Не мога да лъжа, като поздравявам всички, наляво и надясно. Поздравяваме се за нещо (или за някого), което (или който) сме придобили. А, ако това го няма, защо да се заблуждаваме? По-добре горчива истина, отколкото сладка лъжа: не поздравявам тези, които не се покаяха, които не се родиха свише, които безпричинно и нарочно не се кръстиха, които не са обикнали Въплътения.
Защо? Защото за тях този празник не е празник на спасената душа, а пореден ритуал на религиозна суетня. Нека тези предизвикателни думи провокират всеки читател на тези редове да разбере, че бащата на лъжата и днес продължава да мами и приспива, докато човек не застане пред вечния съд и не чуе лично цялата истина за себе си и съдбата си. Може би поне един пътник по широкия път ще спре, ще се противопостави на инерцията и ще престане да се залъгва, че всичко е „ок“, докато съвестта говори обратното.
Затова, поздравявам само тези, които се събудиха и прогледнаха; тези, които успяха да се покаят, бяха очистени и опростени от Въплътения Христос; тези, които бяха осиновени, като поканиха Иисус в обора на сърцето си. Поздравявам само онези, които чрез Него се родиха от вода и дух, и спасени днес, тук и сега пребъдват в Него; онези, които Той придоби, а и те Го придобиха:
„Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот.“
(1 Йоан 5:12).
Само тези поздравявам в този ден с „Честито Рождество Христово“, а всички останали благославям да намерят тесния път към спасението! Останалото са илюстрирани мъртви картички в социалните мрежи, ядене, пиене с „весела коледа“ и нищо повече, което да им честитиш. А пък това, аз не искам и не мога да направя!
Ваш любящ до ревност слуга, желаещ на всички спасение и ангелска радост:
Иван Вълков
