Джон Пайпър

Коронавирусът и Христос

Пиша във времето, когато се разраства глобалната пандемия от коронавирус или COVID-19. Вирусът поразява дробовете, а в по-тежките случаи хората умират от задушаване. Първата смърт от този вирус е регистрирана в Китай на 11 януари 2020 г. Днес, когато пиша, по целия свят стотици хиляди хора са заразени и десетки хиляди са починали от коронавируса. Средства за лечение на тази болест няма – засега.

В момента, в който четете тази статия, вие ще знаете много повече от мене как се развива всичко. Не е необходимо да пиша подробно какви мерки се предприемат, за да се забави разпространението на вируса или да се намалят причинените икономически щети.

Това не е първи такъв случай в глобален мащаб. По време на епидемията от грип през 1918 г. са починали петдесет милиона души по целия свят. Сутрин се появявали симптомите, а до вечерта хората били мъртви. Оставяли телата на външните стълби пред къщите и оттам с каруци ги откарвали в изровени от булдозери общи гробове.

Разбира се, миналото ни предупреждава, а не определя нашата съдба. Но в такива времена се усеща колко е крехък този свят. Основите, които са ни изглеждали здрави, се разколебават. Трябва да си зададем въпроса: „Имаме ли под краката си Скала? Скала, която никога няма да се поклати?“.

БОГ, КОЙТО ЦАРУВА НАД КОРОНАВИРУСА

Имам подтик да пиша, защото пресмятането на шансовете да не се разболееш е прекалено несигурна основа, за да се опреш на нея. Три процента или десет? Млад или възрастен? Крехко или безупречно здраве? Село или град? Самоизолиран или вкъщи с приятели? Всичко това дава малко надежда. Но има нещо по-добро – място, на което можеш да стоиш твърдо: Скала на определеността, а не пясък на вероятностите.

 Ето какво ми каза Бог в кабинета на уролога, докато преди няколко години чаках за биопсия, която щеше да потвърди диагнозата рак: „Джон Пайпър, това не е Моят гняв към тебе. Независимо дали ще живееш, или ще умреш, ще бъдеш с Мене“. Това е моята перифраза. Нека чуем какво всъщност казва Той: „Защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос, Който умря за нас, така че ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него“ (I Сол. 5:9-10).

Бодърствам ли, или спя, т.е. живея ли, или ще умра, ще бъда заедно с Бога. Как може да стане това? Аз съм грешник. През целия си живот не съм прекарал нито един ден, без да наруша Божите стандарти за любов и святост.

Но Бог, без да чака да стигна до този въпрос, вече е отговорил на него. Това е възможно благодарение на Иисус. Благодарение на Неговата смърт няма да има никакъв гняв към мене. Не заради моята безупречност, а защото моят Спасител Иисус Христос е поел върху Себе Си моята вина и моето наказание. Той е „умрял за нас“. Така говори Неговото Слово. Заради Него аз съм свободен от вината и от наказанието. Мога да се радвам на Божието благоволение.

Това е нещо много различно от ситуацията, когато пресмяташ шансовете си по отношение на рака или коронавируса. Това е твърда Скала под краката, не е нещо крехко, нито просто пясък. Бих искал и под вашите крака да я има тази Скала. Ето защо пиша.

Там, където живея, има пандемия от коронавирус. Тя е навсякъде. И ако не е коронавирус, ще бъде рак, който може отново да се прояви. Или непровокирана тромбоемболия на белодробната артерия от 2014 г., когато остава само тромбът да се откъсне, да попадне в мозъка и да ме лиши от разума ми, така че не бих могъл да напиша нито едно изречение. Или стотици други непредвидени бедствия, които биха могли да ме постигнат – мене и вас – във всеки един момент.

Скалата, за която говоря, е под моите крака сега. Бих могъл да твърдя това, защото надеждата за отвъдния живот е надежда в настоящето. Да, обектът на надеждата е в бъдещето. Но самото преживяване на надеждата е в настоящето. И този опит в настоящето означава много.

Надеждата е сила, и то точно в този момент. Тя опазва хората от самоубийство – сега. Помага им да станат от леглото и да тръгнат на работа – сега. Освобождава ги от егоизма, страха и алчността – сега. Дава им сила да обичат, да рискуват и да жертват – сега.

ВИРУСИТЕ СА НЕГОВО ДЕЛО

Тук някой ще се възмути: „Чакайте! Това вече е прекалено за участието на Бога тук и сега. Вместо за Бог, Който дава светло бъдеще, вие вече говорите за Бог, чието дело са вирусите!“.

Преди да ми поставят диагнозата рак, често ме питаха: „Как сте със здравето?“. И аз отговарях: „Добре, благодаря“. Сега вече казвам: „Благодаря, чувствам се добре“. Ден преди да отида на годишния преглед за простатата, се чувствах добре. На следващия ден ми казаха, че имам рак. С други думи, при мене не всичко е било добре. Дори сега, когато пиша тези редове, не знам дали при мене всичко е наред. В момента се чувствам прекрасно. Много по-добре, отколкото заслужавам. Но откъде да знам, може и сега да имам рак. Или може би тромб. Или коронавирус.

Първопричината да не казваме: „Всичко ми е наред“ е в това, че само Бог знае и решава действително ли всичко при нас е наред – сега. Ако твърдим това самонадеяно, все едно казваме: „Утре отивам в Чикаго и там ще се заема с конкретен бизнес“, когато дори нямаме понятие дали утре ще бъдем живи, да не говорим за бизнеса в Чикаго.

Ето какво четем в Библията за подобни изказвания: „Чуйте сега вие, които казвате: „Днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще живеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пара, която се явява за малко и после изчезва. Вместо да казвате: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Як. 4:13-15).

Така Бог, Който участва само в „някога после“, веднага се изпарява. Именно по този начин действа яркият слънчев лъч на библейската истина върху ефимерната мъгла на нашите мнения. Скалата, на която стоя (и бих искал вие също да стоите), е Скалата на Божието действие в света сега и винаги. „Ако иска Господ – казва Библията – и бъдем живи…“ Това е толкова пълно участие в случващото се сега, колкото изобщо е възможно.

Не просто: „Независимо дали ще живееш, или ще умреш, ти ще бъдеш с Бога“, а и: „Бог ще реши дали ще живееш, или ще умреш – сега“. Всъщност Неговото участие дори е повече от това. „Ако бъде угодно на Господ… ще направим това или онова.“ „Това или онова“ означава всичко без изключение. Той участва в абсолютно всичко. В здравето и във всяка болест. В икономическия спад или подем. Във вдишването или неговия край.

Ето моята Скала – днес, утре, през цялата вечност.

