– Принципите на „Ню ейдж” са много подобни на принципите на традиционното християнство – разказва Катрин Ледерман, бивш член на общност от последователи на „Ню ейдж”. – Парапсихологията днес също отдава голямо значение на положителната душевна настройка и на самосъзнанието. На пръв поглед теориите й изглеждат невинни, дори полезни. Незапознатият обаче не подозира какви сериозни опасности го дебнат.
Катрин разказва как любопитството й я довело до мистицизъм и медитация. Навлязла в тях дотолкова, че е достигала усещането, при което сякаш се разделя с тялото си. Учила и другите на това. Едва след години, когато съвсем се оплела в мрежите на „новото мислене”, тя изведнъж осъзнала, че е в капан, че е контролирана и управлявана от зли духове. В нея се пробудило желание да стане отново нормална жена и просто да се радва на живота, без да има постоянен контрол отвън.
През 1980 г. решила да напусне общността. Три години продължила битката, защото силите в „Ню ейдж” не искали да изпускат младата жена и заплашвали да я унищожат. В крайна сметка злите духове дори обявили деня на смъртта й. В нещастието си Катрин извикала към Бога. В съвместна молитва с една християнка тя срещнала по впечатляващ начин Христос.
– Живеем във време на стрес. На човек му се предлагат различни видове помощ: йога, автотренинг и други подобни средства. Какво мислите за това?
– Надценяването на материалното, видимото води до отдалечаване от религията и Бога. Човек усеща вътрешна празнота. И се опитва да я запълни, като търси Бога или самия себе си. Съвременният човек, особено жената, тъгува по невидимото Ти, по божественото или трансцендентното.
– Самата Вие сте били жена с кариера. От собствен опит ли говорите за тъгата по божественото?
– Да. На 28 години преживях дълбока душевна криза. Работех напрегнато от сутрин до вечер, при това от мен се изискваше много рационално мислене. Трябваше да бъда в крак с колегите ми мъже и женските ми интуитивни усещания бяха потиснати. Материализмът ме завладя напълно. Това ме опустошаваше вътрешно, оказах се чужда на самата себе си и започнах да търся изход.
– Какво точно предприехте в тази ситуация?
– Още докато учех, имах контакт с духовния свят чрез спиритизма. По-късно един мой началник в работата ми ме посвети в тайните на философията на Далечния изток, които ме заинтересуваха. Това беше нещо различно от скучните проповеди в църквата. Така се запознах с трансцендентността, с невидимия свят. Върнах се към това, когато се оказах в тази стресова ситуация, свързана с кариерата ми. С помощта на йога се върнах към предишните си отношения с невидимото. Така йогата съдейства да навляза в нов вид религиозност.
– Упражненията по йога винаги ли са свързани с навлизане в такава нова религия? Затова ли са опасни?
– 
Мнозина, които я практикуват, не искат да виждат в нея опасност. И наистина някои упражнения може да бъдат като физическа тренировка. Но в такъв случай е по-добре да се играе обикновена гимнастика, защото основният смисъл на йога е „привързване към безкрайното”. Ако учителят по йога не споменава за философската надстройка на физическите упражнения, названието „йога” губи значението си. И така, на когото му трябва физическо заякване, той има нужда не от йога, а от гимнастика. А който се увлича по истинската йога, със сигурност ще се привърже и към „безкрайното”, към трансцендентното. Йога е съвсем различен път от този, който ни сочи Библията. А аз тогава търсех в йога истината!
– И не бяхте я потърсили в Библията?
– Като съвременна млада жена изобщо не ми беше хрумвало, че истината може да се съдържа в една не толкова голяма книга. Наистина християнството за две хиляди години не е донесло на хората мир и не е допринесло особено за развитието. Затова не би могло да ми покаже пътя. Не трябва ли да се напише нова Библия и да се спре вече тази остаряла църковна бъркотия?
– Как все пак стигнахте до истината и до Библията?
– Това стана не по моя воля. Когато навърших 30 години, напуснах хубавата си работа и с ентусиазъм станах „съвременен гуру”. През 1975 г. преживях „озарение”, което сложи край на душевната ми криза. Оттогава у мен се появи надежда. Това събитие в живота ми обърна всичко в мен така, че имах само една цел – да съдействам за спасението на планетата Земя и на жителите й чрез обновяване на съзнанието им, като подготвям хората с добра воля за предстоящия еволюционен скок. Исках да им покажа пътя към истинския Бог. Станах партньор в едно издателство, което провеждаше семинари и чрез кореспонденция помагаше на хората да се преобразяват. Тази работа ми беше по сърце и макар че през същата година я напуснах (промените в живота са характерни за последователите на „Ню ейдж”), вече познавах толкова хора и малки организации, че можех да работя самостоятелно. Занимавах се с това около пет години.
