Подготвя се заснемането на 10-сезонен сериал върху книгите за Хари Потър – вълнуваща новина за хиляди деца и тийнейджъри по света и у нас! Колко ли от тях възприемат себе си като християни? А грях ли е да се гледат филми за момчето магьосник, или да се четат едноименните романи на Дж. К. Роулинг?
В САЩ книгите се популяризират от „Сколастик Корпорейшън“ – компания, която публикува и разпространява книги и образователни материали за училища, учители и родители и придава допълнителна „образователна“ стойност на поредицата. В България откъс от „Хари Потър и стаята на тайните“ присъства в читанката на издателство „Просвета“ и се изучава в четвърти клас. Така родителите са подведени да смятат, че това е поредица от ценни романи, които стимулират използването на въображението и карат децата да се наслаждават на четенето. За много от тях не е безразлично какво четат или гледат децата им, но авторитетът на споменатите издателства им е достатъчен, за да купят книгата. Без да осъзнават, че подобно четиво не е безобидна измислица, а врата към окултното.
Наскоро чух мнението, че в романите за момчето магьосник присъстват християнски мотиви. Това твърдение не може да бъде по-далече от истината. Ако целенасочено търсим, бихме могли да открием символика, която да се интерпретира по някакъв силно либерален християнски начин. Например прозвището на Хари Потър – „момчето, което оживя“, както е озаглавена първата глава от първия роман, напомня на някои за Иисус. Както Ирод е искал смъртта на нашия Господ още когато е бил невръстно Дете, така и злият магьосник Волдемор се е опитал да убие Хари като бебе, но той е спасен от любовта на своята майка. Съпоставката продължава с кръстната смърт на Иисус Христос, благодарение на която злото е победено окончателно, и унищожаването на Волдемор чрез смъртта на Потър в последния роман. Не бива да забравяме обаче, че същите тези алегории имат окултно и езическо значение. Не е допустимо да интерпретираме текстовете от позицията на въпроса: „Какво е искал да каже авторът?“, при положение че писателката Дж. К. Роулинг е наш съвременник и има достатъчно интервюта, в които обяснява именно езическия, а не християнския произход на тези образи. Така по никакъв начин не можем да твърдим, че романите в поредицата за Хари Потър са християнски. Всъщност е тъкмо обратното!
„Хари Потър“ – поредния роман, в който доброто триумфира над злото?
Нека се замислим какъв е централният конфликт в книгите. Той е между „добрата“ магия, която Хари и приятелите му използват, и „злата“ магия, срещу която се борят. Единственият начин за борба със злото, единственият шанс то да бъде победено не е чрез силата на Бога, а чрез „добра“ магия. Това остава в съзнанието на децата – магията сама по себе си е неутрална. Сатанинският й произход е добре скрит, а изучаването на окултизма изглежда увлекателно и вълнуващо. Нещо повече, в книгите за Хари Потър има много унизително отношение към всеки, който не практикува магия. Хората, които не са магьосници, са наричани „мъгъли“ и на тях се гледа с пренебрежение. Те са ограничени невежи в най-добрия случай и злобни подлеци в по-лошия. Хари няма никакво желание да прости на мъгълските си роднини – вместо това той си представя как им отмъщава и възприема себе си и приятелите си като нещо повече от тях. Разликата с една класическа приказка като „Снежанка“ например е повече от очевидна. Персонажът, който се занимава с магьосничество там, е Злата царица, което ясно подчертава, че магията е нещо зло. В класическия наратив лошите действия се извършват от лоши герои и се осъждат, като обикновено следва наказание. В историите на Дж. К. Роулинг обаче лошото поведение, като непокорство, липса на уважение, морален релативизъм и най-вече окултни практики, изглежда забавно. Вместо да получат наказание за тези действия, героите в книгите са поощрявани. Но в Библията обаче имаме ясни предупреждения срещу магьосничеството и окултното.
Във Второзаконие 18:10-12 се казва: „Да не се намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, окултист, гадател, магьосник, омайник, нито който извиква духове, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господ и тъкмо поради тези гнусотии Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе“.
Във II Летописи 33:6 четем, че цар Манасия „прекарваше през огъня синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и омагьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници. Той извърши много зло пред очите на Господ, за да Го разгневи“.
Тези два пасажа недвусмислено показват, че всякакъв вид окултизъм – заклинания, наричания, гадания, астрология и спиритически сеанси – са зло в очите на Господ. Няма „бяла“ и „черна“ магия, няма „добро“ и „зло“ заклинание. Източник на всичко това е демоничния свят и гневът на Бога е върху всеки, който го върши.
Предразполагащ пример за подражание
Нашите деца са изправени пред сериозна опасност, която за съжаление наблюдаваме не само при „Хари Потър“. Медиите постоянно разширяват границите за възприемането на паранормалното. Така съдържанието, насочено към децата, става антихристиянско, мрачно, зловещо и изпълнено с окултни образи.
