Сред лъжемесиите, които се появили в юдейската история, Шабатай Цви, роден през 1626 г. в Смирна, е една от най-омразните личности.
Не само сред евреите, а и сред християните в онези години съществувала увереност в скорошното идване на Месия. Дори годината на пришествието била определена според пророчеството на Даниил и Откровението на Йоан: 1666! Появата на Шабатай Цви в Йерусалим през 1665 г. породила сред юдеите месианска надежда. В Йерусалим по-голямата част от юдеите го приели като Месия. От там Шабатай Цви се отправил към родния си град Смирна, където под звуците на шофар се самопровъзгласил за месия. Цялото еврейско население в Европа и Азия било завладяно от чувство на радост и религиозен екстаз. Като виждал това общо признание, Шабатай не закъснял да обяви своята „божественост“.
В негова чест се пишели песни и се пеели молитви. В Амстердам бил издаден молитвеник с посветени на дошлия „месия“ молитви. Когато броят на последователите му се увеличил неимоверно, турците се изплашили, хванали го и поискали да го убият. И Шабатай Цви, за да спаси живота си, приел исляма. Тогава юдеите разбрали, че той не е очакваният месия, и се отрекли от него.
Но не всичките му последователи го загърбили. 15 000 му останали верни и подобно на него, приели мюсюлманската религия. Турците ги наричали „дьонме“, което означава „отстъпници“. Днес в Турция има 60 000 дьонме, които официално се смятат за мюсюлмани, но в личния си живот спазват съботата, обрязват синовете си на шестия ден от раждането им, продължават да почитат Шабатай Цви като месия и вярват, че скоро той ще дойде отново. В последно време средствата за масова информация в Турция все по-често намекват, че дьонме са агенти на Мосад. Днес много от тях искат да се преместят в Израил, но това не е толкова лесно. Въпреки че мюсюлманите ги възприемат като предатели, в очите на юдеите те вече не са истински юдеи. Министерството на вътрешните работи на Израил и Отделът за емигрантите се опитват да решат въпроса дали дьонме имат право на емиграция.
по материали от сп. „Менора“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<
