Имах час при лекарката, която следеше развитието на бременността ми. За всяка жена очакването на дете е особено преживяване и аз не бях изключение. Всяко посещение ми носеше ту радост, ту тревога, ту недоумение. Така беше и този път. Очаквах резултатите от поредния анализ, когато в кабинета влезе една жена и седна зад мен. Медицинската сестра отиде да търси нейния картон, а лекарката, която явно си спомни жената и без картона, разгърна една дебела книга.
– Така, вие сте записана за четвъртък, 26 май, сутринта. Ще можете ли да дойдете?
Жената безмълвно кимна. Медицинската сестра сложи на масата картона й и лекарката продължи, докато проверяваше някакви изследвания:
– Противопоказания няма: анализите са добри, хемоглобинът е в норма. Срокът, разбира се, не е малък, вакуумът няма да помогне, но нищо, ще се справим. Ето ви направлението. Не закъснявайте: абортът е рутинна операция, ако закъснеете, няма да чакаме, ще вземем друга жена. Разбрахме ли се? Сега ще отидете със сестрата, тя ще оформи всичко, а аз ще се заема с бъдещата майка.
Жената стана и тръгна на някъде със сестрата, а аз седях като поразена от гръм. Абортът съвсем не е рядкост, знам, но да седя до бременна жена, която си записва час за убийството на своето дете, не ми се беше налагало. И двете носехме в себе си дете, и двете дойдохме при същата лекарка, само че едната – за да види как се развива нейното бебе, а другата – за да го убие. Искаше ми се да направя нещо, да променя ситуацията, но как? Изчаках жената и заедно с нея се качих в асансьора. Тя застана близо до вратата и виждах само гърба й. Асансьорът спря на първия етаж и тя се запъти към изхода. Помислих, че сега ще си отиде, а аз така и няма да направя нищо. Но на стълбището я настигнах, докоснах ръката й и почти прошепнах:
– Защо искате да направите аборт, нали бебето ви е живо и ще го боли?
Срещнах погледа на тъмните й очи. Беше на около тридесет. Разбрах, че тъй или иначе ще направи това, за което е дошла. Думите ми останаха толкова празни и ненужни, но вече не можех да отстъпя. Отвърна, без да спира:
– Върви си там, откъдето си дошла, и не се меси, не е твоя работа. Спасителка!
Това беше целият разговор. Стоях и гледах жената, която си отиваше и носеше в утробата си живо бебе. Все още живо…
Ежедневно в света се умъртвяват около 165 000 неродени деца. Това са само официалните данни, а колко са лекарите, които правят аборти нелегално? Това е необявената война срещу най-беззащитните и най-малките граждани на Земята. Ние можем да обясним тази война, някои я оправдават, но всички тези думи са безполезни и безсмислени. С какво можем да оправдаем майка, която убива тримесечния си син заради жилищен проблем? Такава постъпка шокира, но с какво се различава това бебе от другото, което все още е у майката и не е видяло слънцето? И двете са малки деца, които се нуждаят от майчина нежност и грижа. В книгата Псалтир Давид прославя Бога: « Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба… Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше» (Пс. 138:13-16, СИ; РИ – Пс. 139). Великият Бог, Който сътвори всичко, вижда детето още в майката, помага му да се развива, има план за него. Майката не вижда своето бебе и много лесно се решава да отиде при лекаря, който убива чудното Божие творение. Нима сме по-умни и по-далновидни от Бога? Възможно е родителите да имат много проблеми и бременността на майката да ги задълбочава, но проблемите не могат да се решават за сметка на нечий живот, още по-малко за сметка на детския живот. Бебето е беззащитно и невинно. Не прекъсвайте живота му заради своята несъстоятелност. Независимо от това, какво ви говорят лекари и приятелки, знайте, че във вас живее и се развива човек и, като прекъснете живота му, вие ставате убиец. Дори ако за бременността не знае никой освен вас, за Бог тя не е скрита. В книгата Притчи на Соломон е написано: « Господ мрази… ръце, които проливат невинна кръв» (Пр. 6:16-17). Има ли по невинна кръв, от тази на неродения младенец? Помислете за това, преди да оправдавате аборта. Хилари, съпругата на бившия американски призидент