Моята цел тук е да покажа защо в Христос Бог е Скала в този момент от историята – по време на пандемията от коронавирус – и какво означава да стоиш, основан здраво на Неговата могъща любов.

ТВЪРДА ОСНОВА

Не е толкова важно какво мисля аз за коронавируса, а и за каквото и да било друго. Но е безкрайно важно какво мисли Бог. И Той не мълчи. Едва ли ще се намери страница в Библията, която да няма никакво отношение към днешната криза.

Моят глас е трева. Божият глас е гранит: „…изсъхна тревата и цветът й окапа; но словото Господно пребъдва довеки“ (I Пет. 1:24-25). Иисус казва, че Божието Слово в Писанието „не може да се наруши“ (Йоан 10:35). Изречените от Бога думи са „истина – всички са праведни“ (Пс. 18:10). Затова Неговото слово е здрава основа за живота.

„Отдавна узнах за Твоите откровения, които Ти си утвърдил навеки“ (Пс. 118:152). Да слушаш Бога и да Му вярваш – това е като да строиш своя дом върху скала, а не на пясъка (Мат. 7:24).

Божието слово е съвет, в който си струва да се вслушаш: „Чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!“ (Ис. 28:29); „…разумът Му е неизмерим“ (Пс. 146:5). Когато Той дава съвет за коронавируса, този съвет е надежден, непоклатим, непоколебим: „Решението на Господ пребъдва навеки“ (Пс. 32:11). Затова и в най-добрите, и в най-лошите времена Божите слова носят непоклатим мир и радост. Моля се всички, които ще прочетат тази статия, да изпитат същото, което чувства пророк Йеремия: „Твоето слово ми беше за радост и веселие на сърцето“ (Йер. 15:16).

И обърнете внимание: Божието слово не е загубило своята сладост в това време на горчив промисъл, но само при условие че ни се е открила тази тайна: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни“ (II Кор. 6:10). По-нататък ще разгледаме по-подробно каква е тази тайна. Засега ще кажем, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата онази власт, която при това подкрепя душата. И не просто подкрепя, а услажда. Услажда с надеждата, че всички замисли на Бога са благи, дори в смъртта, за тези, които се уповават на Него.

Според Библията, вярата не е скок в мрака. Тя е оправдана и обоснована. Нарича се вяра не защото няма основа, а защото изисква доверие. Иисус не определя вярващите като слепи, Той характеризира така невярващите (Мат. 13:13; 15:14). Спасителната вяра в Божието слово е основана върху истинското виждане.

Виждането на какво? Библията отговаря така: сатана прави всичко възможно да ослепи невярващите, „за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“ (II Кор. 4:4). С други думи, има някаква духовна светлина, която сияе чрез библейската вест за спасението. Това е светлината на „славата на Христос, Който е образ на Бога“. Той не е някакъв вълшебен или мистичен образ. Иисус Христос е такъв Богочовек, че Неговата нравствена, духовна и свръхестествена слава – Неговата красота, достойнството, и величието Му – сияят чрез Божието слово. Неговата слава гарантира истинността на Писанието.

Възможно е да осъзнаем пълнотата на Божията истина дори пред лицето на коронавируса. Тя носи несравнима с нищо утеха: „Когато се умножават моите скърби в сърцето ми, Твоите утешения услаждат душата ми“ (Пс. 93:19); „Близо е Господ до сломените по сърце и смирените по дух ще спаси. Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави“ (Пс. 33:19-20). Нито един човек не може да утеши нашите души по време на тази пандемия така, както ги утешава Бог. Неговата утеха е непоклатима. Тя е огромна висока Скала в бушуващото море. И нейният източник е Божието слово, Библията.

 ПРАВЕДНАТА СКАЛА

За да бъде Бог наша Скала, Той трябва да е праведен. Неправедната Скала е мираж. Заради тази глобална пандемия се разколебава именно нашата увереност, че Бог е праведен, свят и благ. Защото ако сред всичко това се окаже, че Бог не е праведен, ние оставаме без Скала, на която да стъпим.

Затова трябва да се запитаме каква е същността на Божията святост, праведност и благост. Ако не знаем какво представляват те, как можем да бъдем сигурни дали не са се разклатили при този натиск на пандемията? Или, обратно, как можем да знаем действително ли това са вечните основи на Скалата, която ни спасява?

Ще видим, че Библията представя светостта, праведноста и благостта на Бога като преплитащи се понятия. Старозаветната дума, която означава „святост“, предава идеята на отделеност: който се отличава, отделен е от обичайното. И по отношение на Бога тази отделеност означава, че Той е подобен на единствен по рода си, извънредно ценен диамант. За такава божествена отделеност може да се използва думата „трансцендентен“. Той е дотолкова уникално отделен, че превъзхожда всяка друга реалност.

В книгата на пророк Исая Бог казва: „…и не се бойте от онова, от което той [този народ] се бои, и не се страхувайте. Господ Саваот – Него почитайте свято и Той да е ваш страх, и Той – ваш трепет!“ (8:12-13). С други думи, внимавайте Бог да не се окаже в същия куп, в който се трупат и обичайните ви страхове и ужаси. Нека Той да бъде за вас нещо съвършено особено и неповторимо – трансцендентно, страх и трепет. А това означава, че Неговото съществуване не зависи от нищо друго. Той съществува сам по Себе Си, от нищо не се нуждае, от нищо не зависи. Затова е съвършен и следователно има най-голяма ценност като източник на всяка реалност.

Светостта – трансцендентната ценност и величие на Бога – не означава, че Той е самотен и е лишен от любов заради това, че е безкрайно възвисен. Бог Отец познава и обича Сина Си съвършено, абсолютно, безкрайно (Марк 1:11; 9:7; Кол. 1:13). Бог Син познава и обича Своя Отец съвършено, абсолютно, безкрайно (Йоан 14:31). Светият Дух е съвършения, пълен, безкраен израз на взаимното познание и любовта между Отец и Сина.

Това е толкова важно за пълнотата, съвършенството и завършеността на Бога. То е неотменна част от Неговата святост.

Но в подобно описание на Божията святост нещо не достига. Библията говори за светостта на Бога от гледна точка не само на трансцендентността, а и на нравствеността. Да бъдеш свят, означава не само да си отделен и трансцендентен, а и да си праведен.

Това повдига един въпрос с големи последствия за начина, по който възприемаме коронавируса по отношение на Бога: тъй като праведността подразбира правилни постъпки, а правилните постъпки предполагат съответствие на някакъв стандарт, на какъв стандарт съответства Божията праведност? Стандартът за Божията праведност е самият Бог. Ето го основополагащия библейски принцип: „Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си“ (II Тим. 2:13). Бог не може да действа така, че да се отрече от Своята безкрайна ценност, красота и величие. Този стандарт определя кое е правилното за Бога.

