“Конят се приготвя за деня на боя,но избавлението е от Господа” Притчи 21:31
По време на подготовката ми за държавния изпит Бог ме изграждаше и ми разкриваше много неща. В този период четях книгата Неемия и Бог говореше чрез нея много. Все едно стената, която той градеше е моят изпит, заедно с всички пречки, които се появяваха. И точно като вече стигнах до частта, където идва лъжепророк да казва на Неемия да се скрие в Божия храм (Неемия 6:10-14) и той го разобличи и не се подчини, защото видя, че това е клопка, тогава и аз сънувах сън свързан с това, че отивам на държавния изпит и изкарвам отново двойка (Аз до този момент много вярвах на подомни сънища и те се случваха, мислех си, че може да са от Бога). Всичко това ме много смути и си казах, възможно ли е Бог да ми показва сега, че ще ме скъсат и че толкова рано трябва да се откажа едва ли не да уча повече, че няма вече смисъл, ако е така. Но си казах, че ето Бог ми освободи тези месеци да не бъда на работа, но да се готвя за изпита, иначе нямаше как да го взема. Следователно този сън не е от Него и е същата клопка като лъжепророка, който лъжеше Неемия, за да съгреши. Обаче дяволската мисъл: ами ако се окаже истина?, ме преследваше. Допълнително напрежението се увеличаваше и натиска от страна на мои близки, чрез опити да ме дразнят, че ето още не съм завършила, няма и да завърша, защото само по църквите ходя. Както Неемия 6:9а “ Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. ” и аз се молих както Неемия 6:9б “А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми”.
Говорих със служители за това и се покаях и се отрекох да вярвам вече на подобни сънища и да се влияя от всякакви нападки.
Колкото повече наближаваха датите, толкова повече и напрежението се увеличаваше и то поради това, че често почвах да се облягам на своя разум, на чувствата, които казваха: Нямаш време, много бавно учиш, почти нищо не знаеш, а материала е много. И дявола използваше всичко това за да ме срине, да се отчая и откажа. А в Притчи 3:5 пише: “Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.”. За съжаление допусках чувствата да ме ръководят и на тях често вярвах и ме страшно разклащаха. Господ все повече ми показваше, че трябва да спра да се безпокоя, защото това са земни грижи и съгрешавах, че се безпокоях, а именно, като смятам, че Бог е слаб да ми помогне! Аз трябваше просто да се трудя, да извърша това което се очаква от мен, а всичко останало да оставя на Бога. Постоянно ми попадаха стихове като Неемия 8:10 “Радостта в Господа е моята сила” , Псалм 37:4-5 “Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти” с които Бог ме насърчаваше.
Нощта малко преди изпита отново сънувах същия сън, като преди, как ме късат на изпита и се стреснах през нощта. Но след това си казах: Господ ще ме оцени, не някакви сънища. На сутринта “случайно” попаднах на Второзаконие 20:3-4 “Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях;защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.”, както и Второзаконие 20:1 “ Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя”. Тези стихове ме много насърчиха и вярата ми укрепна.
На следващия ден беше първата част от изпита. На сутринта изведнъж усещам, че здравословно не се чувствам добре и веднага споделям на църквата да се моли, но и с това изпитание все повече Бог правеше да спра да се облягам на себе си, но изцяло на Него, при което се появи усмивка на лицето ми и така отидох на изпита с усмивка и с хвалебствена песен на ум, защото се оставих изцяло на Бога. Имах твърда увереност, че Бог ще ме оцени и Той така ще допусне задачи и теми, които ще се паднат, така, че да си изкарам оценката, която Той прецени.
Когато ми дадоха задачите, още преди да ги видя благодарих на Бога и се помолих Той да води. Оказа се, че задачите не бяха трудни, даже за една задача няколко пъти чета условието, за да се уверя, че не бъркам нещо и си казвам: “Тази задача не може да бъде толкова лесна, трябва да има уловка”. Но нямаше, наистина си беше много лесна.
На следващия ден беше втората част (теоритичният изпит), където трябваше да се теглят 2 теми от 24 (а аз само почти половината бях успяла да науча). Отново с усмивка и хвалебствена песен на ум тръгнах за изпита с увереност, че Бог ще изтегли темите (както се помоли брат Иван в неделя). Докато колегите ми теглеха темите, аз се молех: “Господи ти изтегли”. Първата тема беше тема, която бях учила и Господ ме насърчи. Втората тема беше тема, която бях учила преди 1 година, не бях я преговаряла и почти нищо не помнех, а беше и от най-трудните. Но Господ даде мир и увереност и докато пишех темата постоянно се молех. Сетих се, че на работа правех подобни неща и давах примери от там. Господ помагаше да си спомня и неща, които много отдавна съм учила и аз пиша и се учудвам. Накрая неможех да повярвам колко много написах по темата.
Като приключи изпита пак по човешки почвах да мисля, да си изчислявам предполагаемите точките от задачите, тъй като знаех точкуването и формулата за оценяване. От толкова много тънки сметки дали съм изкарала нужния брой точки за да премина успешно си изгубих мира и почна притеснение и т.н. Но после Бог укрепи вярата ми като си казах: “Нали Господ ще ме оценява, Той ще постави точките както Той иска”. След това се молех Бог да води самите проверяващи, така, че оценката да е от Него.
Когато дойде времето да разбера резултатите, след като видях, че вече има резултати, още преди да ги видя застанах в молитва и благодарих на Бога за резултата. След това вече проверих оценките и неможех да повярвам на очите си, няколко пъти обновявам страницата, за да се уверя, че няма грешка, но не, това бяха реалните резултати. Най-интересното беше, че Бог беше променил точкуването в моя полза, не по 10, а по 12 точки на задача. При което оценката ми рязко се повишава.
Слава на Бога за всичко това, защото Той не само ми помогна да взема финалния си изпит, но ме научи и на много ценни уроци, а именно, че ако съм угодна пред Него, вървя в пътя Му и му се доверявам, Той и невъзможното ще извърши, ако е волята Му, както разтвори Червено море! “Конят се приготвя за деня на битката, но победата е от ГОСПОДА.” Притчи 21:31. За пореден път Той ми показа, че случайни неща не съществуват! Научи ме все повече да се боря срещу атаките на Сатана и да не му се давам, но да знам, че винаги ще има атаки, когато вършим Божията воля. Когато падам(съгрешавам), да се покая и да продължа да се боря, без да допускам вината да ме смаже. Когато изглежда нещо вън от силите ми, просто да се доверя на Бога, да дам всичко от себе си, да извърша това, което Той очаква от мен, колкото мога, а всичко останало Бог има грижата. “Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“ 1 Коринтяни 10:13
Докато се готвех за изпита Бог ме разобличи, че ето, ако бях си записвала свидетелствата от победите на предишните ми изпити, как Бог се е прославял, сега нямаше да се страхувам толкова, като си припомня, че Бог ме избавяше и преди по уникални начини! Много се радвах, като виждах подкрепата на братя и сестри, което беше много ценно за мен, а именно, че имам голямо духовно семейство!
Слава на Бога за всичко!!!! За пореден път ми доказа колко истинно е Неговото Слово!!!
“Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.” Римляни 10:11
