Днес е много модерно да отричаш абсолютното добро и абсолютното зло и да твърдиш, че всичко е относително.
Спорът между привържениците на мнението за абсолютното добро и зло и онези, които смятат, че това са относителни понятия, е много стар, от векове, но днес имаме възможност да наблюдаваме неговата ескалация в обществото, особено при младежите и най-остро при студентите. Хората, които защитават относителността на доброто и злото, са повлияни от релативизма. В етиката релативизмът (от лат. relativus — относителен) е противоположен на абсолютизма. Според релативизма не съществуват абсолютно добро и абсолютно зло, всеки има своя мярка за едното и другото. Както казва античният философ Протогор: „Човекът е мярка за всички неща.“
Релативизмът е естествен резултат от хуманизма. Преди два века хуманистите създават програмата за възвеличаване на човека. Обществото я приема и тръгва по този път – започва да отхвърля Бога и да утвърждава човека. Когато определя кое е добро и кое – зло, човекът се опитва да заеме мястото на Бога, но не е съвсем свободен в своето „творчество“, тъй като в обществото има „някакво споразумение за това, какво е добро и какво е зло“, както пише К. С. Луис, с чиито разсъждения ще ви запознаем в този брой. У хората е вложен Законът на природата или Нравственият закон, който те избират да спазват или да нарушават.
Абсолютното добро е Богът на Библията, а абсолютното зло – Неговият противник сатана. „За да се разбере дали нещо е зло, или е добро, то трябва да се съпостави с абсолютното добро – Господ Бог“ – пише Емануил Иванов в статията си „За добро ли е всяко зло?“. А това „можем да направим, като се обърнем към Божието Словото, в което има отговор за всяко нещо дали е добро, или е зло“. Когато човек не иска да се съобразява с Божието Слово, а предпочита злото, може да стигне до трагедия като описаната в разказа на Богдан Иванов „Брат“.
Скептицизмът по отношение на доброто и злото всъщност има човешко лице – той позволява на човека да прави каквото иска, без да го измъчва чувство за вина. Като временна мярка това може да улесни живота, но в дългосрочен план само го усложнява. Абсолютността на доброто и злото не се променя заради възприетите от нас понятийни схеми и някога ще се наложи да застанем лице в лице със Съдията, Който не мисли да се съобразява с тях. Може би е време да направим преоценка и да признаем честно черното за черно, а бялото – за бяло.
