Мнозина участват активно в разговорите за Бога. Философстват, разсъждават, почти всеки има експертно мнение. Но разликата между религиозния човек и човека с жива вяра се изявява в момента, когато се споменава името на Христос. На част от хората им става много неудобно, започват да усещат някакъв дискомфорт или дори да се дразнят, а може би и се отвращават, когато чуят името на Христос. А другите, когато се спомене името Му, просияват и все повече се задълбочават в разсъжденията за вярата.
Често чувам думите: „И аз съм вярващ, признавам, че има някаква сила.“ Но това е общо, далечно, неразбираемо, чуждо. Дори когато някой казва: „Да, има Бог“, от думите му често личи, че още не Го познава. И едва когато чуя: „Христос е моят Бог и Спасител“, мога да разчитам, че разговарям с човек, чиято вяра е жива.
Но все пак не бива да се заблуждаваме, че познаването на Иисусовото име е еднократно действие, което остава в минало свършено време.
В общ исторически план познаването на Бога е преминало през два големи етапа.
Старозаветен период
Хората през вековете преди Христос са били лишени от привилегията да познават в пълнота Неговото име. Ето какво четем в Свещеното Писание: „За това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената на вас благодат, като изследваха кое и какво време е посочвал Христовият Дух, Който беше у тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;
на тях бе открито, че не на тях самите, а на нас служеше онова, което сега ви е проповядвано от онези, които са ви благовестили чрез Светия Дух, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат ангелите“ (I Пет. 1:10-12).
И ако сравним този откъс с думите от Деяния 4:12: „Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“, можем да направим извода, че името на Иисус Христос е било един вид мечта за хората от Стария Завет. Те са го очаквали, търсили, мислили са за него, но тъкмо на нас в новозаветното време е открито всемогъщото име на Христос за спасение.
Новозаветен период
Чрез въплъщението на Своя Единороден Син Бог понизява Себе Си и дава възможност на човека да познае Неговото име, всемогъщото име на Иисус Христос. Ап. Павел пише за това удивително чудо: „Който, като беше в Божи образ, не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога[1]; но понизи Себе Си, като прие образ на слуга и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, като беше послушен до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го въздигна високо и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец“ (Фил. 2:6-11).
Така в новозаветното време има едно-единствено всемогъщо име. Цялата небесна, земна и подземна власт е концентрирана в него, както вече цитирахме: „в името на Иисус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно“.
Ето защо името на Христос е най-страшно за целия демоничен свят. Не е изненадващо, че сатана винаги се е опитвал да удря точно върху името на Христос. Дяволът разбира, че в Иисусовото име е цялата власт и сила.
Всякакви лъжерелигии, секти, лъжеучения (гностицизъм, манихейство, павликянство, богомилство, източните религии) в основата си преследват една най-важна цел – да се измести името на Христос, да се нанесе удар върху Него и върху изкупителното Му дело на кръста. Те са съгласни да се говори и пише за богове, за небето, за сила или енергия, само и само да се отклони вниманието от името на Христос. Този факт ясно говори кой е сценаристът и режисьорът на подобна лъжа – това е бащата на лъжата, за когото името на Христос е смъртоносно. И благата вест е смъртоносна за демоните.
Името на Христос е нашето спасение и „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Но се спасява само този, „който призове Неговото име“ (Деян. 2:21).
Кой може да призове всемогъщото име на Иисус? Отговора ще потърсим в Евангелието от Йоан: „Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Божи Син“ (3:18).
Ако не си повярвал в това име, не само не можеш да го призовеш за помощ, за решаване на определен проблем, но дори ще бъдеш осъден поради неверието си. А които вярват, не просто няма да бъдат съдени, но и: „…ще имат живот в Неговото име“ (Йоан 20:31). За разлика от хората през старозаветния период, които нямат възможност да познаят името на Христос, в новозаветните времена Бог открива това име за спасение на душите и вярващите могат все повече да опознават Христовото име тук, на тази земя, и във вечността.
Така пред всеки от нас, християните, възниква един въпрос: доколко познаваме името на Господ Иисус? В живота ни това може да се преценява по чудесата, които извършваме в Неговото име. И все пак, такъв ли е истинският критерий?
Нека си припомним един интересен случай, описан в Евангелието от Лука. Учениците на Господ се връщат зарадвани от важна мисия. Изгонвали са демони – не е малка работа. Те не просто вярват в името на Христос, а и Го употребяват много резултатно. „Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват“ (10:17). Но Христос бързо охлажда техните емоции с думите: „…не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата“ (ст. 20).
Ето го нашето човешко, греховно мислене. Щом познаваме най-великото, всемогъщо име на Христос и чрез него вършим чудеса, изгонваме демони, значи Божията власт е в ръцете ни. Това търси човек. Но Христос ни води към нещо по-дълбоко: „Радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“
Какво значат тези думи за нас? Къде точно са написани имената на хората, които познават Неговото име? В сърцето Му, отговаря Божието Слово: „Аз съм в тях и Ти – в Мене, за да бъдат в пълно единство и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби“ (Йоан 17:23). Това е молитвата на Христос за Неговите ученици. И още едно потвърждение: „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт“ (Пес. 8:6).
Имената на хората, които са повярвали в Христос и са обикнали Неговото име, са като печат в сърцето Му. И израстването в познанието на Неговото име най-вече се изразява във все по-дълбока обич към Иисус Христос. Само тогава ще бъдем способни да изпълним Божията заповед: „А заповедта Му е тази, да вярваме в името на Неговия Син Иисус Христос и да се обичаме един друг, както ни е дал заповед“ (I Йоан 3:23).
Ето тук е разликата във възприятията. Едни хора възприемат името на Христос като лост, чрез който се стремят да постигнат това и онова или да се сгушат под Неговата закрила, когато стане много страшно, а други проумяват, че познаването на Иисусовото име води до дълбока вътрешна промяна – проумяване на съдържанието в това име, а то е Любов. „Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е любов“ (I Йоан 4:8). И когато Го познаем по този начин, всичко, което поискаме в Негово име, ще получим. Такова е обещанието Му: „Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“ (Йоан 14:14).
Нека поискаме да познаем името Му – Иисус Христос означава Любов!
Според превода на издателство „Верен“.
