Вие не сте пристъпили към осезаема планина
и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря…
Вие обаче пристъпихте към планината Сион
и към града на живия Бог… и към Иисус,
Ходатая на новия Завет, и към кръвта за поръсване.
Евр. 12:18,22,24
Не е изненадващо, че Еврейската църква в своето време е била изправена пред изключително трудни конфликти. Вероятно Посланието към евреите е отправено към юдео-християнската общност. Пред лицето на тежки страдания и гонения тези вярващи в Христос евреи се питат: „Какво имаме сега? Преди имахме Мойсей, имахме Аарон, имахме светилище, имахме първосвещеници, имахме всекидневни жертви и святи празници. А сега какво? След като Иисус и благата вест дойдоха в живота ни, след като Му се доверихме с цялото си сърце, какво ни остана? Вече нямаме истински първосвещеник, нито истинско светилище, нито жертви, които всеки ден биха говорили за нас пред Бога. Какво ни остана?“.
Посланието към евреите отговаря на тези въпроси. Всичко в миналото е било само сянка на онова, което е в действителност. Жертвите, които принасяли свещениците, когато се редували в своето служение в храма, цялото поклонение в светилището, свещените празници в календара на годината – всичко това е било само сянка на висшата реалност. И тази реалност става наша чрез Христос и светилището, където Той влиза със Своята уникална жертва. Наистина, светилището, в което Христос влиза и служи като Първосвещеник, е небесното светилище.
Сега Той седи отдясно на Божието величие като вечен Първосвещеник, Който присъства в същото време и сред нас, сред Своята страдаща и бореща се Църква, като я напътства и благославя. „Затова Той може и винаги да спасява онези, които идват чрез Него при Бога, понеже всякога е жив, за да ходатайства за тях“ (Евр. 7:25).
Отнетото е само сянка. Това, което пребъдва вечно, остава за Църквата в Божия Син. Следователно не може да се каже, че служението на нашия Първосвещеник Иисус Христос завършва с Неговото отиване при Отец. И Отец, и Синът живеят и днес.
Това, което според нашето разбиране и опит е свързано с времето, за Христос в Неговото откровение и в Неговото служение е вечно действие. Независимо колко велик е бил вчерашният ден на нашия Христос, днешният Му ден е още по-велик. И колкото и да е велик днешният ден на нашия Христос, утрешният Му ден ще бъде още по-велик.
Яков Крекер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
