Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло.
Матей 6:22
СВЕТЛИНА ИЛИ ТЪМНИНА
Един сляп човек, застанал на слънце и възкликнал: „О, необятна светлина!“. Случаен минувач чул тези думи и възразил: „Как можеш да се удивяваш на слънцето, без да го виждаш?“. Слепият отвърнал: „Блясъкът на слънцето живее в душата ми, затова мога да видя лъчите му, когато ме докосват“.
Този слепец знаел нещо за връзката между зрението на очите и зрението на сърцето. Ако тези „прозорци“ са затъмнени от алчност и завист, тогава в сърцето ни не може да бъде светло и ясно. Исус казва в Евангелието от Йоан 8:12: „Аз съм светлината на света“. Ако светлината Исус Христос живее в сърцето ти, тогава в него ще бъде светло. Тъмнината, която е властвала в нас – например себелюбието, проявяващо се под формата на алчност и завист – си отива от нас. Светлината и тъмнината се изключват взаимно.
Ако живеем в простотата на сърцето, тогава в душата ни е светло. Но ако служим на Бога и на мамона, т.е. на духа и на плътта, тогава грехът стои на прага на сърцето ни – светът гледа през нашите очи в душата ни, а ние гледаме с нашите очи към света. Но ако Исус озарява душата ни с истинската светлина, тогава целият ни живот става светъл.
ИДОЛОСЛУЖЕНИЕ С ОЧИТЕ
„Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Бит. 3:4-5).
Ако кажем: „Всичко, което виждам, е мое!“, това е идолопоклонство. Изкусителят обеща на Ева: „Ще се отворят очите ви и ще бъдете като богове.“ Това, което последва, беше непослушание към Бога. Ева погледна, взе забранения плод, яде, и даде и на мъжа си и той яде. И се отвориха очите и на двамата. Невинният поглед на очите изчезна. Но те не станаха като богове.
Днес пред взора на хората вече не стои Бог. Те гледат образа на човека. Мнозина се покланят на този образ. Човекът се оказа подвластен на образите. Образът, прониквайки чрез зрението, получава власт над нашия вътрешен човек. Той определя възприятието и разсъжденията ни за живота. Чистите образи водят до светъл живот, нечистите – до порочен живот. Лошите книги създават лоши образи, подтикват към зли дела. Хората се оказаха в плен на желания, които се пораждат от образите. Накъдето се стремят нашите желания, натам тръгва и нашият живот.
В тази ситуация има само Един, Който може да ни помогне – Исус, в Когото имаме избавление чрез Неговата кръв и прощение на греховете!
„А сега застанете и аз ще се съдя с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той направи на вас и на бащите ви. „Защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (I Царе 12:7).
ГРАНИЦИ ЗА НАШИТЕ ОЧИ
В популярния роман за бъдещето „1984“ Оруел описва държава, която наблюдава всички свои граждани чрез устройство с огромни очи. Тя знае по всяко време кой какво прави. Днес, благодарение на съвременните технологии, е възможно майката да наблюдава заниманията на децата в детската градина или директорът на завода да следи работниците в производството. Подслушвателни устройства могат да предават нашите разговори при тайна среща. Но въпреки всичко човекът не може да вижда в сърцето на другия и да чете мислите му. Това е възможно единствено за Бога – само Той вижда сърцето.
Давид възкликва в Псалом 138: „Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. Ти знаеш, кога сядам и кога ставам. Ти отдалеч разбираш моите помисли. Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш и всички мои пътища са Тебе известни. Още думата ми не е дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш!“.
ЗАВЕТ С ОЧИТЕ
„Завет направих с очите си да не помислям за девица“ (Йов. 31:1)
В една приказка се разказва за момиче, което отишло в гората и се възхищавало на великолепната красота наоколо. В него се появило желание да погледне и себе си. В огледалната вода на бистър извор тя се любувала на своята красота. Тогава една жаба я посъветвала да измие очите си с изворната вода, като казала, че след това ще може „наистина“ да се наслаждава на себе си. Наивното момиче послушало съвета й, но когато направило това, ослепяло. За щастие, през нощта дошли ангели и й върнали зрението.
