Какво е любовта?
Животът на човека без любов е празен, безвкусен, безжизнен. Любовта е най-голямата радост за човешкото същество – тя идва от срещата, единението и общуването с други хора. Човек може да се радва, като гледа изгряващото слънце, цветето, което разцъфва, прекрасния пейзаж. Но далеч не винаги се радваме, когато гледаме един към друг. Сутрин, когато пътуваме за работа, често гледаме сънено, мрачно, иска ни се тълпата около нас да изчезне някъде. Това е противоположността на любовта и да живееш така е отвратително.
Нашият Създател, Който иска да свърже хората, ни е надарил с различни форми на любов. В гръцкия език има много думи за любовта.
Омразата е отблъскване, любовта е единство. За да се създаде бъдещото човечество, в което всички ще са отворени един за друг, което ще бъде новият Адам, ново духовно единство, нужно е да действат някакви тайни пружини, могъщи сили.
Обърнете внимание! За да съществува материята, Бог е вложил в нея такива могъщи сили, че, ако ги освободим, настъпва унищожителен взрив, термоядрен взрив.Ето каква сила е заключена в атома. Но такава сила е и любовта – майчината любов, любовта между мъжа и жената, роднинската любов, християнската любов, която прегръща всички. Тя започва от най-обикновените чувства, но на най-високото ниво това е песента на сърцето, което е отворено за други хора, което е излязло от затвора на своята себичност, затвореност, изолираност, самота. Самотата е смърт, откритостта на сърцето е изпълнение на Христовата заповед: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва” (Марк 8:34). Да се научиш да обичаш човека, значи да постигнеш тайната на живота, основната му тайна.
Питирим Сорокин, бележит руски мислител и социолог, казва, че нашите общества, които се грижат за произвеждането на различни видове енергия, преди всичко трябва да се погрижат за най-важната енергия на човечеството – енергията на любовта. Когато тя изобилства, човечеството ще се развива по друг начин. Енергията на любовта сега е в тежък дефицит. Бушуват центробежните сили, които сеят ненавист. А ние сме един организъм и във физически, и в духовен смисъл. И когато човек се храни с омраза, той взривява отвътре този единен организъм. Любовта обаче съединява. Тя свързва мъжа и жената, приятеля и брата, майката и детето, свързва хората и това, може да се каже, е най-високото стъпало на човешкото развитие.
От древни времена, когато хората са живеели на малки групи и всяка от тях е мразела другата група, после, когато градове и държави са се сформирали и омразата им е служела като бариера (другите чужди не са като нас), от периодите, когато чужденецът се е възприемал като съвсем различно същество, ние вървим към епохата на любовта. И това, приятели, е не само теория, това е историята на бъдещето.
Погледнете днешния свят. Има много изобретатели на нови машини, нови източници на енергия. Но преди всичко обърнете внимание на жената, която оглавява революцията на любовта – монахинята Майка Тереза от Калкута в Индия. Тя казва така: „Повратната точка е да се научиш да цениш човека, да го обичаш!” И ето, нейните сестри (а има вече и братя) отиват при болните, страдащите, отхвърленитеи им помагат безкористно. Това, което правят тези хора, изглежда невероятно и ние се чувстваме като някакви допотопни питекантропи редом с тези духовно силни монахини, млади момичета или възрастни жени, които отиват в Ирландия, в Улстър, в Афганистан — навсякъде, за да помагат на страдащите. Откъде намират сили за това? Бог им дава сили. Това, което те правят, е чудо, а ги подкрепя и ги храни молитвата. Всеки ден застават пред Светите дарове и се молят мълчаливо. Всеки денвземат Светото причастие, всеки ден просят сили за подвига си — и се оказват по-силни от повечето хора по света. Те са вестители на бъдещето.
Такива вестители е имало винаги. Били са малко, но духовността на човечеството се развива тъкмо по този начин. Толкова проста и може би прекалено често употребявана е думата «любов». Но тя е най-святата. Затова в Новия Завет пише: „Бог е любов.” Затова Христос ни казва: ”Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг” (Йоан 13:34).
Любовта е синоним на щастие и тъй като всички ние копнеем за щастие, сме длъжни да се стремим да възпитаваме у себе си любов. Сега ни задушават сивотата, унинието, самотата, неприязънта, ненавистта. Но Този, Който е Любов, може да ни научи.
Какво според Вас лежи в основата на нравствеността? Как я разбирате?
Можем да направим следната аналогия. Нашият физически организъм отразява някои процеси от заобикалящата ни среда. Ние сме част от природата. Чрез храненето, дишането, съня вземаме от природата всичко, което ни е необходимо. И самите ние сме биологично високоразвити гръбначни. Следователно процесите в организма ни не са наша измислица, не са нещо субективно, а са отражение на обективния материален, природен, физически свят. Но човекът е човек не заради материалната си структура, не заради организма си, а има нещо друго. Не е важно как ще го наречем – разум, съзнание, душа. Сега и вярващи, и невярващи употребяват думата „духовен”, като често изобщо не разбират значението й. Но трябва да се каже, че както организмът и процесите в него отразяват обективната природна реалност, така духовният свят на човека не е измислен, не е нещо случайно, а отразява определена обективна духовна реалност, обективните закони на нравствения порядък в света.
