Животът е станал твърде динамичен. Събитията се редуват светкавично едно след друго. Просто сме зашеметени от всекидневни изненади. В много случаи не можем да ги асимилираме. Големите събития хвърлят пред себе си сянка. Невярващите усещат, че наближават коренни промени в живота на нашата планета. През последните петдесет години всичко се промени така, както не се е изменяло през четири хилядолетия.
Има големи реки, които образуват огромни водопади. Те са истински чудеса на природата. Над водопадите водата е сравнително спокойно. Там плуват лодки и малки кораби. Но с наближаването на водопада течението се усилва и ако човек е имал неблагоразумието да бъде повлечен от него, нищо не може да го спре.
Днес всички много бързаме. Нямаме време. Живеем в напрежение, уморени сме. И въпреки това пак бързаме. Нещо идва. Какво е то?
Библията ни учи, че предстои важно събитие – Второто пришествие на Господ Иисус Христос. При Неговото възнесение двама ангели казват на учениците, че Той ще дойде пак. Апостол Павел описва първата фаза на Иисусовото идване, при което Той ще грабне Своята Църква. Това е казано ясно в I Солунци 4 глава. До този момент всички земни жители, вярващи и невярващи, ще живеят заедно, ще страдат заедно, ще изпитват заедно радости и несгоди. Така на нивата житото и плевелите растат заедно до жътвата. Но Иисус ще се върне на земята. Тогава починалите във вяра ще възкръснат в небесни тела. Живите вярващи ще се преобразят мигновено и всички ще се понесат към небето. При това Грабване на Църквата Господ Иисус ще преобрази унищоженото от греха земно тяло. То е било огнище на болки, болести, страдания. Сега ще стане съобразно с Неговото славно тяло. Жилищата на вярващите тук, на земята, ще се опразнят. Църквите ще се обезлюдят. Във влаковете, автобусите, самолетите, по улиците, болниците, затворите мнозина ще изчезнат. Няма да останат деца до седемгодишна възраст. В детските ясли ще се запази само част от персонала.
Преди близо 2000 години Господ Иисус идва, за да живее между нас. Сега ще дойде, за да ни вземе да живеем при Него, в небесна слава. По много белези личи, че Господ идва. Сигурно и на небето се извършват приготовления. Но на въпроса кога ще стане това, сам Господ Иисус отговаря, че не ни е дадено да знаем деня и часа на идването Му. Тях е определил и знае единствено Бог. Колкото е сигурно идването на Христос, толкова е несигурно кога ще бъде то. Това ни кара да бъдем винаги будни, да изпълняваме съвестно задълженията си.
Но ние знаем нещо много важно – как ще дойде Господ Иисус. Като крадец. Няма да ни предупреди. Ще изненада света. Фактът, че времето на пришествието Му наближава, е очевиден от много белези, които го предхождат. Иисус казва, че тогава ще има глад по земята. Днес 10 000 000 души умират от глад всяка година. Голяма част от земните жители живеят недохранени. Въпреки големите постижения на науката болниците не са се превърнали в музеи, а се разширяват и модернизират. Би трябвало с течение на времето земята да изстива и да става по-спокойна. Тъкмо обратното – земетресенията се умножават. Живеем под заплаха от ядрена война, която би превърнала земята в безплодна пустиня.
Какво е животът за Вас, драги читателю? За някои той е игрище. Хората могат да играят, да се веселят, да се наслаждават. За други е мъчилище. Човек се мъчи, боледува, страда, преживява разочарования. А за християните животът е училище. Учим се да живеем, да вярваме истински, да си прощаваме. И още нещо: готвим се за наближаващото събитие.
Нека го чакаме, но не със скръстени ръце, а активно, дейно.
След Втората световна война една жена, чийто съпруг бил взет в плен, получила писмо от него, че вече е свободен и скоро ще си дойде. И какво направила тя? Дали застанала на прозореца, за да чака пристигането му? Не, запретнала ръкави и се хванала на работа – почистила основно къщата. Каква радост, мъжът ѝ се връщал! От вълнение не можела да спи.