Това означава, че нравственият аспект на светостта на Бога – Неговата праведност – е непоколебимата Му решимост да действа в съответствие със Своята ценност, красота и величие. Всяко чувство, мисъл, дума и действие на Бога винаги ще съответстват на безкрайната ценност и красота на Неговата трансцендентна пълнота. Ако Бог беше се отрекъл от тази ценност, красота или величие, най-висшият стандарт би бил нарушен. И Той би се оказал неправеден.

Благостта на Бога не e идентична с Неговата святост и праведност. Но тя се преплита с тях и намира израз в това, че Неговата святост изобилства с благост, а Неговата праведност направлява нейното приложение. Те никога не си противоречат.

Благостта на Бога е Неговото благоволение да бъде щедър, да прави това, което носи на хората благословение. Трансцендентната пълнота и съвършенство на Бога – Неговата святост – е подобна на препълнен извор. Именно затова на Бога е угодно да бъде щедър. Той не се нуждае от нищо. Затова никога не използва другите, така че да си набави нещо, което не Му достига. Напротив, по природа за Него е свойствено да дава, а не да получава. Бог „не приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а сам дава на всички живот и дишане, и всичко“ (Деян. 17:25).

Тези прозрения ще ни предпазят от прибързания извод, че ако коронавирусът е дело на Бога, това ще опетни Неговата святост, праведност или благост. Няма да бъдем толкова наивни, че да приравняваме страданията на хората с някаква неправедност на Бога. Или да заключваме, че Бог е престанал да бъде свят или благ, докато управлява Своя свят.

Всички ние сме грешници. Няма изключения. Всички сме заменили славата на Божията ценност, красота и величие с онова, на което повече се наслаждаваме (Римл. 1:23; 3:23). Това е срамно и оскърбява Бога, независимо дали го усещаме, или не. Затова заслужаваме наказание. Задето позорим славата на Бога, ние сме достойни за Неговия свят гняв. Библията ни нарича „по естество… чеда на гнева“ (Еф. 2:3). А това значи, че Бог ще бъде свят и праведен дори ако ни откаже нещо в Своята благост. Ето защо коронавирусът не показва, че на Бога не Му достига святост, праведност или благост. В тези тревожни дни нашата Скала не се е оказала неправедна. „Никой не е свят като Господ… и няма канара като нашия Бог“ (I Цар. 2:2).

 ВЛАСТ НАД ВСИЧКО

Коронавирусът е „горчив промисъл“. Да характеризираш някои Божи дела като горчиви, това не е богохулство. Ноемин, свекървата на Рут, която изгубила мъжа си, двамата си синове и една от снахите си заради глада и живота в чужбина, казва: „Вседържителят ми прати голяма горчивина; аз излязох оттук заможна, а Господ ме върна с празни ръце… и Вседържителят ми прати нещастие“ (Рут 1:20-21). Тя не лъже, не преувеличава и не обвинява. Това са страшните факти. Да определиш нещо като „горчив промисъл“, това не е презрение към Божите пътища.

Божието слово не губи своята сладост по време на горчивия промисъл. Но това е възможно само в случаите, когато ни се е открила тайната: „Огорчават ни, а ние винаги сме радостни“ (II Кор. 6:10). Тази тайна се изразява в истината, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата онази власт, която при това подкрепя душата ни. Това знание променя всичко. А вярно ли е то?

Бог е всевластен и премъдър. Той има власт над коронавируса. Искам да покажа, че това е добра вест и тук се крие тайната как можем да изпитваме сладостта на Бога в Неговия горчив промисъл.

Когато твърдим, че Бог е всевластен, всъщност казваме, че Той е суверенен. Неговата суверенност означава, че Той може да прави и действително прави всичко, което желае и решава да извърши. Нека разгледаме например Плача на Йеремия 3:32-33: „Пратил ли е неволя, Той и ще помилва по великата Си благост. Защото Той не по волята на сърцето Си наказва и огорчава човешките синове“.

Бог ни праща неволя, но не по волята на сърцето Си. Аз разбирам това така: в някои аспекти от Своя характер (от Своето сърце) Бог е склонен да не ни огорчава, но в други Неговата святост и праведност изискват Той да ни праща неволя.

Бог не е двуличен. В това, че всички Негови качества си взаимодействат, има съвършена красота и съгласуваност. Неговият характер е многостранен. Той прилича повече на симфония, отколкото на солово изпълнение. Затова, когато казвам, че суверенността на Бога означава, че Той може да прави и действително прави всичко, което пожелае и реши да извърши, имам предвид, че няма никаква външна сила, способна да попречи на Неговата воля. С други думи, всичко става, защото е угодно на Бога да се случи така.

Исая пише, че това е самата същност на Божието естество:

„Аз съм Бог и няма друг бог, и няма подобен на Мене. Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало; казвам: „Моят съвет ще се сбъдне и всичко, което Ми е угодно, ще сторя“ (Ис. 46:9-10).

Същността на Бога означава, че Неговият собствен замисъл винаги се изпълнява. Бог не просто обявява какви събития ще станат в бъдещето, а и прави така, че да се осъществят. Несъмнено суверенността на Бога е всеобхватна и всепроникваща. Той има абсолютна власт над целия свят.

Следователно коронавирусът е пратен от Бога. Сега не е време за сантиментални представи за Бога. Сега е горчиво време. Бог го е приготвил. Бог го управлява. Бог ще го спре. Никоя част от този план не е извън пределите на Неговата власт. Животът и смъртта са в Неговите ръце. Всеки наш дъх е дар на Неговата благодат. Всеки удар на сърцето ни е незаслужен. „Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и няма Бог освен Мене: Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз ранявам и Аз изцелявам, и няма кой да избавя от ръката Ми“ (Вт. 32:39).

Затова, когато мислим за нашето бъдеще с коронавируса – или с каквато и да било друга опасна за живота ситуация, ап. Яков ни учи как да мислим и да говорим: „Вместо това казвайте: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Як. 4:15).

Напълно възможно е да не доживея публикацията на тази статия. Един мой роднина вече се е заразил с коронавирус. Аз съм на седемдесет и четири години и белите ми дробове са отслабени от тромб и от сезонния бронхит. Но тези фактори нямат решаващо значение. Решава Бог. Блага вест ли е това? Да. Ще се постарая да покажа защо е така.

СЛАДОСТТА НА НЕГОВАТА ВЛАСТ

Както вече казах, тайната е да разбираме, че висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го прави, е същата власт, която при това подкрепя душата ни. С други думи, ако опитаме да лишим Бога от висшата власт над страданията, ще трябва да пожертваме и Неговата власт да обръща всичко за наше добро.