Съвестта и нравствеността може да се възприемат като някаква условност, породена в отношенията между хората, в обществото. Затова казват: колкото общества, толкова видове морал. Но аз не мисля така. Съществува нещо общо за всички, основано на обективната духовна природа на човека като двойнствено същество на границата между двата свята. Истинската нравственост можем да изградим само като се ориентираме в обективните закони на духовния свят! Вярно е, че едни хора признават съществуването на такъв обективен духовен свят, а други не. По отношение на природните закони обаче също е имало различни научни теории, без това да променя природата или да възникват десет природи, защото се предлагат десет теории.
А земната, човешката любов? Какво е нейното място в православието?
Колосално. В Църквата има седем тайнства, седем свещенодействия, които са кардинални в живота й. Едно от тях е бракът. По такъв начин в Светая светих на своя светоглед Църквата въвежда съюза между мъжа и жената. Като говорим за любовта между мъжа и жената, разглеждаме бъдещето на човечеството, как го вижда Църквата: основа на предстоящото Божие царство е взаимната любов между хората. А това Царство всъщност вече съществува. Любовта е солидарност между хората и най-малката клетка на тази солидарност, началото й е любовта между мъжа и жената, семейната любов, роднинската любов, национално-патриотичната любов. Това е школа за всеобщата любов между хората. Познаваме хора, които не обичат никого, но все пак се оказва, че са способни да обичат своето семейство. Това е най-елементарното, първото, на което Бог ни учи – да обичаме своето дете, майка си, баща си, любимия си, после своето семейство, приятелите, колегите. Но да кажем само това, не е достатъчно. Убеден съм, че в основата на единството между мъжа и жената има нещо дълбоко метафизично, че тайната на пола е велика тайна на природата. Човекът не е дух и не е тяло, а е единственото в природата духовно-телесно същество, затова в сливането на мъжа и жената имат значение и едното, и другото, не бива да ги разделяме. А всъщност ги разделяме. Познаваме много случаи, когато любовта се изражда и сексът господства. Това също е разделение. Получава се карикатура на любов. Но и за платоничната любов ненапразно говорим с усмивка, защото тя също е вид карикатура, макар да е все пак по-безобидна от любовта само чрез секс, което вече е опасна карикатура.
За християнството любовта е сложно, много важно взаимодействие, тя е среща на душите и телата в процеса, когато се преодоляват всички прегради между хората. Наистина хората са самотни, дори в обществото са самотни и им е нужен език, за да се разбират взаимно. А езикът, между другото, понякога само пречи. Мъжът и жената, които са в началото започват на своята любов, често изобщо не се нуждаят от думи. Защото при този процес често навлизаме в онова, което ни обещава Божието царство: пълно духовно единство на хората, пълно преодоляване на всички трагедии и катастрофи, развитие в светлата безкрайност. Когато е влюбен, човек преживява вечността, Бога. Чрез творчеството, чрез общуването с природата и чрез любовта той се среща с Бога. Дори невярващият. Винаги…
Излиза, че това не е нещо греховно?
Напротив, свещено е. Свещено! Един древен църковен събор е отлъчил тези, които са смятали брака за нечестив или за нещо гнусно. Хората с това мислене са били отлъчени, т.е. обявени за нехристияни.
По какво се отличава християнският брак?
В Стария Завет четем: ”Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жената си и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:24).Ето върху това се основава християнският брак. То не е просто съжителство на двама и не е просто добри отношения, и не само полови отношения, а е някакво неповторимо взаимно проникване на две същества. Затова за Църквата бракът е тайнство. Апостол Павел, един от най-великите учители на християнството, пише, че мъжът е длъжен да се отнася към жена си като към част от своето тяло и ако трябва, дори да умре за нея. Тук няма лъжлив героизъм или сантименталност, а се отличава неповторимостта в отношенията между две същества, като те се сравняват с отношението на Бога към Неговите избрани.
И така, това е особено, висше духовно отношение. Такава е основата на християнския брак, най-важната, метафизичната основа. А всичко останало са детайли.
Задължителна ли е любовта в брака? Ами ако бракът вече съществува, а любов няма?
Ще ви дам пример от миналото. Преди е имало сватовници. Това е доста рационална институция и много поколения са били съгласни с нея. Сега е премахната. Не зная как точно, мисля, че е изчезнала от само себе си. Но не е трябвало. Аз вярвам, че любовта идва с брака. Преди това има влюбеност, а истинската любов идва после. Ако хората на младини не са били влюбени, могат после да развият любовта си. На това са разчитали старите сватовници. И въпреки че не във всеки такъв брак се е раждала любов, доста често все пак се е случвало. Сватовниците не са били, разбира се, електронни машини, но нещо все пак са пресмятали, съобразявали са се с някои „изходни данни” на партньорите. Опитът е подсказвал много на тези възрастни жени.
