
Вернер Гит / Werner Gitt
Учен информатик, директор и пенсиониран професор, доктор на техническите науки, Вернер Гит / Werner_Gitt (от Брауншвайг, Германия) е убеден, че всички твърдения в Библията са истинни и достоверни. В своите книги той често разглежда чудесата на творението от естественонаучна гледна точка.
С Вернер Гит разговаря пастир д-р Йоахим Кохловиус.:
ЙK: Своя сайт wernergitt.de сте озаглавили „От размишления към вяра“. Какво имате предвид? Възможно ли е да се стигне до Бога чрез размишления?
ВГ: Напредъкът в науката и технологиите през последните 50 години накара хората да вярват твърде сляпо в науката. Ще споменем само полета до Луната, секвенирането на човешкия геном и стремителния прогрес при компютърните технологии. Под влиянието на тези събития и процеси простите библейски истини излизат отвъд границите на човешкото разбиране. Апостол Павел казва: „Защото юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост“ (I Кор. 1:22). Ако говорим за сегашната ситуация, можем да добавим: търсят научна достоверност. На защитника на теорията за еволюцията трябва да отговорим с научни аргументи. Като докажем грешката на еволюционизма, ще премахнем голямо препятствие по пътя към Бога. И човек вече няма да има обективни причини да си затваря ушите, когато слуша благовестието.
ЙК: Когато анализираш естественонаучните факти, представени във Вашата книга „Този удивителен свят – човекът“, не спираш да се удивляваш. Много интересни са твърденията във втората част на книгата, където се разглежда същността на човека. Какво е специфичното за библейската антропология, учението за човека?
ВГ: Светската антропология се основава на материализма и следователно – на еволюционизма. Според тази концепция човек се състои единствено от материя и животът е просто състояние на материята. Той може да се обясни от гледната точка на физиката и химията (както твърди Манфред Айген). Но при такова свеждане на реалността до изключително физически явления не остава място за продължаване на живота след смъртта. Човекът е сведен до биологична машина и неговият абсолютен край се ознаменува със смъртта на организма. С други думи, ценността на човешкия живот се приравнява с приноса му към еволюционния прогрес.
Библейската антропология разглежда този въпрос съвсем различно. Според нея Богът на Библията е Авторът, Създателят на човека. Бог вдъхва у човека жизнено дихание, така че у него има нематериален компонент – душата му. И тъй като Божието дихание е вечно, ние сме сътворени като вечни създания. Следователно физическата смърт не е край, а – началото на вечния живот. Според библейската представа за човека Грехопадението го отпраща в бездната на смъртта. Чрез делото на Иисус Христос на кръста ние получаваме спасение и придобиваме вечно небесно гражданство. Бог описва нашата ценност в книгата на пророк Исая: „Ще бъдеш венец на слава в Господната ръка и царска корона върху дланта на твоя Бог“ (Ис. 62:3).
ЙК: Вие разглеждате подробно въпросите за животинския свят. Да си спомним например Вашата книга „Ако животните можеха да говорят“. Защо един компютърен специалист се интересува от тази тема?
ВГ: Когато правех първите си стъпки във вярата, въпросът за сътворението на света беше най-голямото предизвикателство за мене. Затова се интересувах от всички подробности, които особено ярко свидетелстват за гениалността и богатата изобретателност на Създателя. При такова невероятно множество от животински видове има огромно разнообразие от концепции, които не могат да не предизвикат възхищение у инженера и компютърния специалист. Практически нито една от всички идеи, въплътени във Вселената, не може да бъде копирана. Вземете например понятието „яйце“. Това е нещо неподражаемо. Промишлеността е принудена да изгражда всеки дизелов двигател поотделно. Ако Създателят реши да построи двигатели, Той би направил един-единствен екземпляр и би му дал способността да снася „дизелови яйца“. Имаше и много други неща, които ме караха да изпадам във възторг. Например точното изчисление на енергията по време на полета на птицата американска булка от Аляска до Хавай; високата биолуминесцентна светлинна мощност; способността на кашалота да изплува бързо от дълбочина 3000 метра, без да страда от болестта на водолазите.
ЙK: Вашата нова книга „Информацията – ключът към живота“ има за цел „да помогне за преодоляване на насилственото мислене от страна на методическия атеизъм в естествените науки“. За учени като Исак Нютон космосът е бил недвусмислено свидетелство за Божията мъдрост. Защо победното шествие на атеизма намира място именно в природните науки, където учените всекидневно се сблъскват с творческия ум на Бога?