Онази висша власт, която управлява болестите, е именно властта, която ни поддържа при загуба. Онази власт, която отнема живота, е същата власт, която е победила смъртта и довежда вярващите у дома, на небето при Христос. Няма сладост в това, да мисля, че последната дума в живота ми остава за сатана, болестите, съдбата или шанса.

Бог царува – това е добра вест. Защото Бог е свят, праведен и благ. И безкрайно мъдър. „У Него има мъдрост и сила, Негови са решението и разумът“ (Йов 12:13). Нищо не Го заварва неподготвен, не Го смущава, не Го обърква. Неговата безкрайна сила произтича от безкрайната Му святост, праведност, благост и мъдрост. А всичко това е достъпно за онези, които се уповават на Неговия Син, Иисус Христос. Всичко, което Бог е направил, като е изпратил Иисус да умре за грешниците, е свързано пряко с коронавируса.

В Посланието към римляните 8:32 четем: „Онзи, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички нас, как няма да ни подари с Него и всичко?“. Готовността на Бога да изпрати Своя Син да бъде разпънат за нас провъзгласява и гарантира, че Той ще използва цялата Си върховна власт, за да „ни подари с Него и всичко“. Кръвта на Божия Син гарантира това. А „всичко“ е всичко необходимо, за да изпълним Неговата воля, да прославим Неговото име и да влезем в Неговото блажено присъствие.

Три стиха по-надолу ап. Павел обяснява как това функционира в реалния живот – при коронавируса например. Какво се получава, когато безкрайната, потвърдената с кръвта на Иисус решимост на Бога да ни даде „всичко“ се сблъска с коронавируса? Ето какво пише апостолът: „Кой ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голота, опасност ли, или меч [или коронавирусът]? Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“. Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Онзи, Който ни възлюби“ (Римл. 8:35-37).

 Не пропускайте тези скръбни и поразителни думи: „умъртвяват ни всеки ден…“. Това означава, че сред „всичко“, което Бог ни дава, когато не е пожалил Сина Си, е и нашето безопасно преминаване през смъртта. Или, както продължава ап. Павел: „Защото съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито някое друго създание ще могат да ни отлъчат от Божията любов в Христос Иисус, нашия Господ“ (ст. 38-39).

Дори ако сатана, когото Бог държи вързан като на синджир, има принос за нашите страдания и смърт, той не е главен в това. Дяволът не може да ни навреди без Божието позволение и контрол (Йов 1:12; Лука 22:31; II Кор. 12:7). И в крайна сметка за нас ще бъде най-добре да кажем на сатана, това, което Йосиф казва на своите братя, които го продават в робство в Египет: „Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро“ (Бит. 50:20). Бъдете внимателни, не размивайте това послание! Тук не се казва: „Бог използва това за добро“ или „Бог го обърна в добро“. Буквалният превод е: „Бог замисли това за добро“. Братята на Йосиф замислили нещо зло. Бог замислил нещо добро. Той не започнал да въвежда ред, когато греховното им дело било наполовина извършено. Бог от самото начало имал Свой замисъл.

Това е ключът към утехата, когато злото на хората и злото на сатана ни причиняват страдания. В Христос имаме пълно право да кажем на сатана (или на злите хора): „Ти замисли това за зло. Но Бог го замисли за добро“. Нито сатана, нито болестта, нито грешният човек имат висша власт. Тя принадлежи само на Бога. И Той е благ, също така мъдър и суверенен.

 Иисус говори на Своите ученици за сладостта на Божието всевластие така ярко, както никой друг: „Не се ли продават две врабчета за един асарий? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а на вас и космите на главата са всички преброени. И така, не се бойте: вие сте по-ценни от много врабчета“ (Мат. 10:29-31). Нито една малка птица няма да падне на земята без Божията воля. Нито един вирус няма да се разпространи без Божията воля. Всевластието на Бога – дали живеем, или умираме – служи, за да се проявят Неговата святост, праведност, благост и мъдрост. В Христос ние не сме пешки, които лесно могат да бъдат пожертвани. Ние сме Негови скъпоценни деца.

В това се състои спомената тайна: висшата власт, която би могла да спре коронавируса, но не го е направила, е същата власт, която при всички тези обстоятелства подкрепя душата. И не само я подкрепя, а и се грижи всичко – и горчивото, и сладкото – да съдейства за доброто на онези, които обичат Бога и са призовани в Христос (Римл. 8:28-30). Тази непоклатима увереност пред лицето на смъртта в продължение на две хиляди години е насърчавала Христовите ученици. Истината за Божието премъдро и благо всевластие е била укрепващата сила за хиляди християни, които са се жертвали от любов.

Хенри Мартин, мисионер в Индия и Персия, починал на 16 октомври 1812 г. от чума (подобна на коронавируса), когато бил на тридесет и една години. А през януари 1812 г. той пише в своя дневник: „По всичко личи, че тази година ще бъде по-опасна от всички, през които съм преминал. Но ако живея достатъчно, за да завърша персийския превод на Новия Завет, след това животът ми ще има по-малко значение. Чрез живота ми или чрез смъртта ми, нека в мене се възвеличи Христос! Ако Той има за мене още работа, не мога да умра“.

Често това се перифразира така: „Аз съм безсмъртен, докато не довърша определения ми от Христос труд“. Това е дълбока истина. И тя е здраво вкоренена във факта, че животът и смъртта са в ръцете на нашия суверенен Бог. Действително, цялото дело на Христос е в Неговите ръце. Седем години преди това, когато е на двадесет и четири, Мартин пише: „Ако Бог не беше всевластен Владетел на Вселената, колко нещастен щях да бъда! Но Господ царува, нека се радва Земята. И делото на Христос ще възтържествува. О, душо моя, радвай се в надеждата!“.

 II ЧАСТ

КАКВО ПРАВИ БОГ ЧРЕЗ КОРОНАВИРУСА?

Ако Бог реално властва във Вселената и наистина „върши всичко по решение на волята Си“ (Еф. 1:11), т.е. ако това огнище на коронавирус с всички вредни последици е в Неговите святи, праведни, добри и мъдри ръце, какви са целите Му?

Ние, хората, сме ограничени, грешни, културно обусловени, формирани с несъвършенства от своите гени и личната си история. Затова ще постъпим мъдро, ако се вслушаме в думите на пророк Исая: „Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото какво знае той?“ (Ис. 2:22).

Бог винаги прави милиард неща, за които ние не знаем: Неговите замисли за коронавируса не само е невъзможно да се изброят, а и в много отношения са непроследими. „Непроследими“ означава, че Бог винаги прави повече, отколкото ние виждаме – и дори това, което виждаме, не бихме могли да го видим, ако Той не ни го беше открил.

