„Деца, последно време е“ – възкликва ап. Йоан (I Йоан 2:18). Когато четем неговото Послание, виждаме колко много неща иска да каже апостолът на Божите деца, сред които сме и ние. Наближава Второто пришествие на Иисус Христос и ние трябва да Го посрещнем достойно. Готвим ли се за това? Можем много и старателно да се подготвяме за някакво пътуване, за кандидатстване в учебно заведение, за бракосъчетание. Но подготвяме ли се също така сериозно и последователно за срещата с Христос?
Библията казва, че в последните времена хората ще бъдат морално разпуснати и духовно опустошени. Втората характеристика засяга и немалко християни, както е писано: „У мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12). Апостол Павел рисува доста печална картина: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото хората ще бъдат самолюбци…“ (II Тим. 3:1-2). Бог казва, че хората тогава ще обичат преди всичко себе си и ще се грижат най-вече за себе си. И днес целият свят, средствата за масова информация, рекламите, а и нашата греховна плът крещят: „Обичай себе си!“. Това изкушение не могат да избегнат и християните.
Преди много години, когато учех в Семинарията, заедно с моите колеги пристигнахме за есенната сесия. Времето беше студено. Когато се регистрирахме, ни казаха, че поради авария в тръбопровода са изключили за няколко дни парното и топлата вода. Разпределиха ни по стаите. Заедно с още трима братя влязохме в нашата студена стая и видяхме следната картина: едно от леглата беше под стар прозорец (с овехтяла дървена дограма и много процепи) до голям, леден чугунен радиатор. Останалите легла бяха разположени малко по-далече от ужасния прозорец и ледения радиатор. Настъпи мълчание. Всяко от четирите момчета си мислеше: „Само не това легло за мене“. След малко един от нас прошепна едва чуто:
Нека на братята да им бъде по-добре.
Той сложи нещата си на леглото до прозореца, а ние с братята въздъхнахме с облекчение и заехме останалите три легла.
Когато си лягахме, се облякохме максимално топло, но пак не можахме да заспим от студ. И внезапно чухме как в радиатора започна да шурти вода – бяха включили парното. Момчето до прозореца се притисна до топлия радиатор и заспа сладко, а ние още дълго тракахме със зъби. Сутринта ние тримата, недоспали, изморени, слушахме как бодрият ни брат, който постъпи според Божието слово, тихо прославя Бога с песни. После се молих и се разкайвах, че постъпих според принципа: „Обичай себе си“. На обед отидохме в столовата – на масите бяха сложени ябълки, за всеки по една. Аз избрах най-лошата и си помислих: „Нека по-хубавите да са за братята“.
Когато гледам себе си и света около мене, осъзнавам, че ап. Павел е бил прав. Господи, помогни ни да не бъдем като хората от последното време, за които пише апостолът, а да сме ново творение в Христос Иисус. Защото Той живее не според максимата: „Обичай себе си“, а според принципа: „Отречи се от себе си“.
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<
