Родината ми е Перу. Моите родители са обикновени хора. Баща ми беше работник, а майка ми продаваше на пазара. Учех в държавно училище. Когато бях на девет години, посетихме промишления център Ла Орая и аз от любопитство влязох в полицейския участък. Това, което видях там, толкова ме порази, че дълги години мечтаех за отмъщение: полицаите зверски изтезаваха петима работници, а от гърлото на единия течеше кръв. Страшно разгневена, аз изскочих на улицата и стиснала юмруци, се заклех в планините, че когато порасна, ще накарам полицаите да гълтат олово от моя автомат. На 13 години пишех протести, а на 15 прочетох „Капиталът“ на Карл Маркс. Моят дядо по бащина линия притежаваше участък от евкалиптова гора. Без да питам, аз го продадох, за да се сдобия с билет за Куба, където реших да премина през школата за революционери. В Куба се научих да служа на идеите на комунизма. Там се запознах с Че Гевара. Той беше истински мъж: висок 178 см, с кестеняви коси, орлов поглед и яснота в мислите, в думите и в делата. Той често ни казваше: „Бъдете честни, верни, справедливи и преди всичко – истински мъже.“ Това беше нашата всекидневна духовна храна. Ние привиквахме с лишенията и изучавахме революционната стратегия.
Завърнах се в родината войнствено настроена, дръзка, с изострени умения за водене на революционна борба, готова да служа там, където е необходимо. Започнах своята дейност, като мобилизирах млади хора с цел подготовка за партизанска диверсия. Нашата група действаше в средната част на Перу. Ние провокирахме полицията и тя беше толкова глупава, че попадаше в капаните ни. Лозунгът ни беше: „Победи или умри, но никога не се предавай!“
Виждайки нашата непреклонност, полицията потърси помощ от САЩ – десантни войски. Бяхме обкръжени в планината. Атакуваха ни не само по земя, но и с хеликоптери. Предвиждайки скорошното ни поражение, командирът на отряда ми заповяда да се промъкна сред настъпващите, за да предам на жена му последното му желание: да възпитава неговия син като истински революционер, достоен за баща си. През нощта, пълзейки по планинския склон, аз достигнах реката, но бреговете се охраняваха. Четири дни лежах в реката, държейки само главата си над водата. Толкова бях отслабнала, че от време на време губех съзнание. Накрая, останала без сили, аз не съм могла да удържам повече на течението и реката ме понесла надолу, където една състрадателна индианка ме пренесла в своята колиба. Закрепнала малко, след седмица се отправих към Лима. За да се добера до града, спрях един камион с продукти. От моя удар шофьорът се свлече в безсъзнание. След като го ограбих, аз пристигнах в Лима, за да вдъхновявам младежта да се бори за справедливото дело на революцията.
В столицата се запознах с моя бъдещ съпруг, пламенен революционер. Оженихме се. Скоро мъжът ми охладня към революционната борба, удовлетворяваше го еснафският живот. Напразно се стараех да разпаля отново революционния огън в него. С цел да продължа да служа на революционните идеи и да науча на това сина си аз напуснах своя съпруг.
През 1967 г. трябваше да пресека боливийската граница заедно с Че Гевара. Смятах, че още не е настъпило времето за насилствен преврат и открито му казах своето мнение. Ядосан, той ми заповяда да остана в Перу. Самият Гевара загина при опит да премине боливийската граница. Трябва да кажа, че той беше човек с големи изисквания към самия себе си. Ако всички революционери бяха такива! Често ми се налагаше да нощувам с него в гората, но той никога не е правил и опит да ме докосне. След раждането на моя син, аз вече вземах по-малко участие в преките диверсии, а повече се занимавах с профсъюзна дейност. Сфера на моето влияние бяха четиринадесет профсъюзни групи. На 3 декември 1971 г. имах уговорена среща с няколко профсъюзни активисти в предградието на Лима, където живея и сега. Бяхме планирали на 6 декемри да обявим стачка, за да постигнем зплащане на парично поощрение за работниците. Но на срещата не дойде никой -или бяха убити, или се бяха продали. Както се оказа впоследствие, те всъщност били -подкупени от фабриканта. Яростта ми беше неистова.Докато се прибирах разгневена вкъщи, аз включих радиото и чух обява за евангелизационна проповед на Луис Палау на тема: „Сексът, наркотиците и младежта.“ Това беше в кръга на моите интереси. Подтиквана от любопитство, реших да отида и да послушам Луис Палау. Той говори за петте кръга на ада: лъжата, кражбата, убийството, секса и наркоманията. Това беше моят свят. Например, за да се сдобия с оръжие, аз крадях, търгувах с наркотици, лъжех.
