Апостол Павел пише в Посланието до римляните: „… защото, ако с устата си изповядваш Господ Иисус и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“ (Рим. 10:9-10).
Какво означава да изповядаш? И какво означава да вярваш? На тези два въпроса ще се опитаме да намерим отговор в Светото писание.
Да изповядаш Иисус като Господ
Какво се променя в живота ни, ако разпознаем и изповядаме Иисус Христос като наш Господ?
Преди две хиляди години в провинциален град, населяван по онова време от около 150 семейства, живеело едно момче. Името му било Йешуа. Името на майка му било Мария. Съпругът й, когото смятали за баща на момчето, се казвал Йосиф. Йешуа (за по-лесно разбиране ще Го наричаме Иисус, което ни е по-познато) бил първородният в семейството. Той имал по-малки братя и сестри. Ние знаем имената на някои от тях от Евангелието от Марк: Яков, Йосия, Юда, Симон (вижте Марк 6:3). Как се казвали сестрите Му не знаем. Историята не е запазила имената им.
Защо си спомних за тях? Ще обясня. В седма глава на Евангелието от Йоан четем: „След това Иисус ходеше по Галилея, защото по Юдея не искаше да ходи, понеже юдеите търсеха да Го убият. Приближаваше юдейският празник Разпъване шатри. Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, които вършиш. Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. Защото нито братята Му вярваха в Него“ (Йоан 7:1-5). Обръщам внимание на тези думи: „Братята Му не вярваха в Него“.
Когато четем Новия завет, се натъкваме на две послания, които предизвикват известно удивление. Посланието на Яков и Посланието на Юда. Да, да, това са те… Авторите на тези послания са по-малките братя на нашия Господ Иисус Христос. Същите, с които Той е тичал по прашните улици на Назарет и които, вече пораснали, първоначално не вярвали в Него.
Когато последният пророк от Стария завет – Йоан Кръстител, представя Иисус Христос като Божия Агнец, Който носи греха на света, братята не му повярвали. Те виждали чудесата, извършени от по-големия им брат, слушали, че Той възкресява мъртви, връща зрението на слепи по рождение, очиства прокажени и изгонва демони от глухи и неми, така че те да чуват и да говорят. Но не вярвали в Него…
И тогава Иисус бил арестуван и… разпнат. Погребан. Скръбта в семейството била ужасна. Майката плачела горко. В крайна сметка тя вярвала, надявала се и изведнъж…
Погребан. Но тогава се започнало! Земетресение. Иисус се явява на жените, които отивали да помажат тялото Му. След това на учениците – Петър и още двама. По-късно се явява на единадесетте, при това не веднъж, а четиридесет дни поред. След това се явява на петстотин Свои ученици. Той също се явява на Своя брат Яков (виж I Кор. 15:7).
И братята повярвали! Повярвали на пророчествата за Него, повярвали на проповедите и свидетелството на Йоан за техния брат, повярвали на свидетелството на апостолите за Неговото възкресение. Те вярвали в Иисус Христос. Вярвали с цялото си сърце!
Преданието казва, че самият Иисус ръкоположил брат Си Яков за епископ на Йерусалимската църква. Яков пише: „Яков, роб на Бога и Господ Иисус Христос, праща поздрав на дванайсетте племена, които живеят пръснато“ (Яков 1:1). Яков признава брат си за Господ! Обърнете внимание на тези негови думи: „Братя мои! Дръжте вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, без лицеприятие“ (2:1). Или на думите: „И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докато получи дъжд ранен и късен. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило“ (5:7-8). Ето какво означава за Яков да повярва в Иисус Христос.
Юда, другият по-малък брат на Иисус, пише: „Юда, роб на Иисус Христос, а брат на Яков – до призваните, осветени в Бог Отец и запазени от Иисус Христос: милост вам и мир, и любов да изобилва. Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в разпътство и се отричат от едничкия Владика нашия Бог и Господ Иисус Христос“ (Юда 1:1-4).
Точно като брат си Яков и Юда повярвал в Иисус Христос – вярвал, че Иисус е Господ и Бог. Юда завършва посланието си с тези думи: „А на Онзи, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост – на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез нашия Господ Иисус Христос, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин“ (ст. 24–25).
Защо цитирам тези текстове? За да покажа, че Яков и Юда са станали такива, каквито са станали, след като приели и изповядали Иисус Христос като Господ. Това не е приемане на име и фамилия, това е приемане на Неговото господство. Юда пише: „Юда, роб на Иисус Христос, братът на Яков…“ Яков пише същото: „Яков, роб на Бога и Господ Иисус Христос…“
Сега не разбираме напълно значението на тези думи – какво точно са означавали те за хората от онова време. Да си роб не било унизително. Било унизително свободен човек да стане роб. Робът е предмет. Жив, говорещ предмет.
Яков и Юда са роби на Бога и Господ Иисус Христос. Те станали роби доброволно. Ето какво се случва в сърцата на братята на Иисус Христос след като повярвали, че Иисус е възкръснал от мъртвите – те свидетелствали на целия свят, че Иисус е Бог, Господ, Спасител, Съдия на предстоящия съд и Владетел на вечността.
В гръцкия текст значението на тези думи е недвусмислено. Тъй като пред думата „Господ“ няма определителен член, това означава: „роб на Бога и Господ Иисус Христос“. Яков нарича своя брат Бог и Господ.
