Човек! Поквàрена и жалка твар,
оцапана със кръв и кал, и прах.
Човек! На всичко по земята цар,
а сам – роб жалък на тирана грях.
Човек! На световете покорител,
а сам за свойте близки жив кошмар!
От съвест мъчен, но и сам мъчител.
На вавилонски кули луд зидар.
Безволна жертва на копнежи срамни,
на грешно щастие презрян крадец,
летящ подир фантазии измамни
мъдрец ли е това, или глупец?
Човек! Звучало гордо… Та нима
задето е на горка смърт обречен –
в пръстта да е на червеи храна,
след като в почести е бил облечен?
Безумие горделиво! Да мечтаеш
за мощ и власт, когато сам си роб
на тъмни сили! Лудост – да желаеш
да всяваш страх, осъден сам на гроб!
Защо се превъзнасяш, о, човече?
Защо над облаците все летиш?
Честта от теб е толкоз по-далече
към нея колкото се ти стремиш!
На, виж се! Въплъщение на грях!
Ти пепел си! Тъй Словото говори.
Ти прах си! Да не беше пепел, прах,
не би се вдигнал в облачни простори,
кога на суетата ветровете
задухат в твойта мъничка душа!
Не виждаш ли? Изпълни вековете
с позорността на своите дела
и с ужаса на своето падение!
Във твойта слава скрит е твоят срам.
Да би разбрал великото смирение
на Този, Който в небесата сам
реши във най-покварения век
да стане от любов към теб Човек,
да бъде бит, оплюван, разпнат, хулен,
ти би потърсил някой кът притулен
и там би плакал, би се разтопил
от мъка за падението свое
и негли в плач предвкусил би покоя,
що Бог е на смирени възвестил!
И с нова обич, с нов божествен плам
от своя прах ти би издигнал храм,
във който сам Творецът твой живял би,
за да прогони твоите тъми
и да превърне глухите ти жалби
в покайни песни, в химни и псалми!
Архимандрит Серафим
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