Ще дам пример с друг известен магьосник – известния „вълшебник от Оз“. В романа на Лиман Франк Баум малката Дороти иска да се махне от своя сив роден град и да заживее на друго, по-привлекателно място. И тя действително се озовава в една приказна страна, но липсата на родния кът я прави нещастна. Главният герой, с който обикновено се идентифицира читателят, е Дороти – дете, което попада в измислен свят с говорещи дървета и летящи маймуни. Накрая обаче се оказва, че Оз не е никакъв вълшебник, и макар историята да включва двубой между добра и зла вещица, читателят няма основание да смята, че Дороти ще бъде обучена да прави магии. Тя самата няма това желание, а просто иска да се прибере в Канзас.
„Хари Потър“, от друга страна, ни запознава с едно съвременно момче, с което е лесно да се отъждествиш и което се обучава да стане магьосник. Героят, заедно с читателя, опознава с възхищение вълшебния свят на магьосничеството и окултизма. За разлика от Дороти, той не иска да се върне в обикновената реалност, а приема света на магията за своя нова родина. Както самият Хари Потър, така и младите читатели са очаровани от непознатия и вълнуващ свят на магията и ако досега са се страхували от нея, заклинанията и отварите вече изглеждат „готини“.
Първата ми среща с Хари Потър беше, след като завърших втори клас. Баща ми ми подари първите три тома. Вече бях във ваканция и за по-малко от седмица ги прочетох. Въображаемият свят на Хари Потър беше изключително завладяващ за мене със своите магически огледала, вълшебни пръчици, фантастични животни, летящи метли и скрити проходи. Спомням си как се нареждах до възрастните, когато чуех по новините, че поредният том вече е преведен на български. Хари бързо стана моят любим герой – нямаше как да не му симпатизирам, след като знаех трагичната му история, бяхме на една възраст и аз също като него чувствах, че „не се вписвам“ сред връстниците си. Помня как с някои от съучениците ми размахвахме вместо вълшебни пръчки 30-сантиметровите линии, които използвахме по математика, и обикаляхме училището, като разигравахме сюжета на книгите. Изглеждаше толкова забавно! Сега осъзнавам опасностите от тези игри и благодаря на Бога, че спрях до там. Защото има истинска магия, която истински деца наистина могат да копират. И това е проблемът.
Споделям тези спомени, защото ние, хората, сме склонни да подражаваме на своите герои. Танцът на Уензди Адамс от едноименния филм стана интернет сензация и хора от всякакви възрасти и всички кътчета по света го имитират, като качват свои версии в интернет пространството. Освен на танца, чиито движения напомнят поведението на човек, обладан от демон, зрителите на сериала стават свидетели на вещерство, заклинания и даже спиритически сеанс. Децата са предразположени много повече да копират поведение, особено ако го смятат за „готино“. Един от многобройните примери за подражанието на Хари Потър е главоломният скок на регистрации в пансиони в Англия от началото на века – само защото Хари ходи в пансион. Но ако едно дете толкова иска да прилича на него, ще спре ли до записването си в пансион?
Тук идваме до поредната опасност, която хитро и незабележимо е скрита в поредицата – отражението на реалността. Магьосническият свят е въображаем, но същевременно изглежда близък и познат на читателя. Заклинанията и магиите в книгите не са истински, но в реалния свят има магьосничество, подкрепено от истинска демонична сила. Има истински вещици и магьосници, които използват популярността на Хари Потър, за да привлекат децата към окултизма в реалния свят. Нищо неподозиращите любопитни читатели, които искат да научат повече за магьосническия свят, могат да последват препратките към астрологията, ясновидството и нумерологията в книгите за Хари Потър и лесно да намерят окултни книги, уебсайтове и чат стаи. Не отнема много време да отидат до книжарница или библиотека и да се сдобият с такива книги, а още по-малко време е нужно, за да потърсят информация в интернет. Така „Хари Потър“ се оказва реклама за истински ръководства при изучаване и практикуване на магия, без читателите да осъзнават демоничната реалност зад всичко това.
Много от децата са очаровани от окултизма, защото имат дълбок духовен глад, който копнеят да бъде задоволен. Те отчаяно търсят промяна в живота си и се вкопчват в онова, което виждат – окултна медийна мания, далеч надхвърляща поредицата за Хари Потър. Защото ако момчетата се отъждествяват с момчето магьосник, момичетата също имат свои магически примери: от анимациите „Уинкс“ и „Уич“, както и новото поколение принцеси на „Дисни“ – Рапунцел и Елза, които също притежават магически сили. Филмът за Елза – „Замръзналото кралство“ – е първата анимация на „Дисни“, която обръща класическия наратив на приказката за Снежната кралица с главата надолу и превръща антагониста (злодея) в протагонист (главен герой).