ВГ: Значителният научен напредък в областта на неживата природа оказва много силно въздействие върху дисциплини, свързани с въпросите относно живота (като биология, физиология). Успехите в областта на физиката позволяват да се мисли, че животът също може и трябва да бъде обяснен по изключително механистичен начин. Като резултат в средата на XIX век процъфтява редукционисткият материализъм, който предполага, че причините и следствията са преди всичко физически явления. Емил Дюбоа-Реймон (1818 – 1898) и Херман Хелмхолц (1821 – 1894) са видни представители на тази теория. Хелмхолц обобщава: „Крайната цел на естествените науки е да изучават движенията, които лежат в основата на всички видове изменения, и причините, които ги предизвикват. За да се постигне тази цел, е нужно да се прибегне до механиката“. Това изискване е било възприето от много биолози тогава. Ернст Хекел (1834 – 1919) настоява науката за организмите да бъде „издигната“ до нивото на неорганичните науки „чрез механико-причинна обосновка“.
Така биологичните науки започват доста рано да се развиват в грешна посока. Според тях нематериалното по принцип не съществува. И не е изненадващо, че по целия свят вече се формират материалистически идеологии като фашизма, хуманизма, атеизма, различните форми на комунизма (марксизма-ленинизма, сталинизма, маоизма). А Чарлс Дарвин (1809 – 1882) обяснява еволюцията на живите същества чрез механизма на естествения отбор, като по този начин подкрепя материалистичния подход в биологията.
ЙK: В своя сайт предлагате 12 брошури на повече от 70 езика. Защо се занимавате с издаване на брошури? Търсят ли ги все още хората?
ВГ: В съвременното общество, преситено с информация, малцина четат дебели книги. От опит мога да кажа, че добре оформените брошури отговарят напълно на изискванията на обществото, в което живеем. В прекалено малка брошура е невъзможно да се изложи достатъчно ясно благовестието. Най-добрият вариант се оказва брошура от 8 – 10 страници във формат 21×10 см. В нея могат да се разгледат подробно въпроси като: „Кой е Създателят?“ или „Как да попадна на небето?“. Подобни брошури се четат бързо, могат лесно да се разпространяват (например да се подаряват на рецепционисти в хотел, на клиенти в магазин или на пощальони), а също така да се изпращат по пощата в обикновен плик за писма. Ние следваме тази концепция от 2003 г. Търсенето на такива брошури не спира. През януари 2016 г. бяха изпратени около 850 000 копия. Общият тираж на 12 различни брошури на немски и други езици е около 12 милиона.
А как започна всичко това? Веднъж един от сътрудниците на мисионерската организация „Брудерханд“ ме помоли да напиша брошура, но отказах с аргумента: „Аз пиша книги, имам много ангажименти…“. По-късно отново се обърнаха към мене със същата молба и аз отново, без да се колебая, отказах. След третата покана приех с условието, че ще напиша една-единствена брошура. И се замислих: коя е най-най-важната тема? Избрах въпроса: „Как да попадна на небето?“. Първият тираж беше разпродаден моментално и се наложи да се прави допечатка. Скоро и вторият тираж, и изданието на руски се свършиха. Пастир Хайнрих Кемнер (1903 – 1993) обичаше да цитира фразата: „Ние не подбуждаме – нас ни подбуждат!“. Разбрах, че очевидно Бог ме „подбуди“ към това служение.
ЙK: Има много християни, които, след като се примирят с теорията за еволюцията, стигат до заключението, че Бог е създавал и създава чрез еволюционни процеси. Дали т. нар. теистичен еволюционизъм представлява опасност за християнската вяра и за личния духовен живот на християнина?
ВГ: Аз отхвърлям системата от възгледи на „теистичния еволюционизъм“, защото тя не съответства на библейския мироглед и буквално обръща благовестието с главата надолу. Според Библията Бог чрез Своето всемогъщество и мъдрост е създал едно прекрасно, т.е. завършено, съвършено творение. След това в този свят влиза грехът и следствието от него е смъртта. Тъй като сме били обречени да умрем, Иисус идва в света, за да ни изкупи и да ни даде вечен живот. В еволюционизма смъртта има съвсем друга функция: тя е необходим и постоянен спътник в процеса на по-нататъшното развитие. Противоречието с Библията е очевидно.
