизма е доста сложна и неразбирана в съвременното общество. Хората имат предпазливо и подозрително отношение към всичко, свързано с демоничния свят. И това не е изненадващо, защото всъщност дяволът прави всичко възможно да държи хората в страх от и страхопочитание към „злите духове“. Ето защо дори когато са част от църква, хората предпочитат да не се „безпокоят“ излишно от тази тема. Ако е необходимо да се говори за това, то се прави в изключителни случаи.
2. По този въпрос няма консенсус между служителите. Оттук и липсата на разбираема библейска практика. Без да навлизам в богословски разсъждения, отбелязвам, че въпросът остава открит и дискусионен, но трябва да признаем, че в местните църкви има случаи на окултна зависимост.
3. През последните 30 години богословското обучение на новите служители до голяма степен се провежда в семинарии, които също имат различни разбирания по този въпрос. Обучението до голяма степен оформя и определя мирогледа на ученика и определя бъдещата му практика в служението.
4. Въпросът за окултната зависимост изисква по-задълбочено изследване на църковно служение в съвременните условия. Тук има опасност да се стигне до крайности. От една страна, да се заеме позиция на отричане на всичко демонично в живота на християнина, а от друга – да се прибегне до неправилни методи за решаване на проблемите, свързани с демонична зависимост. Отбелязвам, че на различни семинари и конференции от време на време се повдига въпросът за окултната зависимост, защото пасторите на църквите, където възникват подобни проблеми, имат нужда от помощ и съвет.
От моя опит в служението мога да кажа, че докато бях още млад служител, се сблъсках с обладани хора. Те не бяха християни, но посещаваха редовно богослуженията. Въпросът трябваше да бъде разрешен. Тогава за пръв път видях необходимостта да разбирам правилно и да уча църквата как правилно да възприема такива случаи и да разрешава проблемите. Подобни ситуации има и днес в служенията на много пастори.
5. Служението на освобождение е доста компрометирано от начина, по който се извършва в отделните деноминации. Понякога това е очевидна спекулация, манипулация, небиблейска практика. Подобни практики са основната причина да се избягват разговорите по тази тема. Разбира се, нечие изопачено учение или практика не трябва да води до невежество от наша страна. Но фактът си остава – много хора са духовно осакатени, след като са получили такова „освобождение“. Вместо изцеление те често изпитват големи духовни проблеми и се нуждаят от дългосрочна духовна рехабилитация.
6. Моето убеждение е, че служението към духовно зависими хора не е служение за всеки в Тялото Христово. Трябва да изхождаме от принципа, че „има различни дарби… има различни служби… има и различни действия“ (I Кор. 12:4-6). Следователно Светият Дух суверенно определя кой ще служи на другите в тази посока.
Отбелязвам, че тези дарби не са по-добри или по-висши от другите духовни дарби, които се проявяват в Христовата църква. Но там, където има такава нужда, Господ облича със сила и мъдрост и използва народа Си.
Интервю със Служители
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2023 <<<
