Случвало ли ви се е, когато трябва да вземете решение, което е изключително важно за вас, да се допитате до Бога какво да правите и да приемете за отговор от Него вашето собствено желание? Не ви се е случвало?! Тогава или разпознавате изключително добре Божия глас и Божията воля за живота ви, или още не сте си дали сметка за заблудата, в която сте се заплели.
За съжаление не мога да се похваля, че съм от първия тип вярващи. Хващала съм се няколко пъти в капана на собствените си желания. Основната причина за това, от една страна, е непознаването на Бога и неразличаването на Неговия глас, а, от друга, непознаването на самия себе си. Ще ви разкажа за няколко различни начина, по които съм се заблуждавала през християнския си живот.
Разбира се, най-добрата основа за объркване на един вярващ е незрелостта и гордостта му. Месец и половина след покаянието и новорождението ми участвах в обща молитва на младежите от църквата – Бог да ни изяви волята Си за нашия живот и служение. Не разбирах много какво точно означава това лично за мен. Молех се, без да очаквам някакъв специален отговор конкретно за моя живот. По-скоро следвах примера на другите, за да може все пак Бог да ме има предвид в плановете Си. Докато се молех, дори не предвиждах да служа по някакъв начин на Бога. Имах свои планове за живота си и те не включваха служение. Смятах, че всичко ще е по старому, само ще спазвам нови морални принципи. Ето защо бях буквално изумена, когато час след общата молитва вече знаех какво е моето призвание. Осъзнах съвсем ясно за какво служение Бог ме призовава и каква е първата стъпка в осъществяването на този план. Звучи ви невероятно, нали? Точно така смятаха и всички дългогодишни християни, с които споделих това. Казваха ми, че е невъзможно; че съм подведена от първата си ревност по Бога; че е много рано Бог да ми открива подобно нещо; да съм позадържала нещата, защото най-вероятно съм се заблудила. Аз им се доверих и бях готова да забравя откровението, което Бог ми даде. Всеки път обаче, щом се отказвах от идеята, Той намираше начин да ме връща към нея. Водеше ме стъпка по стъпка, като извършваше не едно и две чудеса в живота ми. За изненада на всички, дори на мен самата, Бог изяви и потвърди волята Си, независимо от моята незрялост и съмненията на другите.
Като цяло в ранния ми християнски живот Бог ми откриваше много ясно волята Си. Не разбирах, че по този начин Христос ме учеше да Му се доверя, да осъзная, че Той е реална част от този свят и има реален план и грижа за моя живот. Не разбирах, че Господ ме подтикваше да не позволявам да ми Го представят „като в калъп”, ограничен в характер и действия, според чуждите виждания и опит, а – да Го опознавам лично и да изграждам свои взаимоотношения с Него. Тогава обаче не приех това преживяване като нещо изключително. Сметнах, че винаги ще зная каква е волята на Бога в моя живот.
Горе-долу по същото време се сблъсках и с първото фалшиво откровение. Разпознах го като лъжливо сравнително лесно. Но отново не осъзнах Божията грижа към мен, а младежки самонадеяно приех, че е станало по моя заслуга. Разпознаването на лъжливото откровение отново ми се стори като даденост, не като Божия милост към мен.
Звучи ли ви познато? Случвало ли ви се е да си повярвате повече, отколкото трябва? Така и предполагах. Самонадеяността, че винаги знаем кое е от Бога и кое – от дявола, е детската болест на християнството. Да не говорим, че тогава дори не включваме собствената си личност, воля и желания като фактор, който допълнително замъглява картината.
Ако християнинът твърди, че всеки път Божията воля е кристално ясна за него и никога не може да бъде заблуден, ще си позволя да се усъмня в неговата зрялост или в интензивността и близостта на отношенията му с Христос. Бог е пределно ясен в Десетте Си заповеди, но не е така лесно, когато става въпрос за нашия собствен живот.
Спомням си първия път, когато попитах Бога за определено решение в живота ми, но не бях готова да получа отрицателен отговор. Веднъж реших и аз по примера на моите братя и сестри да потърся Божия отговор за зимната ваканция, която ми предстоеше като студентка. Истината е, че Го питах не защото се интересувах действително какво мисли, а по-скоро за да засвидетелствам някаква привидна лоялност. На практика по-скоро информирах Христос за намерението си. Познато ли ви е? Ако не, проверете си отново преживяванията и мотивите. Като младенец във вярата тогава поисках Бог да ми отговори със знамение, така че да е пределно ясна волята Му за мен. Всъщност изобщо не очаквах да ми откаже. Не виждах причина Бог да не хареса и да не подкрепи идеята ми за ваканцията. Какво лошо може да има в едно пътуване в чужбина?
