„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.“
Фил. 4:4
Народната мъдрост гласи: за да живееш и да се радваш, е необходимо да имаш само две неща. Първото – да живееш, второто – да се радваш. Първото го имаме. С второто често възникват проблеми.
Как човек може да се радва, ако животът сериозно го притиска? Как да се радва, когато има трудности и проблеми? А ако е обезсърчен, измъчен и наранен?
В евангелските църкви има две особено любими теми – любовта и радостта. За радостта се говори често, но да видиш радостни лица се случва рядко. Причината е, че не само членовете на църквата, но и служителите не могат да се радват.
Апостол Павел пише Посланието до филипяните, когато е в затвора. Докато се намира в ужасни условия, апостолът на Иисус Христос призовава християните да се радват. Той казва, че независимо от постигналите го житейски трудности, той се радва и много иска и другите християни да се радват.
Да се радваме в Господ е решение на волята.
Пророк Неемия пише: „… радостта пред Господа е подкрепа за вас“ (Неем. 8:10). В радостта от Бога е скрита невероятна сила. Когато светът се руши и земята се клати под краката ни, радостта от Господ ни укрепява и поддържа.
Бог желае Неговата радост да ни изпълва до преливане. За това говори ясно следният текст от Писанието: „Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие и преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време“ (Фил. 4:10). От този текст виждаме, че Павел искрено благодари, когато получава материална подкрепа от християните, живеещи във Филипи.
Тази църква и по-рано е подкрепяла служението на Павел, но настъпва момент, когато подкрепата изведнъж спира. И след определено време християните във Филипи отново изпращат на Павел определена сума.
Забележете, че той не ги укорява: „Най-накрая! Вече си мислих, че съвестта ви няма да се събуди. Реших, че сте забравили колко много съм направил за вас“.
Павел не укорява християните за това, което е в миналото, той отбелязва нещо хубаво в тяхното настояще и им благодари за него. „Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това, но едно само правя – като забравям това, което е зад мене, и като се стремя силно към това, което е пред мене, тичам към целта, към наградата от горното от Бога призвание в Христос Иисус. (Фил. 3:13-14).
Павел живее в настоящето. И в това настояще той мисли за хубавото, следователно, хубавото и вижда. Защото каквито са мислите в душата ни, такива сме и ние (виж Притчи 23:7).
Ако наистина искаме да се радваме и да носим радост на другите, трябва да вземем осъзнато решение да забравяме всичко лошо, а за хората и на хората да говорим само добро. Ето какъв е съветът на Павел: „Прочее, братя мои, за това, което е истинно, което е честно, което е справедливо, което е чисто, което е любезно, което е достославно, за това, което е добродетел, което е похвала – само за него мислете“ (Фил. 4:8).
И така, това, за което си мислим – в това и вярваме. Това, в което вярваме – това провъзгласяваме. А провъзгласяваме това, с което е изпълнено сърцето ни: „Защото от препълнено сърце говорят устата“ (Мат. 12:34).
Затова Павел призовава да вземем решение да мислим за добро, да вярваме в доброто и за доброто да говорим. Като постъпваме така, ще видим, че нашият живот се изпълва с истинска радост, а на лицето ни се появява усмивка.
Павел посочва още една стъпка по пътя към радостния живот: „Казвам това не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам…“ (Фил. 4:11). Съветът му е прост: ако наистина искаме да се радваме и да носим радост на другите, трябва да се научим да бъдем доволни в това, което имаме. Павел е доволен въпреки обстоятелствата.
Живеем във време на постоянно недоволство. А причината да сме недоволни е, че не се съсредоточаваме върху това, което имаме, а непрекъснато мислим за това, което все още нямаме. Постоянно гоним нещо ново. Купуваме си iPhone, но докато стигнем вкъщи, моделът вече е остарял – трябва да си купим нов. Не ни стигат пари за нова кола. Нямаме време за почивка. Все нещо ни липсва! Резултатът е тъжни сърца и тъжни лица.
Ако сме честни обаче, трябва да признаем, че днес имаме много повече, отколкото нашите бащи и дядовци са имали, но сме много по-недоволни.
Апостол Павел казва, че е доволен от всичко и се радва на всичко, защото знае тайната на придобиването и запазването на радостта и я споделя с другите. Истинската радост в живота не зависи от притежаването на материални блага. Истинска радост можем да получим само в Иисус: „Всичко мога чрез Иисус Христос, който ме укрепява“, казва апостолът (Фил. 4:13).
Ако Христос е в сърцето ни, винаги ще сме доволни. Ако Той е с нас, всичко останало ще бъде само приятно допълнение. Ако Иисус живее в нас, значи имаме всичко, от което се нуждаем. Затова Павел ни призовава да бъдем доволни от това, което имаме, ако искаме да имаме истинска радост. Нека да се приближаваме към Бога в молитва. Нека да живеем според Неговото Слово. Ако постъпваме така, животът ни ще се изпълни с истинска радост, а на лицето ни ще се появи усмивка.
Според думите на апостол Павел християните във Филипи, макар че са били много бедни, са давали с радост. Той говори за това в писмото си до църквата в Коринт: „Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония, че сред много скръбни изпитания тяхната радост бе изобилна и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие, защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите, като ни молеха твърде много да приемем техния дар и участие в услужване на светиите; и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първо на Господ, след това и на нас по Божия воля“ (II Кор. 8:1-5). Жертвоготовността на филипяните е достойна за похвала и подражание. Тя се изразява не в големината на сумата, а в отношението към Иисус Христос.
Бедната вдовица е имала само две монети, но с радост ги дала на Господ. Затова Христос казва за нея, че тя е била най-щедра от всички, които са жертвали.
Струва ми се, че християните във Филипи се нареждат на второ място в списъка на най-щедро даващите християни в Новия Завет. Павел ги хвали: „При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо, освен вас еднички; защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродит дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна на Бога. Моят Бог по Своето богатство да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христос Иисус“ (Фил. 4:14–19).
В истинската християнска щедрост са скрити велики благословения. Благодарение на пожертвованията на християните, в това число и на филипяните, евангелието достига далеч извън пределите на Йерусалим – в Европа, Азия, Африка, Америка, Австралия. Тези, които жертват за делото на благовестието, виждат как евангелието преобразява живота на хората и искрено се радват.
Нашата щедрост в делото на благовестието ще ни донесе истинска радост и особено благословение, защото чрез апостол Павел ни е дадено обещание. От собствен опит той казва: „Моят Бог по Своето богатство да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христос Иисус“ (Фил. 4:19).
Ако жертваме, няма да сме в недоимък, защото сам Бог се грижи за нашите нужди. А нашият Бог не е беден. Всичко е Негово! Затова Павел призовава да вземем решение да подкрепяме щедро разпространението на евангелието. Когато правим това, сърцето ни ще се изпълва с истинска радост, защото цялото небе се радва заедно с нас за грешника, който се покайва. (виж Лука 15:7). И нищо в този живот няма да може да ни лиши от придобитата радост, защото истинската радост за нас е Иисус Христос.
Петър Луничкин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