Целта оправдаваше средствата. Но в онази вечер чух думи, които ме изобличаваха. След проповедта излязох напред заедно с другите, но само за да видя какво ще направи по-нататьк проповедникът. И тогава при мен дойде една възрастна жена с думите: „Колко хубаво, че желаеш да приемеш Исус Христос в сърцето си!“ За мен тези думи прозвучаха като плесница. Аз така силно отблъснах жената, че тя щеше да падне, ако околните не бяха я задържали.
Върнах се в моята колиба. И там Сам Бог ми говори в съня ми. Отначало една ръка ми посочи в отворена Библия горния край на дясната страница и един глас ми проговори: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ След това ми показа друго място от Свещеното Писание – Еремия 17:5: „Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.“ И трето – от Еремия 17:7: „Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа и чието упование е Господ.“ По-нататьк в съня си аз видях как цялата земя се разтресе и изчезна в тъмнината. Когато се събудих, бях радостна, че всичко е било само сън. Опитах да се отърся от въздействието на видяното, като си спомних предупреждението на Че Гевара: „Бъдете честни, верни, справедливи“, но отново и отново виждах ясно мястото от Писанието в горния край на дясната страница, ръката, която ми го показваше, чувах гласа, който ми четеше тези лшове. Тогава си спомних, че преди три месеца здин инженер католик ми подари пакет, в който 1америх книга с черна подвързия. В нея се овореше за Бога. Тогава със злоба я бях захвърлила в някакъв стар куфар. Сега, посред нощ, аз я извадих оттам и започнах да я прелиствам, докато накрая не видях в горния край, отдясно, в Евангелието от Матея 4:4, думите: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ И аз приех Божието Слово. Да се бориш за хляб – това е само половината от реалността. Изведнъж съвсем се обезсилих и паднах по лице на земята. Още помня как се срамувах от своята слабост: „Розарио повалена в праха!“ Това не може да бъде. Сълзи текнаха от очите ми. Затворих ги, за да не го призная. Но пред очите ми като на екран премина целият ми живот. Видях всичко, което съм извършила. Единадесет убийства тежаха на съвестта ми! Къде можех да избягам от това?! Изведнъж Господ изпълни със светлина моята колиба. Откъде струеше тази светлина? Тя проникваше през покрива на колибата. И на височина около 30 метра аз видях Исус Христос и Неговите крака с белезите от гвоздеите. Почувствах остра болка в сърцето и чух глас: „Розарио, Аз направих това заради теб!“ Лъчезарното тяло се приближи. И на 15 метра от мене видях прострените прободени ръце и отново чух думите: „Розарио, Аз направих това заради тебе!“ Величието на Господа ме разтърси. Исус Христос ми протегна ръката Си, в отговор аз подадох своята, но изведнъж се сетих, че тя е изцапана с кръв и бързо я отдръпнах. Аз упорствах, защото исках да бъда честна. После отново изгубих съзнание. Когато се събудих, беше утро. Библията лежеше на пода. Значи не всичко е било сън. Нещо се бе случило с мене – не изпитвах никаква ненавист! Господ ме промени чрез Своето Слово.
Аз се превърнах в истинска революционерка. Но сега моето оръжие е Божието Слово, моята броня е любовта. Работя с деца, криминално проявени, наркомани, проститутки. И в тази работа винаги разчитам на помощта на Господа, Който я благославя. Светът има нужда от промяна, но не половинчата, а цяла, не толкова в материалното, колкото в духовното. Исус Христос ни е призовал не само да слушаме Неговото слово, но и да действаме, за да не чуем следните думи, когато Той дойде: „… не си студен, нито топъл… понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна от устата Си.“