А може ли институцията на брака в наше време да изчезне напълно?
Няма да изчезне, убеден съм. Поне поради това, че все пак съществува немалка част от човечеството, у която нравствените основи не са разклатени. А и в природата на човека изначално е вложено нещо, което го предразполага към моногамия.
Кажете малко повече за любовта…
Ето какво ще ви кажа: да се говори за любовта, не е толкова полезно. Трябва да се опитаме да живеем в нея. Знаете, че влюбените винаги са щастливи. Но не е задължително да бъдеш влюбен в човек, можеш да бъдеш влюбен в природата, в музиката, да виждаш винаги доброто у хората. Лошото може да види всеки глупак! То винаги е на повърхността, много е лесно да го забележиш. А да видиш ценното у човека, дори ако не е много симпатичен, това вече е нещо, това вече еизкуство. И като виждаме положителното, изживяваме живота си не приведени, не с пренебрежение и презрение, а като Божии деца: радостно, спокойно, уверено, мъжествено, както подобава на човека.
Любовта е описана от апостол Павел в Посланието към коринтяните. Любовта, която не се превъзнася, не търси своето, всичко търпи… Там има много определения. Защо апостолът използва такъв брой определения – и положителни, и отрицателни? Защото сам не може да даде едно-единствено определение. Любовта е тайна! Като красотата! Какво е красотата? Колкото и да се опитват, хората не могат да й дадат точно определение. Защото най-важните аксиоми на света са неопределими. Такава е тяхната природа. Или могат да се характеризират доста условно, приблизително и опосредствано.
Любовта, сексът, грехопадението – как е свързано всичко това?
Никак. Защото любовта е любов, сексът е физическото съответствие на любовта, макар и не задължително. А грехопадението е противопоставяне на човешката воля срещу волята на Твореца.
Къде е границата между любовта и еротиката? Между секса и похотта?
Любовта като най-дълбокото влечение на човек към човека освещава ероса. Ако еротиката се отдели от любовта, се получава само секс, който унижава човека. Сексът не трябва да съществува без любов.
В Първото послание на Йоан се казва: „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта” (4:18). Но нима ако обичаш човека, не се боиш да не го загубиш? Нима не се страхуваш, че може да му се случи нещо лошо или да се разболее тежко? Апостолът има предвид съвсем друго: когато човек обича някого, не се бои от него. Нали Йоан говори за отношението на човека към Бога! В християнството робският страх се заменя с любов. Разбира се, запазва се страхът от Бога, но той означава благоговение пред Него и боязън да не Го загубиш.
Какви са формите на любовта? Как да намерим щастието?
“По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” – казва Господ. Да, наистина е по-блажено. Когато човек се запита: „Къде да намеря щастието?”, изведнъж осъзнава, че всички искат да бъдат щастливи – птиците, и животните, всеки за себе си. Но преди всичко човекът иска щастие и той го търси много по-трудно, отколкото останалите живи същества. Любовта възниква на определен етап от развитието, но при хората всичко това е много по-дълбоко: щастието ни е в любовта към Бога и към човека. И без това няма нищо. Ще попитате – какво е тогава любовта? Не се уморяваме да произнасяме тази тайнствена дума. Тя има толкова много различни, преливащи се страни. Може да изпитваш безмерна любов, когато виждаш как през пролетта чучулигата се издига за първи път и запява. Или когато при зимен залез слънцето огрява снега. Или когато гледаш човешко лице, в което гори мисъл и чувство. Когато си свидетел как се изявяват дълбоки и сложни, прекрасни човешки дарования, таланти, преживявания. Когато виждаш усмивката на майката и разбираш какво значи тя. И когато самият ти си родител и ти се иска да се смееш от щастие,когато гледаш бебето си. Просто защото то съществува! Това са различни форми на любовта.
Който обича, той живее. Който губи любовта, започва да запада. Естествено, всеки от нас изпитва различни видове любов, нерядко няколко. И слава на Бога: колкото повече са, толкова по-добре! Но колкото и да сме скъпи един за друг (а ние сме си много скъпи: ако сега умре един от нас, сякаш се отрязва късче от нашето същество), колкото и да са скъпи за нас членовете на семейството ни, колкото и да ни е скъпо всичко, което ни възхищава и вълнува – природата, музиката, литературата, мисълта, – накрая изведнъж разбираме, че зад всичко това стои една Любов, една висша Любов. Че зад цялото небе и твоето дете, зад чучулигата, стиховете, богословската мисъл и човека, който ти е скъп и мил, зад всичко това стои и във всичко това се въплъщава божествената Любов. И тогава започваш да разбираш, че в любовта ние всъщност обичаме Бога. Търсим Го. Бог е Любов и това е основата на всичко. Тук са началото и краят. Тук е всичко! И това трябва да търсим винаги, към него да се стремим и да го осъществяваме, макар и със съвсем ситни крачки.
