На земята има два вида хора – обикновени, които живеят естествен живот, и такива, които имат свръхестествен живот вътре в тях. Някои са родени само веднъж, други са родени втори път. Мнозина не вярват и не оценяват Иисус като Господ и Спасител. Скъпоценното малцинство се доверява и вярва.
В днешно време може да е трудно да направим разлика между тези два типа хора. Фалшивите качества триумфират, невярващите проявяват изключителни социални добродетели… В контекста на съвременното общество само едно нещо ни отличава – дали наистина познаваме Бог чрез Иисус, или не. След известно време дървото или ще даде плод, или не/?Не се ли има предвид това, че дървото така или иначе ще даде плод, но е важно какъв ще бъде той – добър или лош. Ще стане ясно дали имаме свръхестествен живот в душите си/! Защо „в душите“? или не.
В Проповедта на планината Иисус говори за езичниците като за хора, които не познават Бог. Те са дадени като негативен пример какви не трябва да бъдат християните в четири специфични области. Противно на нашите естествени инстинкти и чрез Божията благодат в Неговото Слово и Дух, Иисус ни призовава да не обичаме по начина, по който обичат езичниците (Матей 5:47), да не се молим като езичниците (6:7), да не се страхуваме, както правят езичниците (6:31-32), нито да подражаваме на езическия модел на лидерство (Матей 20:25-26, Марк 10:42-43, Лука 22:25-26). По същество Той ни призовава да живеем по начин, който е в съответствие с познанието ни за Бога.
Да не бъдем като езичниците
Преди идването на Христос езичниците (неевреите) са били в по-голямата си част напълно обикновени, естествени, светски хора, родени в грях и живеещи в грях, „без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света“ (Ефесяни 2:12). Бог избира Авраам, от когото се ражда специална етническа група от хора, на които Той разкрива Себе Си. Бог говори само на Своя избран народ, евреите. В същото време езичниците, с редки изключения, не са чували или не познават истинския Бог.
Дори Павел, апостолът на езичниците, в своето служение поддържа този възглед за тях. Той пише, че разпнатият Христос е „безумие за езичниците“ (1 Коринтяни 1:23) и призовава последователите си да не живеят като езичниците „по своя суетен ум“ (Ефесяни 4:17). Петър също предупреждава християните за езичниците, които „говорят за вас като за злодеи“ (1 Петрово 2:12). Той прокарва ясна граница между християнския живот и живота на езичниците, „които са се предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки и на нечестиво идолослужение“ (1 Петрово 4:3).
Може би най-показателен в това отношение е призивът на Павел към вярващите „всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога“ (1 Солунци 4:4-5). В крайна сметка от значение е не етносът, а богопознанието. Християнството смело заявява, че чрез Иисус Христос и Неговия Дух ние познаваме и се радваме в истинския Бог. И така, нашият свят е обитаван от два вида хора – едни, които познават Бога в Христос, и други, които не Го познават.
Да познаваме Бога
Като се има предвид очакването от първи век, че евреите би трябвало да Го познават, защото им е поверено Божието слово, а на езичниците – не, не трябва да е изненадващо, че Иисус използва тези категории в Проповедта на планината.
Той призовава Своя народ, онези, които познават истинския Бог като Баща, към любов, молитва, живот и начин на ръководство, които са различни от „обичаите на този свят“ (Ефесяни 2:2) и „предишните страсти, които са били в нашето неведение“ (1 Петрово 1:14). Той ни призовава да обичаме, да се молим, да живеем и да водим другите не според естествените си инстинкти, а според свръхестествената сила и бъдещата надежда.
Как нашата любов, молитви, преживявания и стил на лидерство трябва да се различават от обичаите на света, ако познаваме Иисус?
Да обичаме не като езичниците
Един от най-известните елементи в учението на Иисус е Неговият разтърсващ призив за любов към враговете. „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви гонят“ (Матей 5:44). Дори езичниците обичат приятелите си.
„Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?“ (Матей 5:46-47).
Така се определя любовта на езичниците. Тя се равнява на любовта на бирниците. Дори бирниците обичат тези, които ги обичат. Дори езичниците поздравяват тези, които ги поздравяват. Всичко е естествено.
Но Иисус призовава Божия народ да обича другите и да ги поздравява отвъд естественото. Той ни призовава към свръхестествена любов, която надхвърля нормите и моделите на този свят. Любов, която не търси веднага наградата в този живот, а търпеливо очаква небесната награда. Любов, която надхвърля очакванията на този свят, противоречи на естественото обяснение и води до това, че нашата различност става очевидна за всички наоколо.
Любовта към враговете ни е показана от нашия Отец (Римляни 5:8,10) и тя свидетелства на света, че ние сме „синове на нашия Отец, който е на небесата“ (Матей 5:45). Да обичаш враговете не е начин да спечелиш небесно осиновение, а е доказателство за него. Ние показваме свръхестествената любов на нашия Баща, като обичаме онези, които (все още) не ни обичат.
