Боя се аз, Христе, да тръгна сам!
Животът лес е страшен, неизброден!
И тъмни духове ни дебнат там!
И не един загивал е прободен
от вражи меч!… А пътя аз не знам.
Боя се, Господи, да тръгна сам.
А колко бях като дете щастлив!
Макар че пътят и тогаз бе труден,
за майка си се хващах доверчив.
И бях спокоен. И светът бе чуден!
Че мама бе за мене ангел жив.
О, колко бях като дете щастлив!
Сега съм сам. Черней пред мен лесът.
А трябва аз през него да премина!
О, тез тревоги ще ме подлудят!
Кой друм да хвана, за да не погина
от зверовете, в храстите що бдят?
Така съм сам… Черней пред мен лесът!
Иисусе благ, не ме оставяй Ти!
Като водач хвани ме за ръката!
Ти пътя знаеш! Твоят зрак пламти,
подобно на звезда във тъмнината.
Сърцето ми Те чака и трепти.
Спасителю, водач бъди ми Ти!
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2021 <<<