Подмяна на роли, представи и ценности в съвременния свят
Още през деветдесетте години се появиха телевизионни сериали като „Бъфи, убийцата на вампири“ и „Чародейки“, следвани от „Свръхестествено“ и „Шепот от отвъдното“, които представят демоните, вещерството и общуването с мъртвите по положителен и вълнуващ начин. В същото време излиза от печат и определяната за революционна трилогия „Тъмните му материи“ на Филип Пулман. Този автор откровено богохулства в друга своя книга, където герои са двама братя – Иисус и Христос. В края на десетилетието се излъчва и първият епизод за „джобните чудовища“, по-известни като „Покемон“. Тази вълна продължава до ден днешен със сериалите „Луцифер“, „Мрак“ и „Вещерът“, чиито заглавия са достатъчно красноречиви. Пълнометражните анимации „Тайната на Коко“, „Напред“ и „Моана“ показват ярки и важни за сюжета разговори на деца с мъртъвци. Самите актьори понякога преминават тази граница в реалния живот: подготвя се реалити предаване за изучаване на вещерство и спиритически сеанси – „Сезонът на вещицата“ – с участието на любимата на много тийнейджъри актриса Ванеса Хъджинс. Демоничната играчка – Хъги Уъги – пък от миналата година залива с присъствието си детските магазини и интернет пространството.
Цялата тази медийна и културна кампания е насочена към малки деца, които нямат изграден светоглед. Холивуд се цели в децата, защото там могат да се правят много пари, казват икономистите. И наистина, ликът на Хари Потър е на плажни хавлии, чорапи и чаши, играчки с всякакви размери (дори в шоколадови яйца), в десетки компютърни и настолни игри.
Като родители християни трябва да знаем, че залогът е много по-голям от това, да ни олекне джобът, и той е да загубим душите на децата си. Зад цялата тази вълна стои духът на антихриста. Апостол Йоан пише в своето Първо послание: „Всеки дух, който не изповядва, че Иисус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че идва, и сега е вече в света“ (I Йоан 4:3).
В нито един от медийните продукти, които изброихме, не се споменава и дума за истинския Спасител на целия свят – Иисус Христос. Духът на този свят, както го нарича ап. Павел в I Коринтяни 2:12, е дух на бунта и на подмяната, която постепенно и неусетно вече се случва. Нека хвърлим един по-обобщаващ поглед върху протагонистите. Ако преди главните герои бяха предимно алтруисти, изпълнени с добродетели като почтеност, честност, смелост, доблест и прошка, сега те са по-скоро антигерои, които могат да свършат и нещо добро, но от егоистични подбуди. Те често размиват границата между добро и зло, допустимо и недопустимо.
Мегакомпанията „Дисни“ започна поредица от филми, в които главни герои са злодеите от добре познати анимации. Малифисент от „Господарката на злото“ и Круела де Вил са представени не като зли, а просто като неразбрани. Интересно е, че „Дисни“ са избрали именно тези два персонажа, които носят злото в себе си (и в името си) и ги рисуват по човечен и дори трагичен начин, така че зрителите да им симпатизират. Малифисент например се оказва подведена влюбена девойка, а крал Стефан се превръща в злодей. Такава промяна на архетипните представи – мъжът, бащата, царят (изначално любещ) да се възприема като потисник, е заложена и в Истанбулската конвенция, в която мъжът по подразбиране е насилник – към жените, децата, и различните като цяло. Това е целта на цялото движение и този дух на времето – да покаже злото като добро, а доброто като зло…
Но „горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които смятат тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина; които смятат горчивото за сладко, а сладкото за горчиво! Горко на онези, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си!“ (Ис. 5:20-21).
Алтернативата
Категорично мога да кажа, че няма филм или сериал, който да е направен просто за забавление и да е станал популярен. Зад сюжета винаги има някаква идея, тема – едно цялостно, недоловимо на пръв поглед послание. Целта неизменно е зрителят да съпреживее нещо и да се промени. Има, разбира се, филми, които не успяват в това – обикновено те са летните екшън ленти с познат до болка сюжет, които забравяме още на изхода на киното. В случая с Хари Потър не е така. След повече от 25 години той продължава да набира популярност и деца и възрастни все така се вълнуват от неговия свят.
Независимо дали става дума за него, Покемон, Уензди Адамс или каквато и да е следващата медийна мания, като родители трябва да бъдем нащрек за онези неща, които пленяват въображението на нашите деца. На практика не можем да ги обречем на аскетизъм – изпадането в такава крайност би довело до обратен ефект. Но можем да дадем всичко от себе си, за да ги защитим от негативното влияние във всяка медийна среда, като им покажем логично и библейски обосновано защо има антихристиянски елементи в определени книги и филми, и ги научим да разпознават привлекателно опакованите измами на „Холивуд“. Често дори от амвона чуваме какъв трябва да бъде християнинът, но как практически да живееш с Бога – недостатъчно. Ако Библията е авторитет в нашия живот и децата знаят точно какво се казва там, ще разберат, че това не са правилата само на татко и мама, а са Божите правила!
Приятелството и силата, които Хари Потър намира в училището за магьосничество, са фалшиви. Но има истинска сила и истинско общение, които могат да се намерят в Бога. Много по-ценно от забраната да вършат това или онова би било да научим децата си да живеят с Христос!
Габриел Стойчев
бакалавър по кино и телевизионна режисура
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2022 <<<