– Как се чувствахте през това време?
– Въпреки че се стараех да изглеждам щастлива, „озарена” и „просветена”, вътрешно често бях много нещастна, понякога имах тежки депресии. Критичният ми ум трудно се справяше с това. Питах се дали практиката ми на вътрешно самосъзерцание не трябва да подобри душевното ми състояние? Ако „новото съзнание“ наистина е всеобхватно и е способно да действа като спасение във всички житейски ситуации, защо толкова често съм потисната?
Накрая ми омръзнаха всички тези грижи за новия ред в света, за новото съзнание и през 1980 г. реших да скъсам със „Ню ейдж”-мисленето. Реших да се върна на работа като обикновена секретарка и доколкото е възможно да подредя живота си по „стария ред”. Как се уплаших, когато забелязах, че всъщност не е възможно!
– Значи ли това, че някой Ви пречеше да промените начина си на живот?
–
От йога и всички откъсващи от реалността медитации разумът ми беше станал пасивен и открит за невидимите сили, които го използваха и манипулираха. Когато се възпротивих на това, забелязах, че някой друг е поел контрола над чувствата и волята ми, така че не можех вече да правя това, което ми изглеждаше логично и вярно. Невидимите сили, описани в Библията (Еф. 6:12), ме бяха направили духовна марионетка.
– Сигурно това е било за Вас ужасно откритие? Как успяхте да се избавите?
– Разбрах, че загивам, че ме управляват не добри, а крайно жестоки сили. Тогава отчаяно се молех на Бога. И Той се намеси. Срещнах една християнка, която ми разказа за Христос и в дълги разговори ми обясни, че истината трябва се търси в Библията. Така бях доведена при Иисус Христос, Който наистина ме освободи. Само чрез мъчителния опит на заблудата си успях да разбера простата истина на Библията.
– Как се отнасяше към Вас съпругът Ви през тези години?
– В продължение на 18 години той беше женен за една жена, а все пак се оказаха три различни. Запозна се с мен, когато бях 16-годишно момиче, ученичка в търговско училище. Когато се оженихме, бях на 24. Имах професионално образование и постоянна работа. Ожени се за жена с амбиции за кариера – решителна, еманципирана, с разкошна спортна кола. Това беше първата му жена. После станах „озарена” и исках да водя езотеричен начин на живот според всички правила на „Ню ейдж”. Така че втората му жена беше гуру.
– Днес съпругът Ви е женен за убедена християнка. Харесва ли му това?
– О, даже много. Наистина промените, настъпили след скъсването ми с т. нар. „ново съзнание” и обръщането ми към Христос, бяха най-впечатляващи. Така че от 1983 г. мъжът ми е женен за трета съпруга. Самият той през 1983 г. избрал живот с Бога. И сега при нас царуват мир и покой. Ладията на живота ни държи верния курс. Удивителното при това е, че всеки от нас може да върви напред, като гледа Господ, т.е. че можем да бъдем индивидуални личности и да вървим в една посока. Можем да пуснем ръката на другия и все пак никога няма да се загубим. Днешният ни съпружески живот не може да се сравни с нито един от другите периоди. Не сме влюбени като млади хора, любовта ни е постоянна във всички житейски ситуации. И ако се случи единият да обиди другия, бързо си прощаваме и се разбираме.
– Забележително е, че въпреки необичайното Ви минало водите нормален живот на жена, домакиня и стопанка. За да съвместиш тези задължения с широка публицистична дейност, сигурно е необходима строга самодисциплина?
– 
Да, така е. Но мисля, че християнинът и без това трябва да бъде дисциплиниран. Ученикът на Иисус Христос е дисциплиниран. Дисциплинираният по-лесно устоява пред изкушенията. В Римл. 12:2 се казва: „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ Необходимо ни е ново, променено от Светия Дух мислене. Стремежите и мисленето си трябва да съобразяваме с библейските принципи. Това изисква дисциплина. Божието Слово е най-скъпоценният водач, най-доброто средство за борба против лоши и неугодни на Бога мисли.
– Изглеждате здрава, уравновесена и удовлетворена. Има ли някаква друга причина за това освен радостта Ви в Господ?
– Мисля, че да. Дейността ми поставя пред мен високи духовни и душевни изисквания. Тъй като телосложението ми е по-скоро слабо, налага ми се да се грижа за здравето си. За да се движа достатъчно, тичам в гората и карам колело. През зимния сезон ходя на ски, плувам, правя гимнастика. И за това, разбира се, е нужна дисциплина, тъй като не съм спортен тип. Освен това се храня разумно, без да превръщам диетата в култ.