И така, какво прави Бог чрез коронавируса?

 I отговор

БОГ ПОКАЗВА НРАВСТВЕНИЯ УЖАС

С това избухване на коронавируса, както и с всички други бедствия, Бог показва на света материалния образ на нравствения ужас и духовната мерзост на греха, който Го принизява.

 Наистина грехът е причината за всички физически страдания. От грехопадението досега този свят е покварен. Цялата му красота е преплетена със зло, бедствия, болести и разочарования. Бог го е създал съвършен, но и до днес историята, колкото и да е удивителна, остава конвейер от трупове.

Библията показва тази поквара не като нещо естествено, а като Божия съд над света, пропит с грях. Апостол Павел пише, че бедствията около нас изразяват Божия съд: „Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Онзи, Който ги покори, с надежда…“ (Римл. 8:20-21). Не сатана е подчинил творението на суета с надежда. Не Адам е подчинил творението на суета с надежда. Бог е направил това.

Този пасаж всъщност е пълен с надежда: „…при славното освобождение на Божите синове“ (ст. 21). Бог има удивителен план за ново творение, където Той „…ще изтрие всяка сълза от очите им“ (Откр. 21:4). Но сега всички сме под Неговия съд. Той е подложил целия свят на смърт, бедствия и страдания.

Да, дори собствените Му деца – тези, които Той „е предопределил да осинови за Себе Си чрез Иисус Христос“ (Еф. 1: 5), изкупил е чрез кръвта на Сина Си (Еф. 1: 7) и е предназначил за вечен живот (Еф. 1:18), дори ние страдаме и умираме заради Божия съд над грехопадението (Римл. 8:23). Християните също умират при наводнения, убиват ги при терористични атаки, разболяват се от коронавирус. Разликата е, че в живота на вярващите, които приемат Христос като свое най-голямо съкровище, това тление не води до осъждане (Римл. 8: 1). На тях страданието носи очистване, а не възмездие.

Когато твърдя, че всички неволи на този свят се коренят в Божия съд, не си затварям очите за факта, че сатана участва активно във всеобщите ни бедствия. Библията го нарича „бога на този свят“ (ΙΙ Кор. 4: 4), „княза на този свят“ (Йоан 12:31) и „княза на въздушната власт“ (Еф. 2: 2). За него четем: „Той си беше открай човекоубиец“ (Йоан 8:44). Дяволът „връзва“ и „угнетява“ хората с много болести (Лука 13:16; Деян. 10:38).

Но той е на каишка. И каишката е в ръцете на Бога. Без Божие разрешение сатана не прави нищо. Той действа само с разрешение и ограничено (Йов 1:12; 2:6; Лука 22:31-32; ΙΙ Кор. 12:7). В крайна сметка колко щети ще нанесе дяволът, зависи от Бога. Сатана не е откъснат от Божия съд. Той неволно служи за неговото изпълнение.

А сега нека се съсредоточим върху значението на коронавируса. Защо Бог изпраща на този свят физическа присъда за нравственото зло? Адам и Ева не се подчиняват на Бога. Те предпочитат своята пред Божията мъдрост. Вместо доверие избират независимост. Това неподчинение, предпочитание и избор са духовно и нравствено зло. Отначало е било грях в душата, а не в тялото.

Но в отговор на нравствения и духовния бунт Бог подлага физическия свят на бедствия и страдания. Защо? Бог е наложил проклятие върху материалния свят, за да може физическите ужаси, които виждаме около себе си при болести и бедствия, да станат жива картина за това, колко ужасен е грехът. С други думи, физическото зло е притча, драма, показател за това, колко възмутителен е нравственият бунт срещу Бога.

Причината е, че в сегашното си състояние след грехопадението, заслепени от греха, ние не можем да видим или да почувстваме колко отвратителен е грехът срещу Бога. Мнозина ли са хората, които губят съня си, защото осъзнават, че ден след ден принизяват Бога чрез своето пренебрежение и неподчинение?

Затова пък как чувстваме физическата болка! Колко сме възмутени, когато Бог докосва тялото ни! Може би не скърбим, задето унижаваме Бога в сърцето си всеки ден. Но когато дойде коронавирусът и заплаши тялото ни, веднага си спомняме за Бога. Физическото страдание е Божият тръбен зов, който ни казва, че в този свят има нещо ужасно неправилно. Болестта и недъзите са образи, които Бог използва в материалния свят, за да покаже как изглежда грехът в духовния свят. Това е вярно, независимо че подобни болести и недъзи сполетяват и някои от най-благочестивите хора по света.

Само ако можехме всички ние да видим и да почувстваме колко отвратително, възмутително, мерзко е да се отнасяме с презрение към своя Създател, да Го пренебрегваме и да не Му вярваме, да Го унижаваме и в сърцето си да Му обръщаме по-малко внимание, отколкото на своята прическа.

Ако не осъзнаем това, няма да се обърнем към Христос за спасение от мерзостта на греха. Възможно е да извикаме за спасение от наказанието за греха. Но ще видим ли и ще намразим ли унижаващата нравствена мерзост на греха? Ако не го направим, причината не е, че Бог не ни е дал ярки образи на това чрез физически бедствия – например чрез коронавируса. Така и днес Бог от милост крещи към нас: „Събудете се! Ето какъв е грехът срещу Бога! Той е ужасен и отвратителен. И е много по-опасен от коронавируса“.

II отговор

БОГ ИЗПРАЩА КОНКРЕТНО БОЖЕСТВЕНО НАКАЗАНИЕ

За някои хора заразяването с коронавирус ще бъде конкретно божествено наказание за техните греховни възгледи или действия. Но фактът, че всички бедствия са резултат от грехопадението, от влизането в света на принизяващия Бога грях, не означава, че всички страдания на отделните хора са конкретни наказания за техните грехове.

На „Божия дом“ този съд от Бога носи очистване, а не възмездие. За вярващите това не е наказание. Така че не всички страдания са причинени от конкретни Божи наказания за конкретни грехове. Понякога обаче Бог използва болестта, за да извърши съд над онези, които Го отхвърлят и се отдават на греха.

В Деяния 12 гл. четем за цар Ирод, който се превъзнесъл до такава степен, че си позволил да нарече себе си бог. „Но изведнъж ангел Господен го порази, задето не въздаде слава на Бога; и той, изяден от червеи, умря“ (Деян. 12:23). Бог би могъл да постъпи така с всички, които се превъзнасят. А това означава, че можем да се изненадваме колко много от нашите управници не умират на място всеки ден заради своето високомерие пред Бога и хората. Но Бог въздържа тяхното наказание заради голямата Си милост.