Тази приказка до известна степен отразява напрегнатото внимание, когато всички хора – независимо дали са семейни, или не – виждат противоположния пол. В стиха, който цитираме по-горе, Йов говори като женен човек.
Особеното чувство при вида на човек от другия пол е вложено в нас от самия Творец. Но похотливостта на жабата съблазнява мнозина да измият очите си в отровен извор. Тогава чистият и радостен поглед се превръща в похотлив, алчен и ненаситен.
Бог днес не изпраща ангели, за да направят очите ни чисти и светли. Той изпрати Своя Син. Кръвта на Исус очиства от всички грехове – тя очиства тялото, душата, духа и видимия свят. Той дарява нови очи и пази този, който Му се доверява. Затова винаги трябва да издигаме погледа си към Исус. Това е най-добрият завет с нашите очи!
ОЧИТЕ СА СВИДЕТЕЛИ НА СПАСЕНИЕТО
„Вашите пък очи са блажени, задето виждат… защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха“ (Мт. 13:16-17).
В Бавария живеел очен лекар. Хората се тълпели пред кабинета му и той не връщал никого. Неговите пациенти със сигурност знаели, че слепите очи не виждат.
Много по-тежък е случаят с другите „болни“, за които е казано: „С очи, които виждат, те не виждат!“. Духовната слепота е далеч по-тежка болест и по-трудно се лекува. Който може да им помогне, е истински чудотворец.
Исус е този чудотворен лекар. Още докато бил на земята, Той отварял очите на хората, така че да Го познаят. И днес Той заповядва на духовните и плътските очи: „Прогледай!“. Така отваря очите ни за Божиите планове. И всеки, който е прогледнал, може да каже заедно с апостол Петър: „И ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Живия Бог“.
Без Божията намеса за нас щяха да се сбъднат пророческите думи: „С очи ще гледате и няма да разберете“. Докато човек е духовно сляп, той не може да вижда истината. Най-тежкото състояние е да си духовно сляп, при все че имаш зрящи очи, защото те не виждат Христос. Очевидците могат да кажат: „Което сме видели с очите си… и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот“ (I Йоан 1:1-2).
Исус иска да ни направи очевидци.
ОЧИ ЗА НЕВИДИМОТО
„Като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (II Кор. 4:18).
Нуждаем се от светлина, за да не се лутаме в тъмните лабиринти на живота, и най-важното – да достигнем невидимото, вечното Божие царство. Да видим невидимото, естествено, противоречи на разума ни. Това е възможно само чрез светлината на Светия Дух. Светият Дух съдържа невидимата сила на Божието Слово. Тогава със зрението на вярата виждаме блясъка на невидимия Божи свят. Съкровените богатства стават видими. Но мнозина приличат на хамелеон, който може да гледа едновременно в двете посоки. Те искат едновременно да виждат и да притежават видимото и невидимото. Спърджън казва за тях: „Те гледат в една посока, а насочват лодката в друга“.
ПОДАРЪК ОТ ГОСПОД
„Ухо, което слуша, и око, което гледа – и едното, и другото Господ е създал“ (Пр. 20:12).
Любовта умее както да вижда, така и да слуша! Там, където няма любов, хората със зрящи очи са слепи, а с чуващи уши – глухи! От слепотата и глухотата може да ни излекува единствено Господ! Той не само създава очите, но и им дава зрение. Господ не само създава ушите, но и им дава слух. Той отваря сърцето и ума ни, за да разбираме ближните си около нас, да различаваме преди всичко гласа на Исус и да Му се покоряваме.
В Евангелието от Йоан 10:27 Иисус казва: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми“.
Ако така виждаме и чуваме, ние сме скрити в Христовата любов!
Паул Вундерлих
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2025 <<<
