Николай Водневски
Четиво за7 мин.

Мислили ли сте някога за това, че не е далече часът, когато всички хора, които живеят на земята, ще бъдат потресени от необичайно събитие – Второто пришествие на Иисус Христос?

Да, Иисус Христос ще дойде отново на земята! Какво ни дава на нас, вярващите, основание да говорим за това толкова уверено? На първо място, обещанието на самия Господ Иисус Христос, докато е още на земята: „Пак ще дойда“ (Йоан 14:3). Нямаме никакво морално основание да не вярваме на Неговите думи. Защо? Защото всичко, което Христос казва за последното време, се е сбъднало с абсолютна точност или се сбъдва пред очите ни. Несбъднато остава засега обещанието Му за Неговото Второ пришествие, което ние, вярващите, очакваме.

    За това многократно и по различни начини говорят и пишат учениците на Христос – Неговите апостоли. Те живеели с такова очакване, като ни заповядват и ние да живеем така. Това провъзгласяват на света и ангелите при възнесението на Иисус Христос. Те казват на множеството свидетели тогава: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11).

Приятели, чуйте как ясно и категорично говори Иисус в Откровението към Йоан: „Ето, идвам скоро и отплатата Ми е с Мене, за да въздам на всеки според делата му“ (Откр. 22:12). Христос не е назовал нито часа, нито деня на Своето Пришествие, но показва ясно признаците на последното време преди това събитие. И тези признаци сега са налице.

Човечеството днес преживява огромна криза в своя икономически, политически и морален живот. Това го знаят всички, няма как да го отречем. Времето, в което действа спасяващата благодат на Христос, идва към своя край. Истинските деца на Бога се подготвят за среща с Изкупителя, Който най-напред ще вземе от земята Своята Църква, а после ще се върне, за да установи Хилядолетното царство.

Днес е времето, когато всеки трябва да потърси Господ като свой Спасител, докато Той все още не е дошъл като Съдия.

В наши дни, когато малката израелска държава става все по-силна и влиятелна, пред вярващите се очертава все по-ясно Пришествието на Иисус Христос. То няма да донесе радост на хората, за които Иисус е бил и си остава само обикновен дърводелец от Назарет, а не Месия на света.

Историята не познава по-значимо събитие от Първото пришествие на Иисус Христос – въплъщението на Божия Син. Целта на Неговото Първо пришествие на земята е била да спаси света, а не да го съди. За тази цел Той е отишъл доброволно на кръста.

Но тогава това не се е побирало, а и сега не се побира в съзнанието не просто на евреите, а и на по-голямата част от хората на земята. Христос е приел да бъде разпънат не защото е бил безпомощен, а защото волята на Неговия небесен Отец е била такава. Една дума на Христос можела да унищожи всичките Му врагове, но Той не направил това. Умрял за нашите грехове доброволно, както четем в Писанието.

Христос предупредил Йоан: „Не запечатвай пророческите думи на тази книга“ (Откр. 22:10),  защото времето на Неговото Второ пришествие наближава. Той ще дойде втори път не в образа на безпомощно новородено Дете, а с великата слава на Цар Победител. И ще дойде не за да бъде разпънат отново на кръст, а за да съди света справедливо, защото справедливостта е същност на Неговото естество. Христос ще изяви Своето могъщество и Своята власт, за да възтържествува Царството на Неговата слава и дяволът да бъде победен навеки.

Много хора не вярват на това пророчество, защото отдавна се говори за Второто пришествие на Христос, а Той все не идва. „Защо Христос се бави?“ – питат те.

На този въпрос отговаря ясно Светият Дух чрез ап. Петър: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние“ (II Пет. 3:9).

Ако Христос беше дошъл преди 19 ч. на 14 август 1948 г., аз щях да остана завинаги погинал грешник, защото на този ден Той достигна до сърцето ми, пробуди ме, даде ми дух на покаяние и ми подари спасение. Това стана най-голямата радост в моя живот. Ако Христос беше дошъл вчера, много хора щяха да бъдат лишени от възможността да се спасят днес.

Но Господният Дух няма да бъде вечно пренебрегван от хората. Христос все още събира Своето семейство, Своята Църква и когато в нея се включи пълният брой (определен от Него) вярващи, тогава Той няма да се забави да дойде за Своите. Кой знае, може би събирането на Църквата ще бъде завършено днес…

В последната глава на Откровение Христос казва: „Неправедният нека върши още неправда“ (22:11). Как да разбираме тези думи? За кои неправедни говори Господ? Това са онези, които са прекалено добри в собствените си очи и затова не се покоряват на Божията воля. Те не обичат истината, особено заключението, че всеки човек е грешник, който се нуждае от покаяние и спасение. Всъщност не приемат истината на благовестието. За тях традициите са по-важни от истината. Затова преследват тези, които открито я изповядват.

Бог е оставил такива хора на техния превратен ум, както четем в Посланието към римляните. Това са онези „мъдреци“, които продължават да упорстват в греховете си и се покланят на своите идоли – ако не каменни, то от друг вид. Например какъвто е бил Сталин за милиони хора в СССР.

Тези „мъдреци“ са заменили истината с лъжа. Те не се грижели и днес не се грижат за това, да имат Бога в своя разум. Ето защо е написано, че „Бог ги е предал на нечистота“ (Римл. 1:24). Той се е отдръпнал от тях. Такива хора Бог вече не удържа от злото: правете каквото искате – убивайте, воювайте помежду си, пиянствайте, наслаждавайте се на греховете си, но – чакайте отплата! Никъде няма да се скриете от нея, защото „каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал. 6:7).

После Господ казва: „Праведният нека върши още правда, а святият нека още се осветява“ (Откр. 22:11). Праведният нека не само да говори за правдата, а и да я върши, т.е. да я въплътява в своя живот. Кои са хората, които Христос нарича праведни?

Праведните са тези, които преди всичко обичат истината и страдат заради нея. Това са хората, които са осъзнали, че нямат своя собствена праведност, а са се облекли в Христовата праведност. Те са приели Господ с вяра. Тяхната праведност не е човешка заслуга. Нямат с какво да се хвалят. И всъщност не се хвалят с нищо друго освен с Христос. Тяхната святост не е човешко достойнство. Те не наричат себе си святи, но Бог ги вижда святи, защото, като са приели светостта на Христос, са се отделили от света, който е обречен на съд.

Мнозина си представят светиите като непорочни хора, достигнали предела на съвършенството, които, подобно на Бога, могат да чуват всички ридания, да отговарят на молитви и да ходатайстват пред Бога за молещите се. Но Писанието казва: „Святият нека още се осветява“, защото само Бог е абсолютно съвършен и абсолютно свят. Той призовава вярващите да се стремят към освещение и святост, „без която никой няма да види Господ“ (Евр. 12:14).

По-нататък се говори за тези, които жадуват: „И който е жаден, да дойде и който желае, нека взема от водата на живота даром“ (Откр. 22:17). Кои са тези, които жадуват? Това са неспасените грешници, които осъзнават състоянието си и все повече искат да бъдат спасени. Те търсят правдата, жадуват да познават истината, стремят се към Бога, въпреки че все още живеят под властта на греха. Към тях се обръща Христос тук. За жадуващия е много опасно да се бави, защото Второто пришествие на Господ наближава.

Приятелю, ако си един от тези, които жадуват да намерят спасение, ела при Иисус сега, защото „ето, сега е благоприятно време, ето, сега е ден на спасение!“ (II Кор. 6:2).

Николай Водневски

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2020 <<<


СПОДЕЛИ