Ако допуснем, че теистичната еволюция е вярна, ще излезе, че Бог се възползва от врага – смъртта, за да създаде живот. А това от библейска гледна точка е абсурдна, антибожествена идея. Тези еволюционисти пренасят появата на смъртта в периода преди грехопадението, като по този начин обезсилват благовестието и го лишават от всякакъв смисъл. Освен това трябва да имаме предвид следното: археологическите находки свидетелстват за смърт, страдания, масови кръвопролития. Ако те не са възникнали в резултат на катастрофални събития, по-специално вследствие на Всемирния потоп, а са се образували в продължение на милиони години, тогава според теистичните еволюционисти смъртта трябва да е съществувала преди грехопадението. В разговор с привърженици на тази теория се забелязва, че те не приемат сериозно много пасажи от Писанието, преиначават смисъла им или дори ги обявяват за недействителни. Компромисът с еволюционизма означава отказ от основополагащите библейски истини.
ЙК: Вашите книги „Чудесата и чудесното“ и „Намерилите съкровище“ съдържат много свидетелства. Например една жена от Австралия разказва, че след като е повярвала в теорията за еволюцията, се е отдалечила от християнската вяра. Често ли се случва това?
ВГ: Всъщност то е логичното следствие! Човек, който възприема еволюционизма, вече не може да следва библейския принцип, изразен от ап. Павел: „Вярвам на всичко, което е написано в Закона и в Пророците“ (Деян. 24:14). Въз основа на многобройни разговори с хора мога да кажа, че те отначало започват да отхвърлят библейската история за сътворението на света, спират да вярват във факта, че „в шест дни Господ създаде небето и земята, морето и всичко, което е в тях“ (Изх. 20:11). Ако пренебрегвате тази основа, ще мине малко време и подобно на плочките в доминото, за Вас ще се сринат и другите основи на Библията. Според мене по такъв начин се нанася голяма вреда на учениците, защото в училищата еволюцията се представя като единственото вярно учение за произхода на света. В резултат на това още на млади години се унищожава дарбата, дадена от Създателя на всеки човек – да познае ясно Бога „чрез разглеждане на творението“ (вж. Римл. 1:20).
ЙК: Последен въпрос: кое събитие по време на Вашите многобройни благовестителски пътувания и лекции Ви е направило най-силно впечатление?
ВГ: Никога няма да забравя една лекция в препълнена аудитория на Карагандинския университет в Казахстан, където имаше казахи, киргизи, татари, узбеки и руснаци. Във втората част от лекцията на тема: „Защо съществуват звездите?“ започнах да говоря за Този, Който ги е сътворил – Иисус Христос. Създателят е и наш Спасител, Който прощава греховете ни. Тогава попитах: „Кой иска да приеме лично вестта за Иисус Христос? Кой иска да получи спасение от Иисус?“. Не можех да повярвам на очите си: толкова много хора се изправиха! Раздадоха им евангелизационни книги и Библии. Когато се връщам у дома от подобни пътувания, често си мисля: „Интересно, как ще подейства чутото слово в сърцата на хората след лекцията? Дали всичко ще изчезне бързо, или ще донесе трайни добри плодове?“.
Две години по-късно отново посетихме Караганда. Професор Павел Куликов ни поздрави в същия университет и ни представи като гости от Германия. Докато слушах неговата встъпителна реч, не можех да повярвам на ушите си:
„Поздравявам немския учен, професор Вернер Гит… Преди две години той беше тук и изнесе лекция. Тогава седях сред студентите. В този ден в аудиторията се случи нещо удивително: ораторът учтиво, но категорично призова слушателите да направят избор в полза на Иисус Христос. Много студенти се изправиха, за да потвърдят, че приемат Христос като свой Спасител. Станах и аз – аз също избрах Иисус“. Той продължи, като се обърна към студентите: „Вие ме познавате. Дълги години преподавах научен атеизъм в този университет. Но станах християнин. Днес е Вашият шанс да направите избор. Възползвайте се от това!“.
Този човек като убеден атеист години наред е убеждавал студентите, че няма Бог, и им е представял научни аргументи за това. Но Бог го е победил. След разпадането на Съветския съюз предметът Научен атеизъм е премахнат. Вместо това е въведена дисциплината История на атеизма и религиите. По този нов предмет не е имало материали, така че за лекциите той е използвал моята книга „А другите религии?“, излязла и в превод на руски. Сега бившият професор по атеизъм разказвал на лекциите си за своята вяра в Бога. Какво преображение! По-късно той организира в Казахстан радиомисия, за да благовества на своите сънародници на техния роден език.
интервюто проведе пастир д-р Йоаким Кохловиус
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<