Господ Иисус идва. Идва за нас. Нека се радваме. Нека всяка мисъл за това велико събитие да ни изпълва с ликуване. Идва Онзи, Който ни познава, Който се грижи за нас. Тази радостна новина ни кара да се очистим, защото само чистите по сърце ще видят Бога.
Приема се, че известно време след Грабването на Църквата Господ Иисус ще дойде на земята. Заобиколен от ангелите и Своите светии, Той ще се яви на облак и ще се спусне долу. Сега вече ще Го види ВСЯКО око. И тези, които са Го проболи. Това ще бъде голяма трагедия за Неговите врагове. Те ще се изпокрият където могат. Но земята ще се изпълни с ангели, които ще доведат всички пред престола на Съдията. Той няма нужда от свидетели, защото знае всичко. Целият ни живот е открит пред Него. И ще съди не греха, а грешника; не кражбата, а крадеца; не убийството, а убиеца.
Преди Христос е дошъл на земята, въплътен в човешко тяло, без хората да Го познаят. Сега ще дойде в слава – такъв, какъвто е. Преди е бил слуга, сега ще бъде Господар. Преди е бил сеяч, сега ще бъде жътвар. Преди е бил работодател, сега ще плаща на работниците Си. Преди е бил Спасител, сега ще бъде Съдия. Преди е бил Агнец, сега ще бъде Лъв. Преди е разделил времето на две епохи: преди и след Христос. Сега ще раздели човечеството на две групи: спасени и погиващи. Преди е разделил човечеството по време, сега ще го раздели по място. В Библията не се казва, че всеки ще се зарадва да Го срещне. А ще заплачат всички земни племена и ще викат на планините да паднат и да ги покрият, да ги скрият от Него.
Тогава ще се направи преоценка на всичко. Важни неща ще се открият като нищожни, гибелни, вредни. Много презрени и отхвърлени блага ще станат първостепенни и необходими. Ще стане очевидно колко е гибелен животът без вяра.
Въпросът за бъдещата съдба на света, за края на човечеството е неприятен. Хората знаят, че всяко начало има край. Това важи и за историята. Ето защо в компания много рядко става дума за смъртта и крайната участ на човешкия род. При един такъв случай някой отсякъл:
– Със смъртта всичко свършва. Край и след това нищо!
– Не е вярно, след смъртта идва съд – казал друг.
– Това е възможно, но на земята има милиарди жители. Колко ще трае този съд?! – попитал трети.
– Във вечността има достатъчно време.
– Кого обаче ще съдят, нали след смъртта няма нищо? Всичко се унищожава.
– Покажете ми къде има такова явление – край и след това нищо! В науката ли? Във философията ли? Науката стига донякъде, но следват нови открития. Явяват се нови философски системи. В географията ли? Една държава се унищожава, на нейно място идва друга. Идва краят на нашата слънчева система, но следват други галактики. Има ли някъде край и после… нищо? И как искате да приложите такова правило към човека, венеца на творението?! Къде е вашата логика? А какво да кажем за изкуствата, за музиката? Идва смърт – да, това никой не отрича. Но след смъртта идва съд. Който отрича това, в мислите и думите му няма никаква логика!
За невярващия смъртта е скок в мрака. Кой разумен човек би желал това? С всеки ден се доближаваме до последния си час. А с това и до съда. На какво се дължи паническият страх от смъртта? На вътрешния ужас, че има Бог и Той ще ни иска сметка за земния живот. Библията учи, че вярващи и невярващи ще застанат пред Божия съд. Вярващите, за да получат награди. Невярващите – за справедлива присъда.
Един приятел ми разказа: „Пътувах с влак от Италия за Германия. Минахме през заледените северни кантони и навлязохме в Сенготарския тунел, дълъг 14 км. Изведнъж, когато излязохме от тунела, пред нас се разкри чудна пролет. Разцъфтели дръвчета, цветя, приятна атмосфера!“.
