Евангелието и нашето всекидневие
Знаете ли какво е най-популярно в християнския шоубизнес? Кои проповедници или даже проповеднички се приемат най-добре? Онези, които говорят по темите: „Как да се справим с всекидневните проблеми”, „Как да възпитаме детето си“, „Как да бъдем щастливи и доволни“. Хиляди хора изминават хиляди километри и плащат хиляди, за да получат съвет, да чуят наставление, да намерят одобрение и да се насладят на утешението.
Причината за този бум според мене е в това, че християните започнаха да четат Евангелието като свързано само с нашето спасение, т.е. като решение на проблема за вината ни пред Бога и за придобиването на вечен живот. Според общоприетото разбиране Евангелието няма отношение към нашия всекидневен живот. Тук са ни нужни съветите на психолози и терапевти, трябва да прилагаме определени методики и техники.
Нека да поразсъждаваме малко за това. И така, какво е Евангелието?
Първото, което ни идва наум, е: „Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Тези думи са истинско съкровище от Свещеното Писание. Те са формулирани от самия Господ Иисус Христос и потвърждават, че чрез вяра в изкуплението, извършено от Христос на кръста, ние ставаме Божи деца. Както свидетелства Писанието: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот и Божият гняв пребъдва върху него“ (Йоан 3:36). Неведнъж сме чували в проповеди думите на ап. Павел: „Бог помири света със Себе Си чрез Христос, без да вменява на хората прегрешенията им“ (II Кор. 5:19).
Помирението с Бога е целта на Евангелието. Иисус умира за всички хора от всички времена и народи. Но мир с Бога има само този, който Го приеме чрез вяра. Всичко това е вярно и прекрасно! Защо обаче Спасителят казва: „Който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:38) или „Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи!“, ще влезе в Небесното царство“ (Мат. 7:21). Може би тези текстове са само незначителна част от Евангелието?
Напоследък често разсъждавам за какво ли е проповядвал ап. Павел, когато е продължавал да говори до полунощ или чак до сутринта. Ще кажете: няма как да знаем. Аз също мислех така, а след това започнах да се съмнявам.
Павел пише на вярващите в Галатия: „Възлязох по откровение и предложих на верните, а насаме и на най-видните благовестието, което проповядвам между езичниците – да не би да тичам или да съм тичал напразно“ (Гал. 2:2). Колко бих искал да присъствам и да чуя какво е предложил на апостолите!
След това разбрах: Бог специално е дал на ап. Павел време да напише Евангелието, проповядвано от него под формата на Послания. В тях той излага богословски аргументи, описва откровения, които са му били дадени от Иисус Христос, както сам пише на галатяните: „Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение от Иисус Христос“ (Гал. 1:11-12).
Но нека се върнем към началото на нашите разсъждения. За какво говори ап. Павел до сутринта, когато обяснява Евангелието?
- Съразпятие
Като се обосновава с историческата смърт на Спасителя на кръста, апостолът говори за своята смърт с Христос. Той нарича това съразпятие. Съразпятието е неотменна съставна част на Христовото Евангелие. Чрез него се решава въпросът за нашата свобода от Закона. Ако ние не бяхме разпънати заедно с Христос, би трябвало да изпълним всичко, написано в Закона.
Чрез съразпятието се осъществява нашето всекидневно освещаване и се отваря пътят за тържествуващия ни победоносен живот, свободен от властта на греха, живот на победа над изкушенията и над закона на греха и смъртта. Ние сме се кръстили в смъртта на Христос. И подобно на Павел, „винаги носим в тялото си мъртвостта на Господ Иисус, така че и животът на Иисус да се открие в тялото ни“ (II Кор. 4:10). В Посланието към римляните апостолът добавя: „Старият наш човек е разпънат с Него“ (6:6). А на галатяните пише: „Разпънах се с Христос“ (Гал. 2:19).
По думите на Еван Робъртс хората „вярват по необходимост, че техният грях е прикован на кръста и заличен (Кол. 2:14), но че те самите са съразпънати и са освободени от властта на греха, в това не могат да повярват. Причината, поради която не приемат истината за съразпятието, е в това, че те още не са се отказали от свободата в своеволния си „аскетизъм“.
Разликата между религиозната вяра и вярата във вестта на Евангелието е именно, че вярващият човек наистина знае: моята плът с нейните страсти и похоти е разпъната и остава разпъната (Гал. 5:24). Аз не съм длъжник на плътта, така че да живея по плът (Римл. 8:12). И осъзнавам, че ще разпъна отново Сина Божи в себе си, ако пожелая да отърва тялото си от кръста или пак започна да живея за себе си или за греха (Евр. 6:6).
Апостол Павел говори толкова много за съразпятието, че не трябва да се изненадваме, когато проповедите му продължават до сутринта.
- Христос е в нас
Павел разглежда и друга характеристика на благата вест от Евангелието. Според него тя обобщава същината на плана за спасение.
„Христос, упованието на славата, е във вас” (Кол. 1:27). „Христос в нас“ е онова, което отличава Евангелието от всяка друга религия. Неговият Дух е в нас („Ако някой няма Духа на Христос, той не е Христов“ – Римл. 8:9). Светият Дух живее в нас („Не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ – Еф. 4:30). Духът на самия Бог живее в нас („Не знаете ли, че вие сте храм Божи и Божият Дух живее във вас?” – I Кор. 3:16). Реалността на този аспект от Евангелието по думите на ап. Петър ни прави „участници в божественото естество“ (II Пет. 1:4). В тази реалност е отговорът на всички търсения на човешката душа за изгубеното общуване с Бога. Самият Бог живее в нас!