Ето защо коронавирусът няма да бъде ясно и просто наказание за никой човек. Най-любещите, изпълнени с Божия дух християни, чиито грехове са простени в Христос, също могат да умрат от коронавируса. Но е напълно уместно всеки от нас да изследва собственото си сърце, за да види дали страданието му не е Божие наказание заради неговия начина на живот.

Ако сме приели Христос, можем да бъдем сигурни, че страданието ни не е Божие наказание. Защото Иисус казва: „Който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е пратил, има вечен живот и не отива на съд, а е минал от смърт към живот“ (Йоан 5:24). Няма осъждане за онези, които са в Христос Иисус (Римл. 8:1). Тези изпитания за тях са възпитание, а не наказание.

III отговор

БОГ НИ ПРОБУЖДА ЗА НЕОТМЕННОСТТА НА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Коронавирусът е напомнянето на Бога да бъдем готови за Второто пришествие на Христос. В Библията неизменно се подчертава тази истина: Иисус Христос ще се завърне (Деян. 1:11; Мат. 25:31-32). Хората, които не са готови да се срещнат с Него, ще бъдат застигнати внезапно от този ден (Лука 21:34).

Господ Иисус каза, че признаците за Неговото завръщане ще бъдат чести войни, глад и земетресения (Мат. 24:7). Тези признаци Той нарича „болки“ (ст. 8). И оприличава земята на раждаща жена – ражда се новият свят, който ще се появи с Неговото повторно идване.

Апостол Павел в Римляни 8:22 сравнява този образ на родилните болки с всички стенания на творението – страдания, бедствия и болести (включително коронавируса). Той показва, че нашите болести също са част от родилните мъки, обхванали този свят. Ние стенем в очакване на изкуплението на своето тяло при идването на Иисус, когато Той ще възкреси мъртвите и ще ни даде нови, прославени тела (Фил. 3:21; Римл. 8: 21-23).

Ето какво имам предвид: Иисус иска да видим тези родилни мъки (сред тях и коронавируса) като напомняне и предупреждение, че Той идва и ние трябва да сме готови (Мат. 24:44). Не е нужно да гадаете датата на Неговото идване, за да приемете сериозно думите Му. И няма съмнение в това, което Той казва: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете кога ще настане времето… И тъй, бъдете будни; понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата… А каквото говоря на вас, говоря го на всички: бъдете будни!“ (Марк 13: 33-37). Всичко е ясно. Стойте будни!

Родилните мъки в този свят са предназначени да напомнят за това. И днес, затънали в цялата си активна дейност, хората напълно забравят за идването на Иисус Христос. Те са в страшна опасност. А коронавирусът е милостиво напомняне, че трябва да бъдат подготвени.

За да бъде готов човек, е нужно да дойде при Христос, да получи прошка за греховете си и да живее в Неговата светлина. Тогава той ще бъде сред онези, които не са в мрака, така че денят да ги изненада като крадец, ще бъде син на деня. Затова бъдете бодри – „Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос, Който умря за нас, за да можем ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него“ (Ι Сол. 5:4-10).

IV отговор

БОГ НИ ОТКРИВА БЕЗКРАЙНАТА ЦЕННОСТ НА ХРИСТОС

Коронавирусът е гръмогласният призив на Бога към всички нас да се покаем и да съгласуваме живота си с безкрайната ценност на Христос. Днешната пандемия не е уникална като призив за покаяние. Всъщност всички природни бедствия са Божи болезнени и милостиви призиви към покаяние.

Виждаме това в думите на Иисус за бедствията, когато Пилат убива жестоко група поклонници в храма, а Силоамската кула се срутва и убива осемнадесет минувачи. Едното бедствие е било плод на човешко зверство. Другото прилича на нещастен случай (Лука 13:1-5). Множеството иска да попита Иисус дали това е конкретно наказание от Бога за конкретни грехове. Неговият отговор е потресаващ. От тези бедствия Той прави извод, който се отнася за всички, не само за умрелите там: „Нито убитите от Пилат, нито смазаните от кулата са били най-лошите грешници – не по-лоши от вас“. Защо Христос говори за техния грях? Те не го питат какво мисли за собствения им грях. Интересуват се да научат повече за другите. Искат да знаят какво означават тези бедствия за жертвите, а не за всички останали.

Ето защо отговорът на Иисус е потресаващ. Всъщност Той казва, че тези бедствия носят смисъл за всеки, защото говорят на всеки от нас: „Покайте се или ще загинете“. Христос повтаря това два пъти (Лука 13:3,5).

Тук Господ пренасочва учудването на Своите събеседници. Тяхната изненада, която ги кара да Му зададат въпрос, е имала грешна насоченост. Те са изумени, че жертвите са били толкова жестоко избити и така безсмислено смазани. Но Иисус им отговаря: „Трябва да се учудвате, че не вие ​​бяхте убити и смазани. Всъщност, ако не се покаете, и вас самите някой ден ще ви постигне подобна присъда“.

От тук стигам до извода, че чрез всички подобни бедствия Бог милостиво ни отправя важно послание, което гласи, че всички сме грешници, обречени да загинем. И чрез различните бедствия Той ни призовава милостиво да се покаем и да получим спасение, докато все още има време. Иисус пренасочва вниманието от мъртвите към живите: „Нека не говорим за мъртвите, да поговорим за вас. Това е по-спешно. Случилото се с тях говори за вас. Най-важното за вас е не техният, а вашият грях“. Мисля, че това е Божието послание към света чрез избухването на коронавируса. Бог призовава света към покаяние, докато все още има време.

Какво означава покаяние? В Новия Завет тази дума говори за промяна на сърцето и ума. Това не е повърхностна смяна на мнението, а дълбоко преобразуване, когато осъзнаваме кой всъщност е Бог и кой е Иисус, и започваме да ценим всеки от Тях. Ето как Христос описва такава промяна: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“ (Мат. 22:37). Най-фундаменталната промяна в сърцето и ума, към която призовава покаянието, е да ценим Бога с цялото си същество и да ценим взаимоотношенията си с Иисус повече от всички други взаимоотношения.

 По тази причина Христос казва, че ако не се покаем, всички ще загинем по същия начин: защото всички сме заменили Бога, най-голямото съкровище, с нещо несравнимо по-малко, което обичаме повече от Него (Римл. 1:22-23), и всички сме се отнасяли с Иисус така, сякаш Той не е толкова ценен, колкото парите, забавленията, приятелите или семейството. Причината, поради която всички ние заслужаваме да загинем, не е списък с нарушени от нас правила, а безкрайната ценност на всичко, което е Бог за нас в Иисус Христос и което ние презираме.