Смъртта е за нас тунел. Отвъд нея ни чака нов, непознат живот във вечността. Какво ли ще бъде там? Но със сигурност животът ни там ще зависи от живота ни тук.
На земята идваме голи. Не носим нищо със себе си. Всичко получаваме. Нищо не е наше. Чуждо е. Употребяваме все чужди вещи. Редно е да носим отговорност за това, което имаме. Отговаряме пред себе си, пред нашите ближни, пред обществото и най-вече пред Бога. Отговорни сме за това, което вършим, но и за онова, което не сме сторили, а сме имали възможност да направим. Децата, невменяемите, невежите, нямат отговорност. Самият факт, че одобряваме или осъждаме известни деяния, доказва, че съществува отговорност.
В един хотел дошъл пътник. Нощувал, хранил се в ресторанта като всички останали. След седмица съобщил, че напуска хотела. Управителят му представил сметката. Гостът останал учуден:
– Не знаех, че трябва да плащам – казал той.
Задържали го. Оказало се, че бил опасен луд, избягал от психиатрията.
А какво да кажем за земен жител, който живее, радва се на природата, труди се и ползва блага, но не мисли, че ще отговаря за всичко това?
На вечеря с дъщеря ми се запознахме с трима банкови чиновници. Единият от тях ни разказа каква отговорност изисква държавата от тях.
– Ние нямаме право да харчим и стотинка по свое усмотрение.
Позволих си да запитам:
– Защо е така?
Те сметнаха въпроса ми за глупав.
– Парите са ценност и държавата търси отговорност за тях.
– Правилно! А според вас кое е по-важно: парите или животът?
– Разбира се, животът. Парите могат се спечелят пак, но животът не може да се върне.
– Напълно сте прав, животът е по-важен от парите. Държавата търси отговорност и отчетност. Но Онзи, Който ни поверява живота, тази върховна ценност – аз Го наричам Бог, не знам как Го наричате вие – няма ли един ден да поиска от нас отчет дали сме употребили добре, или сме злоупотребили с дарения ни живот?
Банковите чиновници ахнаха от изненада. Не се бяха замисляли върху тази проста истина.
– Би трябвало да има такава отчетност – признаха и тримата.
Господ Иисус идва. Божият съд наближава. Пред Него всички ще дадем отчет за живота си. Ще застанем открити, както откриваме тялото си пред лекар. Пред Съдията ще открием душите си. Лесно ли е това? Ще Му се представим такива, каквито сме всъщност.
Един човек сподели: „По време на войната при спокойна обстановка седях в окопа и четях Библията си. Като разбра какво чета, един войник се развика:
– Защо четеш тази книга? Тя е глупава и е пълна с противоречия. Никой разумен човек не я чете!
Отговорих му:
– Но един ден ти ще застанеш пред Бога на съд.
Той се озлоби и взе да ругае. Аз млъкнах. На другия ден започна ужасна канонада. Гранати се сипеха върху нас, някои падаха в окопите. Моят познат лежеше, двата му крака бяха откъснати. Притекох се да му помогна. На лицето му беше изписан неизразим ужас.
– Кажи ми, наистина ли ще има Божи съд? – попита ме той с трепет и издъхна.
Аз не бих желал да умра като него. А Вие, драги читателю?
Затова е много важно да живеем така, както в съдния ден бихме желали да сме живели. Не зависи от нас кога ще завърши животът ни, дали у дома или в болницата, при катастрофа или в други обстоятелства. Но от нас зависи нещо много важно, а именно – какво ще бъде отношението ни към Бога и ближните, когато удари нашият последен час.
Един мъдрец е казал: „Когато човек се ражда, всички се радват, а той плаче. Живей така, че когато умираш, всички да плачат, а ти да се радваш!“.
Симеон Попов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