С любов и по милост Христос ми даде категорично знамение, че това мое решение не е по Неговата воля. Мислите, че кротко се зарадвах и Му благодарих? Значи не ме познавате лично. Ядосах се и се разсърдих точно както се сърдех на родителите си в тийнейджърството ми, щом ми забраняваха нещо. Реших, че за пролетната ваканция няма да Го питам, а направо ще си уредя почивката, както я бях замислила за зимата. Спомням си как се качих на автобуса. Чувствах се като престъпник. Все едно бягах от къщи. Къде ли всъщност можех да се скрия от Бога? Тази ваканция беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми. Струваше ми много болка и сълзи. Плачех и се ядосвах на себе си. Идеше ми сама да се набия за вироглавството си. Покайвах се пред Бога и Му благодарях за този урок. За първи път осъзнавах колко грижа, закрила, вярност и любов има Христос към мен, когато ми отказва или ми забранява нещо. Болезнен урок, но изключително полезен. Научих се да приемам отказите на Бога в живота си с благодарност и с ясното съзнание, че макар да не разбирам в момента защо казва „не”, трябва да Му се доверя – Той знае причината и това е по-доброто за мен. За съжаление невинаги приемам в самото начало такъв отговор с радост, понякога ми трябва малко време, но със сигурност свикнах да гледам на отрицателния отговор със спокойствие и без паника.
С израстването ни в Христос започват и по-трудните уроци. Тогава, когато не чуваш ясно гласа на Бога или трябва да се довериш и да чакаш Неговия отговор. Ще ви разкажа за друг мой провал в тази област. Дойде време да питам Бога за съпруг. Стоях в молитва и пост за конкретен човек. Спомням си много ясно стиха, който Бог ми даде като отговор още в първия ден от поста ми. Беше недвусмислен отказ. От моя страна не последва разочарование или бунт както в ранното ми християнство. Но сгреших в това, че продължих да се вглеждам в обстоятелствата. Те привидно потвърждаваха желанието ми. Затова реших, че не съм разпознала правилно волята на Бога, и продължих да постя и да се моля. Тогава започнах да получавам стихове в подкрепа на исканото от мен, и то през много дълъг период. Остана да очаквам Христос „да приведе в действие Своя план” за моето желание. Искрено вярвах в това откровение.
Не бихте се изненадали, че очакванията ми не се осъществиха, нали? Подмамих се, защото не бях отчела факта, че този, който се бори срещу нашите души, е способен да се престори на светъл ангел и дори арогантно да използва нещо толкова лично и свято като поста и Божието Слово, за да ни измами, ограби и погуби. Не можех да виня Бога, че ме е подвел или не е изпълнил обещанията Си, защото това не бяха Негови обещания. Макар да бяха стихове от Словото Му, при това получени по време на пост, те не бяха обещания и откровения, дадени ми от Христос. Бях се закачила на дяволската кукичка. Висели ли сте на нея? Много неприятен урок. Чрез него обаче Бог ме научи да съм много по-внимателна в слушането си. Да се науча да разпознавам кой глас на кого е – на Бога, на дявола или на собственото ми желание и упорство. Няма как да принудим Бога, да Го притиснем до стената или „да извием ръцете Му”, дори с дълги пости и молитви. Най-много така да дадем шанс на врага на нашите души да ни смачка, обезвери и отчае.
Сигурно си мислите, че с това заблудите и провалите ми са се изчерпали и вече съм се научила да не греша в преценката си. И на мен ми се иска да беше така, но уви! Вече бях наясно, че не съм в състояние бързо и лесно да разпозная Божието водителство в някои области от живота ми. Знаех, че мога да бъда подведена както от собствените си желания, така и от дявола. Настъпи нов момент за важно решение – дали да изтегля кредит. Всички външни обстоятелства бяха в подкрепа, че Бог ме води към това. Но вече се бях парила от подобно привидно подреждане на обстоятелствата. Страхувах се, защото изборът ми да изтегля пари беше свързан с нещо, което винаги много силно съм искала в живота си. Знаех, че мога пак да се подведа от собствената си амбиция. Забелязвате ли колко несигурно и предпазливо пристъпвах към това решение? Имам лоша новина за вас – знанието, предпазливостта и страхът не ви гарантират, че непременно ще разберете Божията воля. Те помагат, но не изместват истинските отношения на разпознаване и следване на Христовия глас.