Клинтън, казва: «Всяка жена има права върху своя корем.» Тази фраза стана своеобразен девиз за привържениците на аборта. Да, има права, ако коремът й стремително расте заради изобилието от храна и недостига на движение. Но ако този корем, съгласно замисления от Бога план, стане убежище за един малък човек, да се разправиш с него означава да убиеш. Всъщност зад тези безобидни думи се крие ужасният смисъл на реалността в нашето време: “Всяка жена има право на убийство.” Звучи честно и откровено. Но коремът на бременната жена не е недоразумение, а велика тайна за началото на нов живот. Всеки един от нас някога е бил в това начало. Доктор Джером Ле Джун, френският професор по генетика, казва: “ Животът има много дълга история, но всеки живот има определено начало – момента на неговото зачатие.” Помислете за това, обърнете се към Бога, разкажете му тъжната си история, посветете Му своето малко дете и Той няма да ви остави в беда. Бог е по-силен от най-мрачните обстоятелства във вашия живот и Той знае за детето ви. Не причинявайте болка на вашето невинно бебе. Няма да станете по-щаслива, като го убиете. Няма да бъдат по-щасливи и другите ви деца, заради “благото” на които се отървавате от “излишната уста”. Няма причини, които могат да оправдаят убийството. Майка Тереза, основателката на Ордена на милосърдието, която е работила сред бедните в Индия, казва: “ Ако се съгласявате с това, че майката може да убие своето дете, как ще обясните на хората, че те не трябва да се убиват един друг?” Замислете се над тези думи: как ще обясните на поотрасналия си син или дъщеря, че не трябва да обиждат малките деца, че убийството е нещо страшно, ако вие самите заради тяхното “благо” безжалостно, жестоко и без да се замислите сте убивали малките им братя и сестри? Това не са сантиментални думи, които целят да предизвикат у някого жалост или негодувание. Това е истина, за която говори Библията. Това е престъпление, за което Бог ще търси отговорност у извършителите – и майките, и лекарите. В Библията пише: “Проклет да е, който взема подкуп, за да погуби душа и да пролее кръв невинна!” (Втор. 27:25). Нима тези думи не се отнасят за хората, които спокойно убиват невинни деца? В това участват жени, които не могат да бъдат наречени майки, и лекари, които са забравили истинското си призвание. Убийството си остава убийство, както и да го наричат.
В женската консултация влиза около 40-годишна жена, която води със себе си уплашената си дъщеря, навлязла в пубертета. Застават на опашката пред кабинета за аборти и притихват, докато чакат. По същото време работници от движението “Защита на живота в неговото начало” разказват на жените за вътрешноутробното развитие на бебето, за това, че сърцето му вече бие, че мозъкът му работи, че в него вече са заложени чертите на родителите му. Момичето слуша с широко отворени очи и се обръща към майка си: “Мамо, то е живо, хайде да си тръгваме.”
Но майката е неумолима, тя има много доводи да убие и нито един – да подари живот. Разговорът се прекъсва от лекаря: “Кой е следващият?” Майката хваща плачещето момиче за ръка и го помъква към кабинета. Това е цялото решение на проблема. Горката майка! Тя мисли, че по такъв начин спасява безпътната си дъщеря. Но спомнете си какво е писано: “Каквото посее човек, това и ще пожъне” (Гал. 6:7). Не бива да се чудим, че нашите деца ни мразят, че все повече затъваме в блатото на престъпността и беззаконието, щом самите ние сеем убийство на невинни. Нека спрем и се замислим какво всъщност е ценно – животът или временните удобства, които рано или късно ще изчезнат? Това, което е важно днес, след пет години ще стане ненужно, но няма как да се върне животът на детето, което сте принесли в жертва на обстоятелствата. То никога няма да ви прегърне, няма да притисне бузката си към вашата, само ще остави празнина в сърцето ви и кръв по ръцете ви. Помислете за непреходната ценност на живота, отхвърлете всички трудни обстоятелства и подарете живот на този, който надеждно се е подслонил под вашето сърце. Не разрушавайте неговия мир, не убивайте живота. И Бог няма да ви изостави. ]
