Блез Паскал (1623 – 1662) бил удивителен математик, физик, изобретател и не само. Той бил дълбоко вярващ човек с изключителен талант за писане. Паскал е роден в град Клермон (Централна Франция). Признат е за голямо светило в историята на човечеството.
Блез бил истински вундеркинд. Като дете, без да знае геометрични термини, той доказва самостоятелно теоремата на Евклид. По-късно, благодарение на изключителните си познания, заедно със свои приятели Паскал полага основата за теорията на вероятностите.
Когато вижда как баща му, данъчен служител, губи много време за безкрайни изчисления, Блез разработва първата сметачна машина. Устройството действа с помощта на въртящи се колела и е една от първите стъпки по пътя към съвременните компютри.
Паскал прави и много други открития и съставя важни теореми. През 1654 г. той приема вярата в Иисус Христос. По-късно пише съчинение в защита на християнската вяра. За съжаление то остава недовършено, тъй като ученият умира на 39 години.
В автобиографичната книга на известния хирург д-р Виго Олсен и съпругата му Джоан „Можем ли да избягаме от Бога?“ се разказва за знаменития математик Блез Паскал. Д-р Олсен и съпругата му с всички сили се противопоставят на християнската вяра на родителите си. Те събират аргументи срещу вярата, след предполагаемите естественонаучни противоречия, съдържащи се в Библията. И като резултат постепенно, стъпка по стъпка, се оказват въвлечени в едно необикновено приключение. Докато четат и анализират Библията, двамата придобиват жива вяра в Иисус Христос. И важна роля за тази промяна изиграва Паскаловата теория на вероятностите, която тук ще наричаме „облога на Паскал“.
Д-р Олсен пише: „Известният френски учен и математик Блез Паскал някога е размишлявал също толкова внимателно над въпроса, с който ние се сблъскваме днес. Той стига до заключението, че всеки здравомислещ човек трябва да приеме Иисус Христос дори ако шансовете християнското учение да е вярно са петдесет на петдесет.
Неговите доводи са следните:
- В играта, която наричаме „живот“, всеки човек трябва да направи залог: да заложи или на факта, че християнското учение е вярно, или на твърдението, че не е вярно. Ако не направи такъв залог, той автоматично залага на убеждението, че християнското учение е погрешно.
- Да предположим, че човек избере християнската вяра. Ако предположението му е вярно, той печели всичко. Ако е погрешно, нищо не губи.
- Да приемем, че човек се обзалага, че християнското учение е погрешно. Ако предположението му е вярно, той не печели нищо. Но ако греши, тогава губи всичко и ще прекара вечността в ада.
Като бивш комарджия много добре разбирах довода на Паскал. Казах на съпругата си: „Паскал основава своя аргумент върху факта, че вероятността християнската вяра да е истина е само петдесет на петдесет, без да се вземат предвид многобройните доказателства за достоверността на християнското учение“. По-късно открихме, че Блез Паскал споменава и търсенето на доказателства.
Според принципа на вероятността човек трябва да работи и да търси истината. Защото, ако той умре, без през живота си да се е поклонил на Бога Творец, го очаква вечна гибел. Безгрижният човек казва: „Ако Бог искаше да Му се поклоня, щеше да ми изяви волята Си, като ми даде някакви знаци“. Но в края на краищата Бог вече е дал тези знамения, само че хората не им обръщат внимание.
По това време ми се разкриха много неща относно вярата. Видях, че милиони хора, които се наричат християни, всъщност не са истински християни, тъй като тяхната вяра се е притъпила и е отслабнала. Вярата вече не прониква в цялото им същество.
„Нека си представим – казах на моята съпруга Джоан, – че двама пациенти страдат от една и съща смъртоносна болест. И двамата ме смятат за опитен лекар. Те вярват в обективността на моята диагноза, вярват, че инжекцията, която съм им предписал, ще ги спаси от смърт. Единият позволява да бъде инжектиран и остава жив. Другият, въпреки че се доверява на моя опит, ужасно се страхува от инжекции и отказва лечение. Той умира. Каква е разликата?“
И двамата пациенти имат вяра – вярват в целебната сила на медицината. Но вярата, която не ни завладява напълно, не е достатъчна. Човек, чиято вяра е безразлична, стерилна, вяра на разума, недокосваща сърцето, никога не може да преживее спасението или чудото на новораждането. За да се наслади на всички предимства на вярата, човек трябва да приеме Божия Син Иисус Христос като личен Спасител на своята душа.
Иисус казва: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отец освен чрез Мене“ (Йоан 14:6); „ Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Йоан 11:25-26).
Като прави тази стъпка, вярващият получава пет основни божествени дарове, към които се стремят и за които жадуват повечето хора:
- прошка на греховете;
- божествено вътрешно новораждане;
- правилни взаимоотношения с Бога;
- приемане от любещия Бог;
- спасение от ада.
Но това не е всичко. В допълнение към тези пет основни дара живият Бог е приготвил поне още пет за онези, които вярват в Него:
- вечно щастие след смъртта;
- нов вътрешен живот – вечен живот, който започва сега;
- променен живот с напълно различни желания и цели;
- Приятел и Наставник, който живее в нас – Божият Дух;
- нова вътрешна сила, с която можем да побеждаваме злото, да водим благочестив живот, да обичаме нашите ближни и да им помагаме.
Това невероятно откритие (че можем да получим толкова прекрасни дарове и дори да избегнем вечността в ада) ни помогна да видим по-ясно сериозността на избора, който трябваше да направим. Какъв конфликт! Можеш да спечелиш толкова много или толкова много да изгубиш!“.
сп. „Вера и жизнь“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<