Нещо вътре в мен ме караше да стоя нащрек и не ми даваше мира, че може да се окажа в един много красив капан. Реших този път, преди да предприема каквато и да било стъпка, да говоря с хора, които много ценя и уважавам като духовни и послушни на Бога християни. Чудите се къде сгреших? Съмнявах се в собствената си преценка и очаквах друг да ми потвърди волята на Бога. Интересното беше, че последствията не дойдоха веднага. За един дълъг период всичко изглеждаше наред. Така После обаче само за няколко месеца всичко коренно се промени. Лихвите скочиха, курсът на валутната единица на кредита ми се повиши неимоверно и се оказах роб на един кредит. Трябваше да работя все повече и повече. Имах все по-малко време за Бога, църквата и общението с вярващи. Опитвах се да се задържа на повърхността с цената на пълно физическо и психическо изтощение. Бях в патова позиция. При всички положения – губеща, и то не малко.
Обсъждането и търсенето на мнение от по-зрели християни не е погрешно. Грешно е да ги поставиш над Бога. Аз издигнах тези хора над личната си връзка с Него. Не мислете, че обвинявам братята или сестрите си. Нищо подобно. Само отчитам факта, че вместо да търся Божия глас докрай, избрах по-лесния вариант – да последвам мнението на много по-духовни и зрели от мен християни, за да ме отменят в поемането на отговорността и в труда да търся, изпитвам и разпознавам тихия глас на Бога. В началото на вярта ни, докато още не сме зрели, е възможно Бог да използва други хора, знамения или чудеса, за да ни говори, но това не е основният Му подход, когато очаква от нас зрялост, близост и мъдрост в отношенията с Него. Той е ревнив за тези взаимоотношения. Не би ни позволил да поставим други хора между себе си и Него, били те и по-духовни от нас. Христос очаква ние лично да се съпротивим докрай (до смърт) на плътта (Евр. 12:4) и нечистите духовни сили (Еф. 6:12-13), като напрегнем всичките си духовни сили, за да израснем в разпознаването и покорството на гласа Му. Така, като ни изгражда стъпка по стъпка, Бог разширява нашите предели в познаването на Неговата същност, сила и любов в дълбочина, ширина и височина (Еф. 3:16-20). Добрата новина е, че Христос не ни наказва или изоставя в тези моменти на заблуда. Той отнема болката, огорчението и срама ни след това и ни дава сили, вяра и надежда да продължим напред, вече с нов духовен опит.
Разпознаването и покорността на Божия глас е опит, на който се учим в живота си с Христос. Някои са умни, дисциплинирани и кротки в това свое изграждане. Разбира се, и те се провалят понякога. Но се учат без големи катаклизми в живота си или поне сами не ги предизвикват излишно, защото Бог е близо и помага на кротките по сърце (Пс. 24:8-10). Какво правим ние, останалите? Ами учим се по трудния начин – с болка (Пс. 31:9; Як. 4:6). Нетърсенето, неразпознаването, недочакването или непокоряването на Божия глас ни струва не само загуби, разочарования и сълзи – понякога то може да обърка целия ни личен живот и взаимоотношенията ни с Христос.
Би ми се искало да вярвам, че никога вече няма да се заблудя, но доколкото се познавам – едва ли. Убедена съм, че познаването на Бога е динамичен процес, който продължава през цялото ни съществуване тук, на земята. Сигурна съм също, че имаме един враг, който иска да ни провали и погуби като успешни хора и вярващи. Ето защо разпознаването на Божия глас е свързано с личностен катарзис и духовно израстване, за да не даваме възможност да бъдем излъгани. Остава ми само да се надявам на верността и любовта на Христос и да не се отказвам да търся Неговата мъдрост и водителство (Пс. 31:8), а Бог е верен да изпълни обещанието Си да ни се разкрива и да завърши спасителното Си дело в нас. „Кой е човекът, който се бои от Господ? На него Той ще посочи кой път да избере. Неговата душа ще пребъде в добро и неговото семе ще наследи земята. Тайната Господна е за онези, които се боят от Него; на тях открива Той Своя Завет. Очите ми винаги са към Господ, защото Той изважда от примка нозете ми” (Пс. 24:12-15).