Да се молим не като езичниците
Само няколко реда по-надолу Иисус провъзгласява радикално нова визия за молитвата, която противоречи на молитвата на обикновения човек. „А кога се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути“ (Матей 6:7).
Противно на откровението за Бог в Неговото Слово и в Неговия Син хората естествено вярват, че трябва да спечелим или привлечем Божието внимание чрез „многословие“ – трупане на надути, красноречиви фрази. Иисус представя напълно различен образ на Своя Отец, който „знае нуждата ни, преди да поискаме” (Матей 6:8). В Христос ние опознаваме Бог такъв, какъвто Той наистина е – любящ и близък Баща, който вижда и знае всяка нужда. А това означава, че не е нужно да Му сигнализираме с много думи и празни фрази.
След това Иисус учи на изключително пряк и прост модел на молитва само с 50 думи/това е малко подхлъзващо – 50 думи в кой превод? Или в оригиналния текст? (Матей 6:9-15). Християните се молят по различен начин от тези, които могат само да гадаят какъв е Бог. Въпросът е да познаваме истинския Бог, а не продукт на човешко въображение и спекулации. „Не бивайте тям подобни, защото вашият Отец знае от какво имате нужда още преди да поискате от Него“ (Матей 6:8).
Да не се страхуваме като езичниците
Иисус продължава да говори за нашите ежедневни страхове и притеснения, свързани с живота ни в този свят. „Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната и тялото – от облеклото?“ (Матей 6:25). Той води Своите последователи отвъд основното човешко съществуване, за което може да е загрижен естественият ум, особено когато храната, водата за пиене и облеклото са ограничени. Но ако познаваме Бог като Отец, знаем и как Той се грижи за Своето творение и още повече за тези, които са носители на Неговия образ.
Вижте птиците и как Той ги храни. Вижте лилиите и как Той ги облича. Не сте ли по-ценни за вашия Баща от птиците и безбройните лилии?
„И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем. Защото всичко това търсят езичниците и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Матей 6:31-32).
Езичниците търсят даровете на този свят, без дори за миг да погледнат към небето. Иисус призовава Своя народ, който познава Неговия Отец, да се издигне над нуждите на естествените хора и „преди всичко да търси Божието царство и Неговата правда“ (Матей 6:33), разчитайки на помощта и грижите на Своя Баща.
Да не бъдем водачи като езичниците
Накрая преминаваме към Матей, глава 20, където майката на Яков и Йоан моли Иисус синовете ѝ да седнат от дясната и от лявата Му страна в Царството. Това е много смело искане. Иисус отговаря, че не е Негово дело да решава (Матей 20:23), и продължава да посочва незрялата основа на нейния въпрос.
Такова искане се основава на езическата (или естествена) идея за лидерството като лична привилегия. Иисус призовава Своя народ към друго виждане за свръхестествено лидерство, което Той въплъщава и което сочи към кръста.
„А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват върху им. Между вас обаче няма да бъде тъй, но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина“ (Матей 20:25-28).
Естественото лидерство властва над хората, които са му поверени. Езическото лидерство използва властта без каквато и да е жертвеност. Но Иисус казва: „Нека не бъде така между вас“. Той лично проправя нов път и насърчава последователите Си да се присъединят. Той не използва Своите последователи за лична привилегия и лична изгода. Той не ги опустошава, за да напълни Себе Си. Напротив, в Своята пълнота Той се „опустошава“, без да се отказва от господството Си, в полза на Своите последователи. Той не се отказва от титлата Си, но я използва за благото на поверените Му, а не за Себе Си.
Надеждата на езичниците
Иисус насърчава Своите последователи да се различават от света, от неговите модели на мислене и от това, което е естествено. Той ни призовава да бъдем (под ръководството на евангелието и Неговия Дух) като нашият свръхестествен Отец в Небесата, Който ни обичаше дори когато бяхме врагове, Който чува молитвите на Своите деца, знае и се грижи за всяка нужда и упражнява власт с благодат и жертва, без доминиране или диктат.
Преобразяващата Божия благодат показва, че има голяма надежда за езичниците. Отрицателните препратки към езичниците в евангелията са превърнати в чудесна надежда за тях в книгата Деяния на апостолите, във великото „обръщение към езичниците“ (Деяния 13:46), и в Посланието към римляните. Нито един езичник, колкото и далече от Бога да е, не е извън обсега на Христос. Нашият Господ обича да изкупва начините, по които ние, евреи или езичници, се оказваме неспособни да обичаме, да се молим, да живеем и да ръководим както трябва.
Бог не се учудва, че трябва да бъдем наново, из основи научени и че често се връщаме към езическите си пътища.
И все пак на всяка крачка от нашето пътуване към вечната слава знанието за Него има решаващата роля.
Дейвид Матис
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