Юда казва същото, завършвайки своето послание с думите: „… единствения премъдър Бог, наш Спасител чрез нашия Господ Исус Христос“. И за него Иисус е Бог и Господ.
Евангелието от Йоан записва тези думи, изречени от Иисус: „Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17-18).
Яков и Юда, братя на Иисус Христос, вярвали в тази власт. Власт над живота и смъртта. Сила, която принадлежи само на Бог.
Апостол Павел го казва по следния начин: „Ако с устата си изповядваш Господ Исус Христос и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкресил от мъртвите, ще се спасиш“. Сам Бог е постановил този, който вярва с цялото си сърце в Неговото възкресение от мъртвите, да получи живота Му.
Вярата във възкресението на Исус Христос променя всичко
Възкресението на Иисус Христос променя всичко и нашата вяра в тази реалност променя всичко за нас и в нас буквално.
Представете си, че Иисус не е бил възкресен. Невъзможно! Ако Христос не е възкръснал, тогава проповедта е напразна, тоест тя няма смисъл, и нашата вяра е напразна. Напразни са надеждите ни. Накратко, нямаме надежда.
Нека да дам пример. Знаем, че скоростта на светлината е 300 000 км/сек. Но как това се отразява на ежедневието ни? Никак. Освен това няма практическо приложение за нас независимо дали вярваме в теорията на относителността или не. За разлика от това „да вярваш със сърцето си“, както казва Павел в Римляни, означава… да вземаш решения. Решения, основани на това убеждение.
Сърцето е центърът на нашата воля и следователно на нашите решения. Да вярваш със сърцето означава да живееш така, както вярваш. Да действаш в съответствие с тази вяра.
Какво конкретно се променя за нас и в нас, ако повярваме в сърцето си, че Бог е възкресил Иисус Христос от мъртвите? Доверяваме Му се!
Възкресението на Исус Христос решава въпроса за нашето минало
Въпросът за цялото ни минало е решен. За всички наши грехове. Под „минало“ имам предвид и това, което ще се случи вдругиден или след 10 години… Говоря за миналото, което ще имаме, когато застанем пред Бога след нашата смърт или след възнесението на Църквата. Цялото ни минало. Нашето минало вече няма да ни тревожи.
Защо? Апостол Павел в своето Послание до римляните пише следното за Иисус Христос: „… предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдание” (Рим. 4:25). Той ни убеждава, както четем в любимото ни послание: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайства за нас?“ (Рим. 8:32-34).
Възкресението на Исус Христос решава ежедневните ни проблеми
Чрез тази вяра във възкресението на Иисус Христос ние живеем. Всеки ден. Павел пише: „… чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:19-20).
Какво определя ежедневието ни? Какво прави християнството толкова привлекателно? Има една тайна за победоносен и привлекателен християнски живот: Христос живее в нас! Неговото могъщество, Неговата сила, проявена в нас и чрез нас. Дава ни радост и победа. Всеки ден. Както е писано: „И тъй, ние винаги сме спокойни и като знаем, че докато живеем в тялото, се отдалечаваме от Господ (понеже с вяра ходим, а не с виждане), имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем при Господ“ (II Кор. 5:6–8).
Сами по себе си ние не сме способни нито на любов, нито на вяра. Бог ни даде вяра чрез Своето слово и Светия Дух Той я събуди в сърцата ни. И ние го приехме. Както пише апостол Петър: „ Симон Петър, роб и апостол на Иисус Христос, до ония, на които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра: благодат вам и мир да изобилва в познаване на Бога и на Христос Иисус, нашия Господ“ (II Пет. 1:1-2).
Той ни съживи, даде ни дар на вярата. И тази вяра е различна от всичко на този свят. Всяко изкушение, всяка съблазън, всяко страдание, всяка друга атака на този свят се счупва, срещайки щита на вярата.
Възкресението на Исус Христос разрешава въпроса за вечността
„Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христос, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (I Кор. 15:17-20).
Нека се придържаме към това централно послание на евангелието. Нека изповядаме Иисус като Господ и живеем в послушание към Него, изпълнявайки Неговата воля и чакайки Неговата слава да се изяви. Апостол Павел пише: „… понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме Божии чеда. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (Рим. 8:14-17).
Какви прекрасни, утешителни и насърчителни думи! Ние сме наследници на Царството Божие! Вече не се страхуваме от нашите страдания и болести. В крайна сметка те само показват, че животът ни е временен и преходен. Ние имаме жива надежда, затова се радваме на всичко, което Бог ни изпраща, благодарим на Бога за всичко и се покланяме на Този, Който единствен е достоен за слава.
Нека направим изводи
- Когато приемем и изповядваме Иисус Христос като Господ и посветим целия си живот на Него, ние вземаме най-важното, най-красивото, най-доброто решение, което можем да вземем в живота си.
- Като вярваме с цялото си сърце, че Бог е възкресил Иисус Христос от мъртвите, ние ставаме Божии чеда, спасени, най-богатите хора на света, които са наследили Царството Божие!
- Възкресението на Иисус Христос решава всички въпроси на нашето минало, настояще и бъдеще. Той живее в нас! Дава ни сили да живеем всяка секунда – сега и след това.
- Тази истина ни дава жива надежда и радостта да знаем, че Христос, възкръснал от мъртвите, ни очаква всички да споделим нашето наследство!
Христос воскресе! Воистина воскресе! Ела, Господи Иисусе! Амин.
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