Покаянието означава да се събудим от своите саморазрушителни предпочитания като избора на олово вместо злато, на основа от пясък вместо твърда скала, на игри в локва вместо почивка на море. Както пише Клайв Луис: „Ние сме безумци, които се забавляват с пиене, разпътство и успехи, когато Бог ни е приготвил огромна радост – така, както едно дете си играе в локвата, без да подозира, че майка му и баща му искат да го заведат на море“. „Огромната радост“, за която Луис говори, можем да изпитаме, когато виждаме, вкусваме и споделяме безкрайната ценност, красота и величие на Христос.

Ето какво прави Бог чрез коронавируса: Той ни показва – нагледно, болезнено, че нищо на този свят няма да ни даде сигурността и удовлетворението, които откриваме в безкрайната ценност и безкрайното величие на Иисус. Тази глобална пандемия ни лишава от свободата да се придвижваме, да работим извън дома си и от възможността да общуваме лице в лице. Отнема ни безопасността и удобствата. Накрая може да ни отнеме и живота.

Но Бог ни подлага на такива лишения, за да ни накара да се доверим на Христос. Бог изпраща бедствия и в такива обстоятелства предлага Христос на света именно защото Неговото най-висше, вседостатъчно величие сияе още по-ярко, когато Той поддържа нашата радост по време на страдания.

Ето за какво говори коронавирусът: Спрете да разчитате на себе си и се обърнете към Бога!“. Вие не можете да победите смъртта. Бог е способен да възкресява мъртвите. И разбира се, „да се надяваме на Бога“, не означава християните да станат безделници. Те никога не са били безделници. Това означава, че основата, принципът и целта на всички наши действия е Бог. Коронавирусът призовава към това, Бог да се превърне в най-важната реалност, която пронизва целия ни живот.

Апостол Павел казва: „Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си“ (ΙΙ Кор. 12: 9). Защо той е готов да приеме своя „трън в плътта“? Защото крайната цел на неговия живот е Христос да бъде възвеличен в тялото му, независимо дали чрез живота, или чрез смъртта му (Фил. 1:20). Да гледа красотата на Христос, да цени Христос като най-голямото си съкровище, да покаже на света, че Христос е по-добър от здравето и живота – в това се е състояла радостта на Павел.

Апостолът с готовност е понасял щети и защото тогава Христос е бил още по-голяма придобивка за него: „Смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването на Христос Иисус, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох и всичко смятам за смет, за да придобия Христос“ (Фил. 3:8).

Ето какво означава да се покаеш: да преживееш такава промяна на сърцето и ума си, че Бог в Христос да стане за тебе по-ценен от живота (Пс. 62:4). Павел е имал такава вяра. И всичко това се отнася както за живота, така и за смъртта. Вярно е за живота, защото Христос е сладостта на всяка наслада и Той е по-добър от всички тях. Вярно е и за смъртта (Пс. 15:11). Пандемията от коронавируса ни носи лишения: от най-малкото – да загубим удобствата си до най-голямото – да загубим живота си. И ако сме научили тайната на радостта на апостола, можем да приемем тези лишения като придобивка. Ето за какво говори Бог на света. Покайте се и съобразете живота си с безкрайната ценност на Христос.

 V отговор

БОГ НИ УЧИ ДА ПРАВИМ ДОБРО СРЕД ОПАСНОСТИТЕ

Коронавирусът е призивът на Бога към вярващите като преодолеят страха и самосъжалението, смело, радостно и с любов да вършат добри дела, които да Го прославят.

Иисус учи Своите последователи: „Така да светне пред хората вашата светлина, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ви Отец“ (Мат. 5:16). Това често не се забелязва, но солта на земята става наистина солена и светлината на света засиява още по-ярко, когато се налага да се вършат добри дела в разгара на страданията (Мат. 5:11-16).

Вкус и блясък придават на християнството не просто добрите дела, а най-вече добрите дела, извършени въпреки опасността. Мнозина невярващи вършат добри дела. Но едва ли хората славят Бога заради тях.

Да, в петата глава на Евангелието от Матей опасността се изразява в гонения, а не в болест. Но принципът остава същият. Делата на любовта в опасна ситуация, било то болест или гонения, показват по-ясно, че те черпят сила от надеждата в Бога (Лука 14:13-14). Надеждата в Бога, която се простира отвъд смъртта, ни дава желание и сила да вършим добри дела, когато не очакваме да получим награда за тях в този живот. Същото важи и за добрите дела, заради които се излагаме на опасност, особено на смъртна опасност.

Павел показва същата връзка между смъртта на Иисус и ревността на християните за добри дела: „Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да ни очисти, за да Му бъдем избран народ, ревностен към добри дела“ (Тит 2:14). Апостолът посочва ясно и че тези добри дела са насочени както към вярващи, така и към невярващи (Гал. 6:10; I Сол. 5:15).

Най-висшата цел на Бога е ние да прославим величието Му и да прогласим ценността на Неговия Син Иисус Христос (I Кор. 10:31; Фил. 1:20) чрез нашия живот или чрез нашата смърт. Това е великата, дадена от Бога цел на човешкия живот.

Следователно една от целите на Бога при коронавируса е Неговият народ, освободил се от страха и самосъжалението, да се отдаде на добри дела пред лицето на опасността. Християните са привлечени от необходимостта, а не от удобствата. От любовта, а не от безопасността. Нашият Спасител е точно такъв. Той е умрял именно заради това.

Римската империя два пъти е била поразена от ужасна чума: през 165 и 251 г. Тогава извън християнската Църква не е имало нито културна, нито религиозна основа за милосърдие и саможертва. И докато една трета от хората в империята умирали от болести, лекарите бягали по своите вили извън градовете. Онези, които имали симптоми, били прогонвани от домовете си. Жреците напускали храмовете. Но християните настоявали, че имат отговори, и най-важното, техните действия били подобаващи. Сред тези отговори били прощаването на греховете чрез Христос и надеждата за вечен живот след смъртта. Това била ценна новина във време на медицинска безпомощност и пълна безнадеждност. А що се отнася до действията, мнозина християни се грижели за болните и умиращите. Към края на втората епидемия епископ Дионисий Александрийски пише писмо, в което хвали членовете на своята църква: „Доста от нашите братя, водени от изобилие на милост и братска любов, не жалеха себе си, подкрепяха се един друг, безстрашно посещаваха болните, служеха им безотказно, като се грижеха за тях заради Христос, радостно умираха заедно…“.

