Напролет в България се честват два празника. При единия се празнува Богът на живота, при другия – богинята на смъртта. На Великден хората се радват на възкресението на Спасителя, на първи март изпълняват обреди, свързани с древната Велика богиня.
Като извършват първомартенските ритуали, които всъщност са пролетни магии, хората „поемат нещата в своите ръце”. Сеят в отрицателния духовен свят – опитват се да го манипулират, за да пожънат здраве и късмет.
Всъщност човек сее не само напролет. През детските си години сее за юношеските, през юношеските – за зрялата си възраст, през зрелостта – за старостта и през целия живот – за вечността. Общо взето, сее в дух или в плът. В дух, ако прави живия Бог център на своя живот, и в плът, ако не признава Бога за свой Бог, т.е. смята се за самодостатъчен – напълно или не съвсем, когато търси помощта на сили, склонни за известно време да се поддадат на манипулация. С други думи, изпълнява или не първата Божия заповед.
Плодовете от сеенето в дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, а от сеенето в плът – блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и т.н.
Нарочно изброих многото лоши плодове, които ап. Павел посочва в Посланието си към галатяните, за да ги разпознаят, когато се проявят след години у днешните деца, върху които ще се прави експеримент с неприлагане на каквото и да било наказание. Поколението на току-що родените може да стане много по-зло и развратено от сегашното, тъй като промените в Закона за детето ще забранят на родителите всеки опит за изкореняване на злото в децата им. Така днешните родители ще си осигурят старини далече от своите лишени от милост и всяко добро, невъзпитани деца. За да не се сбъдне това лошо пророчество, добре е да преосмислим какво и как сеем, докато все още е пролет.
В този брой призоваваме българите християни да си върнат Божието Слово, което е най-доброто семе за посев в детските сърца, за да пожънат добър живот тук и да им бъде осигурен бъдещия с Бога във вечността. Нека не забравяме, че вечният живот е свързан и с добри дела за сеитба на Словото, а това значи, че ние носим отговорност за възпитанието на нашите деца не само пред обществото, но и пред самия Бог. Отговорността е върху всеки от нас – родител, учител, професор, министър на образованието, депутат, който ще гласува закона, и президент. Господ да ни е на помощ!
Христос възкресе!