Това е реалността, в която се изпълнява нашето предназначение във времето и вечността: „И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях и Ти – в Мене, за да бъдат в пълно единство” (Йоан 17:22-23).
Чрез тази реалност ставаме Църква, тъй като „чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло… и всички с един Дух сме напоени“ (I Кор. 12:13).
Реалността на истината, че Христос е в нас, трябва да е неотменен елемент от всяка проповед на Евангелието. Тя е основата, върху която се гради призивът към спасение, към нов живот. Защо е толкова важно да не проповядваме само за смъртта на Христос, за Неговата жертва заради нашите грехове? Защото чрез смъртта на Христос ние се помиряваме с Бога и сме спасени, но чрез Неговия живот в нас се освещаваме. Без този аспект проповедта на Евангелието е едностранна и полага нестабилна основа за по-нататъшния живот на повярвалия човек.
Не е изненадващо, че толкова християни имат големи проблеми не с приемането на спасението, осъществено от Христос на кръста, а с всекидневния живот, тъй като не вярват или не знаят, че плътта им е разпъната, че Христовият живот в нас е реалност, не мистика, не мечта или недостижим идеал.
- Преобразяващата сила на Евангелието
Друг, често изместван в задния двор на богословските разсъждения аспект на Евангелието, е неговата сила, преобразяваща личността, характера, светогледа, същността ни.
Днес често ни се налага да слушаме: „Искаш да победиш гнева? Ето ти курс. Много е добър!“. „Искаш да се научиш да прощаваш и да забравяш обидите? Ето, виж колко хубава книга!“ „Искаш да се научиш да обичаш съпруга си?“ „Искаш да разбираш детето си?“, „Искаш…?“, „Искаш…?“, „Виж това обучение“ и т.н. Не иронизирам. Просто цитирам.
Евангелието обаче е много ясно. „Аз знам, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто“ (Римл. 7:18) – казва ап. Павел. А Христос твърди, че „от сърцето на човека излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, користолюбие, лукавства, коварство, безнравственост, завистливо око, богохулство, гордост, безумство. Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека“ (Марк 7:21-23). Бог говори чрез пророк Йеремия: „Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено“ (Йер. 17:9). Не може да се поправи! Може само да се замени! Помните ли какво казва Бог на пророк Йезекиил по този повод? „Ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема от тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да живеят според Моите заповеди, да спазват Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог“ (Йез. 11:19-20).
Светият Дух, Който живее в нас, Божият Дух, заел престола в сърцето ни и родил нашия дух за нов живот, ни преобразява по Своя образ. В това е предназначението на земния ни живот, това е окончателната цел на нашето призвание. Действащата в нас сила на Христовото Евангелие не е мечта, а е реалност.
Ето как ап. Павел описва този процес: „При това знаем, че на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства за добро; защото които Той е предузнал, тях и е предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, така че Той да бъде първороден между многото братя“ (Римл. 8:28-29). Нашето призвание всъщност е преобразяване според образа на Господ Иисус Христос. Ние знаем как става това: „Но когато се обърнат към Господ, покривалото се снема. А Господ е Духът; където е Духът Господен, там има свобода. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господна, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (II Кор. 3:17-18).
- Животът на християнина е устремен към небето
Знаем също, че „Ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез единия, много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия – Иисус Христос. И така, както чрез престъплението на единия дойде осъждане на всички хора, така и чрез правдата на Единия дойде за всички хора оправдаване за живот“ (Римл. 5:17-18).
Тук виждаме друга важна страна на Христовото Евангелие, която по необясними за мене причини не се разкрива от всички проповедници на всички вярващи.
Апостол Павел пише в Посланието към колосяните: „Ако сте възкръснали заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте и вашият живот е скрит с Христос в Бога; а когато се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (3:1-4). Ето защо апостолът наставлява коринтяните: „Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек да тлее, вътрешният от ден на ден се подновява. Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (II Кор. 4:16-18).
Павел обобщава, че отличителната черта на всички мъже и жени на вярата е животът, чиято цел е на небето. Силата на Евангелието се преживява в критични ситуации. Мнозина от нас са свидетели на това. Нашето призвание е да му вярваме, да го проповядваме, да утвърждаваме всички вярващи в него.
Всъщност ЦЯЛОТО Евангелие е предназначено за всеки вярващ, за всички: „Христос постави едни за апостоли, други за пророци, други за благовестители, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждането на тялото Христово, докато всички достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:11-13).
Извод
„Но ние приехме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да знаем това, което ни е дарено от Бога; това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Светия Дух, като сравняваме духовното с духовно“ (I Кор. 2:12-13).
Ние сме призовани да споделяме това Божие богатство с другите, като им проповядваме Христовото Евангелие в следните аспекти:
– изкупление;
– съразпятие с Христос като реалност и инструмент за власт над греха;
– даване на нова природа у човека и нов, скрит в Христос, вечен живот.
Имаме тези богатства тук и сега!
Валдемар Цорн
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2018 <<<