С течение на времето тази вдъхновена от Господ Иисус грижа за болните и бедните, чужда на господстващата култура, накарала мнозина да се откажат от езичеството, което ги заобикаляло, и да се обърнат към християнството. Два века по-късно, когато римският император Юлиан (332 – 363) иска да вдъхне нов живот на древната римска религия и вижда в християнството все по-голяма заплаха, той пише с недоволство на римския върховен жрец в Галатия: „Безбожието [т.е. християнството] се разпространи преди всичко заради човечността към странниците и грижата за погребването на мъртвите… За нас е позор, когато никой от юдеите не проси милостиня, когато нечестивите галилеяни [т.е. християните] хранят не само своите, но и нашите, а нашите са лишени от нашата помощ“.

Няма никакво противоречие между представата, че коронавирусът е изпратен от Бога, и призива към християните да поемат рискове, за да облекчат страданията, причинени от болестта. Откакто заради грехопадението Бог е покорил света на греха и страданията, Той е определил Неговият народ да се стреми да избавя погиващите, независимо че именно Той е постановил съда над погиващите. Самият Бог е дошъл на света в образа на Иисус Христос, за да спаси хората от Своя собствен справедлив съд (Римл. 5:9). Ето какво означава Христовият кръст. Затова добрите дела на Божия народ ще включват молитви за изцеление на болните, молитви Бог да задържи ръката Си и да спре пандемията, да даде лекарство за болестта. Ние се молим за коронавируса и работим за облекчаване на страданията, причинени от него.

VI отговор

БОГ НАМАЛЯВА СИЛАТА НА КОРЕНИТЕ НИ, ЗА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ НА НАРОДИТЕ

Чрез коронавируса Бог намалява силата на корените на уседналите християни по целия свят, за да ги освободи за нещо ново и радикално и да ги изпрати с Христовото благовестие до недостигнатите народи. Свързването на коронавируса с християнските мисии може да изглежда странна идея, като се има предвид, че в краткосрочен план тази болест пречи на всякакви пътувания и придвижвания. Но аз не мисля в краткосрочен план. И преди Бог е използвал страдания и потреси, за да изпрати Своята Църква там, където е трябвало да отиде. Предполагам, че Той ще направи това и сега като резултат от дългосрочните последствия на коронавируса.

Да разгледаме например как Бог изпраща първите християни от Йерусалим на мисия в Юдея и Самария. Исус заръчва на учениците Си да проповядват благовестието по целия свят, включително „в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до края на земята“ (Деян. 1:8). Но до времето, описано в 8 глава от Деянията на апостолите, благата вест като че ли се е ограничила само в Йерусалим. За да се отправи Църквата на мисия, са били необходими смъртта на дякон Стефан и последвалите гонения (Деян. 7:59-60; 8:1-4).

 Ето как Бог подтиква Своя народ да излезе от родните си места – чрез мъченичество и гонения, така че благовестието да бъде чуто и в „Юдея и Самария“. Божите пътища не са нашите пътища. Но мисията, определена от Бога, със сигурност ще бъде изпълнена (Мат. 16:18).

„И ще бъде проповядвано това благовестие на царството по цялата Вселена за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:14). Не „може и да бъде проповядвано“, а „ще бъде проповядвано“!

ОТСТЪПЛЕНИЕ ПРЕДИ СТРАТЕГИЧЕСКО НАСТЪПЛЕНИЕ

Възможно е да предположим, че християнските мисии по целия свят ще трябва да отстъпят поради избухването на пандемията от коронавирус. Но в Божите пътища често има нещо, което изглежда като отстъпление, а всъщност води към значителни стъпки напред.

На 9 януари 1985 г. в България пасторът на Конгрешанската църква Христо Куличев бил арестуван и изпратен в затвора. Неговото престъпление било, че е проповядвал в своята църква, макар държавата да е назначила друг човек за пастир, когото вярващите не са избирали. Съдебният процес бил подигравка с правосъдието. Куличев бил осъден на осем месеца затвор. И през цялото време, докато бил в затвора, той прогласявал Христос – навсякъде, където можел.

След като излязъл на свобода, Куличев пише: „И затворниците, и надзирателите задаваха много въпроси и се оказа, че нашето служение там беше по-плодотворно, отколкото бихме могли да очакваме в църквата. Докато бяхме в затвора, ние служихме на Бога по-добре, отколкото, ако бяхме останали на свобода“.

Обхватът и тежестта на коронавирусната пандемия са твърде големи, за да не бъде използвана от Бога. Всичко това ще съдейства на Неговата неотклонна глобална цел за разпространение на благовестието по целия свят. Христос не е пролял кръвта Си напразно (Откр. 5:9). Той няма да остане без награда за Своите страдания. Дори днешната пандемия ще послужи за изпълнение на Великото поръчение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА МОЛИТВА

Татко!

Понякога с Твоята благодат успяваме да не заспим в Гетсимания. Бодърстваме и се вслушваме в молитвата на Твоя Син. Дълбоко в Себе Си Той знае, че трябва да пострада. Но в Своята съвършена човешка същност призовава: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“.

Така и ние дълбоко в сърцето си разбираме, че според Твоята мъдрост тази пандемия е изпратена за добри и важни цели. Ние също трябва да страдаме. Твоят Син е бил невинен. А ние не сме.

И все пак заедно с Него и ние, които сме толкова далече от съвършената човешка същност, викаме: „Ако е възможно, нека ни отмине тази чаша!“. Господи, извърши по-скоро онова мъчително, справедливо и милостиво дело, което си решил да извършиш.

 Не удължавай съда. Не отлагай Своето състрадание. Спомни си за бедните, Господи, по Твоята милост не забравяй вика на страдащите. Дай изцеление. Подари ни лекарство. Избави нас – Твоите бедни, безпомощни създания – от тези скърби, молим Те!

Но нека нашите страдания и скърби не са напразни, Господи! Очисти вярващите от празните увлечения по безплодния материализъм и от удоволствията, които са много далече от Христос. Нека примамките на сатана да не са по нашия вкус. Отсечи от нас корените и остатъците от гордост, омраза и неправедни пътища. Дай ни способността да негодуваме, когато самите ние принизяваме Твоята слава. Отвори очите на сърцето ни, за да видим красотата на Христос и да й се наслаждаваме. Насочи сърцата ни към Твоето Слово, към Твоя Син и Твоя път. Изпълни ни със състрадателна смелост. Прославяй името Си чрез служението на Твоя народ.

Простри ръката Си за голямо пробуждане в този загиващ свят. Нека страшните думи от книгата Откровение да не бъдат изречени за това поколение: „И те не се разкаяха за делата си“ (16:11). Както си поразил телата, така поразявай и дремещите души. Не им позволявай да спят в мрака на гордостта и неверието. По Твоята голяма милост кажи на тези кости: „Оживейте!“. И приведи сърцата и живота на милиони хора в съответствие с безкрайната ценност на Иисус.

В името на Иисус Христос, амин!

Джон Пайпър


СПОДЕЛИ